10° C, облачно
Торовите норми се определят според технологията на отглеждане и вида на плодовете
Ваня ВЕЛИНСКА
Краставичното растение се отличава с образуване на голяма листна маса, както и интензивен растеж и продуктивност. От друга страна кореновата му система е плитко разположена и със слаба усвояваща повърхност. Всички тези особености съответно водят до по-големи изисквания на културата към хранителния режим.
Храненето на краставичната култура зависи от редица фактори, като определящи са изискванията на растението към отделните елементи, състоянието на почвата, планираните добиви и т.н. А за да се получи търсеният резултат, нормите на хранене се определят след анализ на почвата.
В началните фази от развитието на краставичното растение то се нуждае от повече азот и фосфор, благодарение на които му се осигурява оптимален растеж, цъфтеж и плодообразуване. Доказано в практиката е, че културата реагира много добре на подхранване с оборски тор. Разбира се, внасянето му не бива да е едностранчиво, а комбинирано с минералното торене.
Краставиците изискват структурни и плодородни почви, които са добре запасени с
хранителни вещества в лесноусвоима форма
В последните години у нас културата по-рядко се отглежда като полска, т.е. на открити площи. Предпочита се да се култивира в парници и оранжерии, тъй като производството там има редица предимства. В тях растенията се засаждат в чувалчета или саксии, в специален субстрат.
За да се получи качествена продукция, растенията трябва да са снабдени с хранителни вещества през цялата им вегетация. Липсата на който и да е елемент, води до дефицити, които се отразяват на качеството на плодовете.
Какви са проявите по растенията?
* При недостиг на азот се забавя растежът на новите листа. Старите стават зелено-жълти, дори яркожълти. Образуват се по-малко плодове, които са по-дребни.
* При липса на калий листата стават тъмнозелени. По-долните започват да жълтеят по краищата на петурата. Плодовете придобиват крушовидна форма.
* Когато на краставиците не им достига магнезий, се наблюдава просветляване на листата. Те започват да жълтеят, а жилките им остават зелени. Листата стават чупливи. Плодовете остават малки.
Липсата на магнезий се наблюдава обикновено по време на цъфтежа, както и в периода на усилено плододаване.
* При недостиг на фосфор първите признаци се наблюдават при по-старите листа, тъй като елементът се придвижва от старите към младите тъкани. Растенията имат слаба коренова система, което води и до по-малка надземна част. Листата са по-дребни, тъмни, сиво-зелени, а най-старите са яркожълти. За разлика от симптомите при липса на азот, листата над пожълтелите остават зелени.
* При липса на калций старите листа пожълтяват. Отначало признаците се наблюдават по периферията на листата, а по-късно - по цялата листна петура. Листата остават сухи, на пипане са като от хартия. Плодовете стават деформирани, с кафяви петна.
Като цяло растенията изглеждат като вдуджени, със скъсени междувъзлия и дребни листа.
Специалистите по хранене обръщат внимание на факта, че тъй като калият е антагонист на магнезия и калция, то торенето с този елемент
трябва да е балансирано с подходящи торове,
съдържащи магнезий и калций.
Както при много културни растения, така и при краставиците, прекомерното торене с високи норми азот и калий може да има отрицателен ефект в развитието на растенията, както и да компрометира добива. Както посочихме по-горе калиевото торене оказва влияние върху усвояването на калция и магнезия. Ако нормите са по-високи, се стига до дефицит на другите два елемента. От друга страна ниските нива на калий могат да доведат до липса на желязо, което пък води до натрупване на нитрати в плодовете на краставиците, което не бива да се допуска.
Какво казва науката за износа на хранителни вещества от почвата?
От единица площ краставиците извличат от 5.56 до 8.48 кг азот, от 5.16 до 7.03 кг фосфор и от 6.68 до 8.89 кг калий. Това означава, че те извличат най-много калий, после азот и най-малко фосфор. Въпреки това те се повлияват най-силно от азотно-фосфорни торове.
* За да се формира 1000 кг продукция от дребноплодни краставици, са необходими от 5.44 до 10.80 кг азот, от 4.98 до 8.77 кг фосфор и от 7.08 до 11.35 кг калий. При по-късно производство разходът е по-голям.
* Средноплодните салатни сортове изискват по-малко количество хранителни вещества – от 11.16 до 12.30 кг азот, от 5.19 до 5.65 кг фосфор и от 9.50 до 10.71 кг калий. При по-късно полско производство растенията се нуждаят от повече азот, калий и фосфор.
* При дребноплодинте краставици се извличат около 10.38 кг азот, 4.99 кг фосфор и 8.66 кг калий, а при салатните сортове – количествата са 7.84, 3.68 и 6.73 кг.
През отделните фази от развитието си
краставиците се нуждаят от различни хранителни вещества
Така например в началните етапи от развитието си растенията нарастват интензивно и затова са им необходими по-големи количества азот. По-късно по време на образуването на плодове те изискват повече калий и фосфор. Към края на вегетацията, когато се образуват нови странични разклонения, нуждата от азот също е по-висока.
До началото на цъфтежа в растенията постъпват сравнително малко хранителни вещества – до 10% от общото количество, необходими за формирането на добива. Когато започнат да се образуват първите завръзи, процентът се увеличава на 20. А по време на плододаването, рязко се увеличава приемането на хранителни вещества.
Препоръките за хранене на краставиците са различни
в зависимост от производственото направление и технологията на отглеждане. При полското производство те се различават в зависимост от сортовете, както и срокът. При оранжерийното – се определят основно от почвения субстрат.
При всички положения, когато краставиците се отглеждат върху почва, е необходимо да се извърши анализ. Въз основа на него се определя минералното и органично торене, за да се осигури балансирана храна на културата.
Технологията е:
* Оборският тор се внася през есента, като се заорава с обработка.
* Напролет преди сеитбата или засаждането се тори с троен суперфосфат и калиев сулфат, които се заорават на дълбочина 10-12 см.
*Азотният тор се внася на 2-3 пъти – във фаза 2-ри – 3-ти лист и по време на цъфтеж, но преди началото на образуване на плодове.
При торене на оранжерийни краставици, когато се отглежда върху почва, също се изисква анализ. Едностранчивото торене води до нарушения в развитието и по-ниски добиви.
Специалистите по хранене препоръчват следното съотношение между хранителните елементи: N:К = 1:2, N:Р = 2:0.5, К:Мg = 25:1, Са:Мg = 10:1.
А за да се гарантира оптимално торене на културата, е необходимо да се осигурят 16.8 кг азот и по 13.5 кг фосфор и калий.
При краставици, отглеждани по хидропонни технологии, хранителният разтвор трябва да има по-ниска солева концентрация. Съотношението на хранителните елементи в разтвора се променя в зависимост от фазата на развитие на краставиците и от условията в оранжерията.
Коментари