21° C, облачно
Борбата включва агромерки в комбинация с подходящи акарициди
Глогов акар
Повсеместно разпространен. Напада и поврежда ябълка, круша, слива, джанка, череша, праскова, кайсия, вишна, орех, ягода, дъб и др. По-големи поражения причинява на ябълката, като в някой изключително засушливи години се намножава извънредно силно и отделя обилно паяжина, която обхваща цели клони, дори дървото. Вследствие на това листната маса повяхва и окапва.
Зимуващите женски на глоговият акар са твърде чувствителни на ниските температури.
Те се срещат най-често по младите дръвчета и в най-дребните пукнатини и гънки на кората, особено в разклоненията на клоните.
При по-възрастните дървета акарите се скупчват на големи групи под напуканата кора, изключително в края на отрязаните при резитбата клони.
Зимуващите женски на глоговият акар може да се намерят често и под щитчетата на умрели щитоносни въшки – най-вече сливова щитоносна въшка, в празните пашкулчета на ябълковия и сливовия плодов червей и на ябълковата стъкленка.
При висока плътност се събират на групи около стъблата на дърветата, непосредствено под почвената повърхност, много често в смесени колонии с обикновен паяжинообразуващ акар и ябълков жълт акар.
Със набъбване на пъпките, когато се открояват вече зелени секторчета на бъдещите листа,
презимувалите женски акари напускат зимните си убежища, смучат сокове от набъбналите пъпки, а по- късно преминават по първите разлистили се листенца – фаза миши уши.
След нахранване под изплетена за защита паяжина започват да снасят яйцата си. Излюпилите се ларви се хранят като смучат сокове от листата, върху които са били снесени яйцата.
Силно нападнатите листа придобиват кожен вид, омотани от обилна паяжина.
Повредите от храненето – ръждивокафеникав цвят на листата, са подобни на тези от крушова дървеница.
Обикновен паяжинообразуващ акар и атлантически паяжинообразуваш акар
Двата вида повреждат повече от 95 вида културни и диви растения от 26 семейства. Типични неприятели за полските култури и дивата растителност, като преминават по дърветата, след изсъхването на плевелите в овощните насаждения. Нападат ябълката, сливата, крушата, джанката, кайсията, прасковата, малината, ягодата и други овощни видове.
Срещат се съвместно в смесени колонии. Със съвсем сходна биоекология и морфология са. И двата вида паяжинообразуващи акари презимуват на групи, на подходящи места в зависимост от местообитанието и храненето на подвижните стадии преди зазимяването им.
При овощните култури такива групи
се намират под старата и
напукана кора на дърветата,
в неприбрани ловни пояси от велпапе и плитко под почвената повърхност около стволовете на дърветата.
Когато средните дневни температури се задържат за около седмица над 10-12 градуса презимувалите женски започват да се хранят от раззеленилата се тревна растителност в синорите, каналите и около пътищата. След няколко дни хранене загубват оранжево-червения си цвят, стават зеленикави и започват да снасят яйца.
Характерът на пораженията от двата вида е съвсем еднакъв.
След снасяне подвижните стадии на акарите се хранят предимно по долната страна на листата, под прикритие на образувана паяжина.
Жълт ябълков акар
Разпространен повсеместно, но нанася сравнително незначителни щети по овощните видове. Многояден вид, като напада ябълка, круша, слива, кайсия, джанка, череша, вишна, трънка, лоза и др.
Женските акари презимуват на групи, под старата и напукана кора, съвместно с обикновения паяжинообразуващ акар.
При младите ябълкови дървета зимуващите форми се струпват
в гънките на кората, в чаталите на клонките или в основата на по-дебелите клони.
В една купчина акари могат да се видят стотици до 1500 на брой, придобили лимоненожълт цвят, покрити с плътно изтъкана паяжинова покривка.
След набъбване на пъпките презимувалите женски акари започват да се хранят по ябълковите плодни пъпки.
Крушов ериофиден акар
Повсеместно разпространен. Поврежда всички сортове круши, както и дивата круша.
Неприятелят зимува най-често в различни пукнатини и гънки в основата на едногодишния прираст.
С набъбване на пъпките, презимувалите дейтогинни женски започват да се хранят с младите листенца.
Ябълков ериофиден акар
Среща се във всички региони, където се отглежда ябълка. Видът зимува в пукнатините на кората, в основата на люспите на пъпките. Най – голяма част от зимуващите дейтогинни женски се струпва на групи в основата на едногодишния прираст на клонките.
Акарите са дъговидно извити и не реагират на външни дразнения. Те са слабо прикрепени към клоните и голяма част от тях загиват от неблагоприятните зимни условия.
В края на март и началото на април презимувалите индивиди постепенно започват да се установяват върху връхните части на разпукващите се пъпки, където се хранят.
Най-активно акарите преминават върху пъпките през периода на цъфтежа на ябълката.
Плодова плоскотелка
Среща се сравнително рядко. Напада ябълка, круша, слива, череша, дюля, кайсия, глог, мушмула, габър, трънка, роза, върба, топола и др. Когато условията за развитието на насекомите са подходящи, се среща по ябълката и отчасти по крушата.
Неприятелят зимува предимно по едногодишни и двугодишни клонки, като предпочита местата между власинките по върховете на клонките. Отделни индивиди зимуват и върху люспите на плодните пъпки и по-късите плодни клонки.
При достигане на около 7 -8 градуса, презимувалите женски започват да се хранят от набъбващите пъпки.
Борба с акарите:
Чрез санитарно-хигиенни мерки – остъргване и изгаряне на старата кора, унищожаване на ловните пояси и прекопаване под стъблото може да се намали популацията на глоговият акар, двата вида паяжинообразуващ акар и ябълковият ериофиден акар.
Третиране се препоръчва при плътност на акара над икономическия праг на вредност - 3-4 подвижни форми върху един лист. Първото третиране се извършва края на март –началото на април, но само ако плътността на акарите е над икономическия праг на вредност.
Хищни насекоми се включват в борбата
В борбата срещу акарите по овощните видове се използват и естествените им врагове - хищни акари и насекоми (акарофаги).
В овощните градини сред най-значимите регулатори на плътността на акарите е хищният акар Zetzellia mali, който рано през пролетта и късно през есента – до листопада особено активно унищожава зимните яйца на червения овощен и кафяв ябълков акар и преимагиналните стадии на тетраниховите акари по овощните. При температури над 8-10 градуса този хищен акар напуска зимните си убежища и усилено се храни, като изсмуква жълтъка на зимните яйца.
През последните години все по-голямо значение имат хищните акари от семейство Phytoseidae. От тези фитосеидни акари най-разпространени са видовете Ambliseus aberrans, Euseius finlandicus и Phytoseius plumifer
Много хищни насекоми също унищожават акарите. Те имат по-малко значение, защото действат ефективно при високо популационно ниво на вредните акари, докато хищните акари, проявяват хищническата си дейност при ниска популационна плътност.
Типичен акарофаг е калинката Stethorus punctillum, която се храни с ларви, възрастни и летни яйца на тетраниховите акари. Плътността й се повишава през август и тогава тя има голямо значение.
Влияние върху плътността на акарите оказват също двуточковата и други видове калинки, златоочиците, хищните дървеници, някои хищни трипсове.
Чрез растителнозащитните мероприятия вие освен вредните насекоми унищожавате и полезните. Затова сведете пръсканията до необходимият минимум и винаги пръскайте при икономическия праг на вредност.
Коментари