Една от най-големите грешки на градинарите е, че не вникват в биологията на неприятелите, с които се сблъскват. Така, дори да пръскат със силни химични препарати, доста често се получава вторично заразяване. Опознаването на враговете обаче дава редица предимства. 

Ярък пример през преходните сезони са т.нар гъбни мушици, наречени понаучно му сциаридни. Възрастните женски живеят около седмица, в която снасят стотици яйца във влажна почва. Излюването им започва след 4-6 дни, след което младите форми се хранпт с органиката и корените на растенията в почвата за около 2 седмици.

Цикълът на развитие е свързан с условията на средата. Често градинарите не забелязват нападенисто, докато то не стане очевадно в изражение на стотици малки мушици и ларви в различни възрасти.

Трябва да се отбележи, че не всички сциаридни мушици вредят на растенията, но едно е сигурно - досадни и неприятни са, особено, когато се настанят в дома ни.

Подхождайки първосигнално с препарат, засягат се  само възрастните летящи форми, но не и скритите в почвата ларви. А след ден-два отново се появяват рояци. Ако пък третирате почвата, засягате ларвите, но не и мушиците, а те продължават да снасят. Омагьосан кръг...

За да се справите с проблема е необходимо да насочите вниманието си и към двете форми. Как да стане това? Засушете почвата. Така мушиците няма да има къде да снасят стотиците си яйца, а за самите ларви ще бъде трудно да оцелеят. Това е най-простият и безвреден начин, както за градинаря, така и за растенията му метод. Друг такъв е да посипете повърхността на почвата с пясък. Той ще служи като защитна стена за снасящите мушици, а също и за излитането на  съзряващите млади форми. 

В случай, че подходите по един от двата начина, очаквайте популацията на мушици скоро да намалее и да изчезне след около 4 седмици.