Хиляди проверки без никакъв ефект - копачите на ценните гъби продължават да продават "плячка" от горските находища, алармират от бранша

Новият режим за добив на трюфели от естествени находища, който е в сила от 2024 г., в съчетание с липсата на контрол върху добива и търговията с тези ценни гъби, мобилизира събирачите, търговците и преработвателите в страната и те изпратиха писмо до всички ресорни институции с предложения, които да изсветлят дейността им и да допринесат за ефективно опазване на този природен ресурс в горите на България.

Икономическият ефект от въвеждането на разрешителните за добив на диворастящи горски

продукти е огромен през 2024 г., но търсачите на трюфели алармират за абсолютна липса на контрол в горите и пунктовете за изкупуване на диви гъби и билки. По думите им се получава така, че плащат такси за ползването на природните находища на трюфели, а нямат гарантирани добиви и държавата не упражнява контрол върху сивата част от тази дейност.

Статистиката показва, че за периода 1 април 2024 г. – 31 юли 2024 г. в държавния бюджет, НОИ, НАП и горските предприятия са постъпили

над 3,2 млн. лева от добив

на недървесни горски продукти,

вследствие издаването на разрешителни за добив на трюфели от естествени находища. За сравнение – през 2023 година, когато не е съществувал подобна регулация, приходите са били около 90 хил. лева.

Липсата на адекватна контролна дейност обаче води както до компрометиране на находищата на гъби, трюфели и горски плодове, така и до нерегламентирана дейност на изкупвателните пунктове и съответно загуби за бюджета. По данни на Министерство на земеделието и храните през 2024 г. са извършени хиляди проверки, но наказани и санкционирани няма. По данни на неправителствения сектор, в почти всеки пункт трюфели се изкупуват от хора без платени позволителни, изкупува се с автомобили, което не е разрешено от БАБХ. Огромни горски площи са разкопани, без да има санкционирано за това нито едно лице.

Тези проблеми бяха повдигнати от депутати под формата на писмено входирано запитване до министъра на земеделието. В своя отговор Георги Тахов посочва, че има положителен икономически ефект от издаването на месечни позволителни по отношение събирането на приходи за бюджетите на държавата и на държавните горски предприятия. Това, от своя страна, е довело до повече административна тежест за тези предприятия. В писмото се посочва още, че юридическите лица са освободени от тази такса и че вече няма такса за ползването на растения, които са извън списъка на лечебните растения по Закона за лечебните растения. В заключение министър Тахов констатира, че именно

върху търговията с гъби и билки

трябва да се съсредоточи контролът,

„с оглед реализиране на по-високи приходи за държавата".

Депутатският въпрос дойде след писмо на 5 браншови организации на събирачи, търговци и преработватели на трюфели, адресирано до парламентарно представените партии и министерствата на земеделието, финансите и социалната политика.

В своето писмо представителите

на бизнеса посочват проблемите,

които са създадени след действието на новите разпоредби, влезли в сила от 2024 г.

Браншът настоява за допълнение на законодателството, което да доведе до изменения в Закона за горите така, че позволително да може да се заплаща в рамките на месеца, в който се извършва добивът. Към момента изискването е, таксата да се събира преди започването на лова и не е сигурно дали наистина има добив в съответната гора.

Освен това, според браншовите представители, в Закона за обществените поръчки е предвидено, добивът на гъби да се отдава чрез обществени поръчки на фирми.

„Това, заедно с текста в Закона за горите, който позволява отдаване на гори под наем, е

предпоставка за феодализиране на бранша

и възпрепятстване на събирачите на гъби да извършват дейността си.

„Недопустимо е, социалният фактор да бъде изместен в полза на частни финансови интереси. Затова сме предложили промени в Закона за горите през ЗОП, с които да се конкретизира, че добив на гъби и трюфели ще се извършва само от физически лица на база издадено позволително за ползване", обясни Светлозар Сидеров пред „Български фермер".
Към липсата на санкции за нарушителите той допълва:

„Изкупните цени в старта на сезона

са невиждано ниски,

поне до този момент. По думи на колеги и търговци, пазарът се залива с евтин трюфел от Иран, който се изнася като добит в България. Дали е вярно или не, не е наша работа да го констатираме, но тези твърдения са факт. Климатичните промени и изкопаването на находищата влияят негативно на добивите. Това, в комбинация с ниските изкупни цени, е пагубно за бранша ни. Затова все повече колеги търсят алтернативни пазари и методи за реализиране на добива си.

Въпреки решение на Конституционния съд,

в което се обявява за противоконституционно да се удържат задължително осигуровки на пенсионери и инвалиди, при нас такива се внасят задължително при заплащане на позволителното.

В тази връзка сме направили предложение, чрез изменения в Кодекса за социално осигуряване, пенсионери, инвалиди, учащи се и хората, които са осигурени на друго основание да бъдат освободени от внасяне на задължителни осигуровки, тъй като за тях дейността ни не е професия а по-скоро хоби или странична дейност.

Считаме, че не искаме нищо нереално или нередно и се надяваме на подкрепа от всички, до които са адресирани писмата ни", посочи още Светлозар Сидеров.

През последната година липсва диалог

между бранша, МЗХ и Агенцията по горите

Последната им среща е била по времето на Мирослав Маринов като зам.-министър за горския сектор. „А пък Изпълнителна агенцията по горите, която е отговорна да чертае стратегията за този сектор, въобще не иска да ни види и чуе. Поставяли сме важни въпроси пред тях, но не искат да ни чуят и видят", обясни Иван Калоянов, председател на „Национален съюз на българските ловци на трюфели". В България има една аномалия в Закона за горите - Изпълнителна агенция по горите е отговорна както да чертае стратегията за горите, така и трябва и да осъществява контрола в този сектор.

Контролният орган трябва да бъде независим, а не органът, който оформя политиките, да контролира изпълнението им. Ние сме потърпевши от тази аномалия. Лесно се чертаят политики на бюро, но когато дойде време за контрол, всеки казва: "Не е моя работа!"

Липсата на диалог с институциите накърнява

интересите и на търговците и преработвателите

Според председателя на „Национален съюз на търговци, преработватели и събирачи на трюфели, гъби и горски плодове" Константин Коджабашев е необходимо да се създаде календар за добив на трюфели: „Не би следвало да бъде добивана гъбата, когато все още не е узряла. Контролът на държавата трябва да бъде в горите, в изкупвателните пунктове и по границите на държавата, защото контрабандата ощетява всички по веригата.

Ако няма суровина, аз няма да съществувам като търговец и ако мен ме няма, търсачът няма толкова голям избор да продава. Колкото по-рано започнем заедно да защитаваме интересите си, колкото и понякога те да се разминават, ние трябва да вървим в една посока."

80 лв./кг е изкупната цена за

първо качество на черен летен

Ловът на трюфели от горски находища започна през април. Първите огледи на опитните търсачи показват, че горите са „добре заредени", но на някои места се наблюдава спад в добивите в сравнение със същия период на 2024 г.

„Сега започна добивът на черен летен трюфел. Изкупната цена е 80 лв./кг за първо качество и 40 лв./кг за второ качество - досега никога по това време не е била толкова ниска", посочи Светлозар Сидеров и допълни, че от тази година се наблюдава внос на трюфел от Иран, който се изнася за Италия като добит от страната ни.

Бял трюфел.
Бял трюфел.
Сезонът започна с добив на черен летен трюфел.
Сезонът започна с добив на черен летен трюфел.
Основните видове трюфели
Основните видове трюфели