21° C, облачно
Задължителна практика е за видовете, които зимуват като яйца
Кирил КРЪСТЕВ
През последните години акарите по овощните дървета се намножиха масово и навсякъде в страната. Това се определя от комплекс от абиотични, биотични и антропогенни фактори – температура и влага, броя на поколения и броя на снасяните яйца, способността на акарите да създават индивиди с ясна устойчивост, наличие на хранителни растения. Но основната причина за тяхното повсеместно и масово намножаване е непрекъснатата интензификация на химическата защита.
Акарите нямат собствена температура на тялото, поради което интензивността на физиологичните процеси в организма им е в тясна зависимост от метеорологичните условия и най-вече от температурата.
Хранейки се, акарите вкарват чрез слюнката си протеолитични ензими, които разграждат хлорофила –
първоначално повредите са белезникави точици, след това листата избледняват и потъмняват
Силно нападнатите листа могат да загубят до 40% хлорофил, в сравнение с ненападнатите.
Така нападнатите дървета изостават в развитието си не се хранят нормално.
В резултат на това при силно нападение масата на плодовете може да се намали с 25-40% в сравнение с плодовете при ненападнати дървета. Освен това се намалява натрупването на захари и се увеличава количеството киселини – влошава се качеството на плода.
Поради това растителнозащитните действия трябва да са качествено и навреме изпълнени.
Видовете акари, които повреждат овощните дървета са:
* Червен овощен акар;
* Кафяв ябълков акар;
* Глогов акар;
* Обикновен паяжинообразуващ акар;
* Атлантически паяжинообразуваш акар;
* Жълт ябълков акар;
* Крушов ериофиден акар;
* Ябълков ериофиден акар;
* Плодова плоскотелка.
Икономически най-опасни са червеният овощен акар и глоговият овощен акар. Останалите видове акари обикновено се срещат в ниска плътност.
Червеният овощен акар и кафявият ябълков акар зимуват като оплодени зимни яйца, а останалите изброени видове – като оплодена женска.
От акарите, зимуващи като яйца, с икономическо значение са:
Червен овощен акар
Повсеместно разпространен. Най-опасен за ябълка и праскова, по-слабо поврежда слива, череша, вишна и др. Характерна особеност на този акар е чувствителността му към екстремно високите температури.
Зимните яйца са карминовочервени и притежават характерни бели власинки. Акарите ги снасят изключително върху едногодишни и двугодишни клонки и по-дебелите клони – при слива и върху двугодишните къси плодни клонки и особено по разклоненията на двугодишните с тригодишните клонки – при ябълка. Местата, където са снесени яйцата, изглеждат като посипани с червен пипер.
Основната маса от зимни яйца се струпва по долната страна на клонките и по образуващия се тъп ъгъл между по-младата и по-старата клонка. При масово намножаване акарът снася и по кората на скелетните и другите по-дебели клони, и по стъблата.
Зимната диапауза се прекратява и започва оформяне на ларвата, когато времето се затопли над 7 оС и средните дневни температури в продължение на няколко дни се задържат над 7,7 до 12 оС.
При ябълката това обикновено е във фенофаза
разпукване на смесените пъпки и завършва към края на цъфтежа
или няколко дни след приключването му.
Излюпването на ларвите от зимните яйца започва обикновено през март – април. При захлаждане на времето излюпването се забавя, а при по-силно застудяване може да се преустанови. Температури над 26–30 оС влияят убийствено на зародиша.
Излюпилите се ларви пропълзяват по долната страна на развилите се листенца и започват да се хранят. Ларвите се струпват обикновено върху първо развилите се 2-3 листенца от цветни кичури или по кичурите от листните пъпки.
На тези места те преминават следващите стадии от онтогенетичното си развитие – протонимфи, дейтонимфи и възрастни акари.
Кафяв ябълков акар
Поврежда ябълката, сливата, крушата, черешата, вишната, трънкосливата, кайсията, прасковата, бадема и много рядко дюлята.
За разлика от червения овощен акар видът е еднополов и се размножава партеногенетично. Ларвите на двата акара се различават по това, че ларвата на кафявия ябълков акар е със силно издуто тяло и има характерни, излизащи от белезникави брадавички власинки, разположени на гръбната им страна.
Прекратяването на зимната диапауза, оформянето на ларвата и излюпването на ларвите от зимните яйца протичат при същата средна температура, необходима за червения овощен акар.
Излюпилите се ларви отначало започват да се хранят по набъбналите пъпки, а след това минават по първо развилите се листенца.
След изхранване преминават най-често по долната страна на двугодишните и тригодишни клонки, където се закрепват неподвижно. Там те се събличат и преминават в следващия стадий от онтогенетичното си развитие – протонимфа.
Борба:
Третирането се извършва в началото на набъбване на пъпките до фенофаза миши уши. Пръскането се извършва в тихо време, с мощни пръскачки. Задължително след зимна резитба на овошките.
Пръска се само, когато плътността на акарът е над икономическия праг на вредност – 50 яйца на клонка.
Короната трябва да се облее с разтвор, във вид на едри капки. Количеството работен разтвор се определя в зависимост от възрастта на дърветата, формировката на короните и вида на подложката – обикновено 50-150 л на декар, като за обемно формирани корони се стига и до 200 л на декар. За да имате добри резултати, машините трябва да се обръщат така, че да се получат противоположни ходове в двете съседни междуредия.
Коментари