Разработват се и все по-често в практиката се използват алтернативни и нехимични средства за защита на културите от вредители
Една от основните цели, които си поставя Европа за развитието на земеделието, е свързана с биологичното производство, което в близките години трябва да обхваща все по-големи площи и все повече производства. Доколко това е осъществимо, предстои съвсем скоро да разберем. Факт е обаче, че част от стопанствата и сами се ориентират към биопроизводство. Разбира се, основният фактор, с който трябва да се съобразят, е да имат осигурен пазар, а и да се справят с изискванията по регистрациите за биопроизводство. Затова не са малко градините в България, в които продукцията е био, но без да е окачествена за такава. Но това е друга тема.
От години се наблюдава тенденция и желание да се отглежда все по-чиста храна, основно при производството на зеленчуци и плодове. Затова резонно се търси и алтернатива на конвенционалното производство. А тя отдавна е налице –
нарича се интегрирано управление на вредителите
Съществуват различни варианти, например в някои технологии може да се прилага и химическа защита, а в други да се включват само биологични методи за борба с болестите и неприятелите по културите.
През последните години в света се разработват разнообразни биопродукти, чрез които в почвата се внасят полезни микроорганизми, които подпомагат оптималното развитие, както и хранене на културните растения. В растителнозащитните технологии вече се прилагат нови пестициди, разработени на база растителни екстракти, които имат репелентно или токсично действие срещу вредителите. А с цел намаляване на употребата на химични продукти компаниите разработват разнообразни биоагенти, които да се използват при опазване на културите.
В интегрираното производство са заложени принципите, които се целят и в съвременните насоки на устойчивото производството, т.е. зачитане не само интересите на хората, но и на околната среда – почва, вода, растителен и животински свят. А именно не просто да се произвежда храна, но това да става с по-малко енергия, както и с пестеливо използване на природните ресурси.
Биологичното производство напълно отговаря на целите на устойчивото развитие
А то се постига чрез:
* съхраняване и повишаване на плодородието на почвата;
* свеждане до минимум отрицателното въздействие върху околната среда;
* използване на щадящи технологии при отглеждане на културите;
* ограничаване на химичните продукти, като се използват алтернативни такива.
В биологичното производство, както стана ясно по-горе, всички имат значение – растения, почва, животни, микроорганизми, полезните насекоми, но също така и вредителите – болести и неприятели, тъй като всички те са взаимно свързани.
Следователно биологичното земеделие отговаря на само на желанието за производство на чиста храна, но и цели опазване на биологичното разнообразие, както и почвата и водите.
Растителната защита е сред основните фактори за всяко успешно растениевъдно производство. И ако доскоро целта бе да се постигне пълно унищожаване на вредителите, то вече не е така. Отчита се, че болестите и неприятелите също са важна част от агробиоценизите.
Естествените екосистеми
са изключително балансирани
но всъщност те се регулират сами. Разбира се, при отглеждането на културни растения е по-различно. Но, без съмнение, стремежът да се получават по-високи добиви наложи използването на повече химия, съответно и до нарушаване на равновесието. В резултат на това се стигна до негативни изменения в агробиоценозите, казват учените. Защо?
1 Полезните видове, като хищници, паразити, антагонисти, са по-чувствителни към прилаганите химични продукти за растителна защита. Затова тяхната плътност намалява и те не могат да се справят с регулирането на баланса.
2 Прилагането на повече и все по-силни пестициди води до появата на раси или щамове, които са резистентни или имат по-висока устойчивост към РЗ-продуктите.
3 Унищожаването на едни вредители води до появата на други, които преди това не са били със значение, но впоследствие стават доминантни. Това също нарушава равновесието и променя видовия състав на агросистемата.
Заради опасността от замърсяване на околната среда, както и на растителната продукция с остатъчни количества от пестициди, а също и вследствие на възникването на нови и по-агресивни раси и щамове в резултат на употребата на продукти за растителна защита
науката разработва и препоръчва да се използват алтернативни
и нехимични средства за защита на културните растения от вредители.
Напоследък в практиката се изпитват и прилагат различни продукти както на открити площи, така и в култивационни съоръжения. Такива са минерални соли, етерични масла, растителни екстракти, биологични агенти, компост, устойчиви сортове, различни агротехнически дейности и др.
* Фитопестициди – продукти с растителен произход
Те имат основно репелентно и токсично действие, което се дължи на намиращите се в тях съединения, като алкалоиди, естери, гликозиди и др. Те са подходяща алтернатива за борба с болестите и неприятелите в съвременните екологосъобразни технологии.
Фитопестицидите се отличават с много бързо действие и кратко последействие, което ги прави много подходящи при отглеждането на плодове и зеленчуци.
* Биопрепарати – микробиални биопродукти
Представляват микроорганизми или продукти от тяхната жизнена дейност. Те могат да бъдат бактерийни продукти, когато са на основа бактерии, гъбни препарати – базирани на различни гъби и вирусни.
Предимствата им са, че
не замърсяват околната среда,
имат тясна специализация и не предизвикват резистентност
* Минерални и растителни масла
Те се включват в различни технологии за опазване на културите от вредители. Продуктите имат различно действие – акарицидно, инсектицидно и фунгицидно. Много от тях имат широк спектър на действие срещу вредителите, например унищожаване на неприятеля, репелентно действие, или възпрепятстване на яйцеснасянето и др.
В последните години растителните масла се наложиха в практиката и се използват за ограничаване на развитието на много неприятели. Част от тях се прилагат за зимно третиране в трайните насаждения например.
* Ентомофаги и акарофаги
С много голямо значение са за ограничаване на популацията на вредните насекоми и акари. Имат различен начин на действие, може да са с тясна, както и с по-широка специализация.
* Соларизация и биофумигация
Това са нехимични методи за обеззаразяване на почвата, практики от интегрираното производство. Важни са при отглеждането на зеленчуци на открито и в култивационни съоръжения. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация.
Изключително важни практики са за справяне с икономически опасни вредители – гъби, бактерии и нематоди, които се намират в почвата.
* Покривни култури
Все повече им се обръща внимание като част от технологията на отглеждане на различни културни видове в системите за устойчиво земеделие. Те са познати отдавна, но през годините търпят промени в практиката.
Ползите от използването на покривни култури са свързани основно с почвата: намаляване на ерозията, увеличаване на влагозадържащата й способност, контрол на плевели и вредители, фиксиране на азота и осигуряване на кръговрата на хранителните вещества.
Коментари