Стопаните трябва да получат подходящо възнаграждение за допълнителните екологични услуги, които предоставят

Плюсовете и минусите на "зеления курс", с който се зае Европейският съюз, бяха обсъдени от представители на германския агропромишлен комплекс на специалната сесия Digital Genius за селското стопанство.

В дневния ред на специалната сесия по земеделие, проведена на 10 юни, германски експерти обсъдиха ползите и рисковете от една зелена стратегия, пише Йохана Мишел в статия на портала Agrarheute.

На първо място, участниците потвърдиха единодушно тезата, че фермерите трябва да получат подходящо възнаграждение за допълнителните екологични услуги, които предоставят. Няма съмнение, че европейските идеи и стратегии трябва да доведат до конкретни законодателни предложения.

Както отбеляза Робърт Гумпфер от постоянната делегация на Европейската комисия в Берлин, намаляването на емисиите на парникови газове е особено трудно в селското стопанство. По този начин тук на преден план излизат други цели, по-специално стратегията От фермата до трапезата:

.устойчива, безопасна и здравословна система за хранене;

. смекчаване на промените в климата;

. биоразнообразие;

. верига на справедливата стойност;

. 25% биологично земеделие до 2030 г.

По време на дискусията Симон Шлютер (ръководител на офиса в Брюксел на Германската асоциация на земеделските производители (DBV)) защити мнението на президента на DBV Йоахим Руквид, че Зелената сделка е обща атака срещу европейското земеделие. Селското стопанство винаги е трябвало да се занимава с политическо регулиране. Сега обаче не винаги обмислените инициативи набират космическа скорост и няма перспективи за смекчаващи мерки. Полученият дисбаланс не дава възможност за компромисен характер на концепцията.

Робърт Гумпфер, от друга страна, смята, че няма причина да се страхуваме, че мерките ще трябва да бъдат приложени твърде бързо. Въпреки че стратегията може да е твърде прибързана, европейската политика ще се нуждае от достатъчно време, за да предприеме индивидуални действия.

Константин Крейзер от германската екологична неправителствена организация (NABU) заяви, че неговата организация напълно подкрепя Зелената сделка, въпреки че трябва да се прояви повече внимание при изготвянето на закони и създаването на инструмент за социална защита, за да се смекчи въздействието на по-ниските добиви в по-големите органични площи.

Макс Мюлер, ръководител на корпоративните комуникации в Bayer AG, отбеляза, че

иновациите и технологиите са много по-полезни от постоянния дебат за отказ от традиционния агропромишлен комплекс

Важно е да се насърчава устойчивата интензификация,

без да се противопоставят органичното и традиционното земеделие

Има големи възможности в използването на генното инженерство.
Целите на Green Deal за намаляване на емисиите са в съответствие със стратегията за устойчивост на Bayer AG и Bayer се ангажира да подкрепя конструктивно политическия процес.

По време на събитието бяха направени няколко важни видео съобщения и презентации.

Германската федерална асоциация на животновъдите поиска надеждна и дългосрочна рамка за прилагане на Зелената сделка. Освен това има обективна необходимост от действия за прилагане на нови методи за разплод.

Това мнение се споделя от германската асоциация на Райфайзен, която също смята плановете на ЕС за намаляване на пестицидите и торовете за прекомерни.

Минус 10% за растениевъдството

Учени от университета Юстус Либиг в Гисен предупредиха, че Зелената сделка може да има най-сериозните икономически последици за селското стопанство.

Проучването казва, че производството на растения ще бъде намалено с десет процента, ако зелената сделка и стратегията от фермата до масата бъдат приложени, каквито са сега.

Според професор Райнер Кюл, ако биологичното земеделие бъде разширено до 25 процента и използването на торове и пестициди бъде намалено, добивите ще спаднат.

В допълнение, маржовете в традиционното земеделие вероятно ще спаднат с около 40 € / ха при постоянни цени за всички култури.

Тогава зелената сделка и стратегията от фермата до масата ще доведат до увеличаване на инвестиционните нужди от 3,1 млрд евро и увеличаване на необходимостта от внос. Нарастващият внос носи риск от преки и непреки промени в земеползването и следователно възможен „износ на екологични проблеми“ в други страни.

И накрая, разширяването на биологичното пространство логично ще увеличи дела на биологичните продукти. От една страна, това може да доведе до желани икономии от мащаба във веригата на стойността, а от друга, до ценови натиск поради свръхпредлагане.

Според Райнер Кюл е необходимо да се създадат бариери за внос, за да се защити пазарът на ЕС от продукти с по-ниски екологични стандарти и да се осигури финансова компенсация на европейските фермери.

По материали от agrarheute