12° C, предимно ясно
Ще започнем с цитат на един от доайените на биологичното земеделие, а именно „Не градинарят прави градината. Градината прави градинаря“.
Защо това са уводните думи ли? Защото, ако се замислите, ще откриете колко дълбок и строго индивидуален смисъл имат за всеки един от нас, а и са пряко свързани с днешната ни тема за една по-различна мисия на откритите пространства, създадени от човека.
Градина не се прави за ден или два. Тя се гради с години, променя се постоянно и винаги има нещо скрито и мистично в нея. Често тези тайни ги разкриват най-малките членове на семейството или обществото. Детските очи и съзнание са чисти. Ръчичките искат да пипнат всичко. А умът не е ограничен от невъзможното и несъществуващото.
Обикновено градини с мисии се създават за деца, за хора с увреждания, за хора в неравностойно положение, но тази, за която ще говорим днес е малко по-различна. Тя ще научи и възрастните, и здравите, и имащите на смирение и възхищение, но най-вече да се доверят на сетивата си.
Реално всяко открито пространство настройва телата ни на друга вълна, винаги сетивата ни се изострят. Това се дължи на вече доста притъпените инстинкти, които са спасявали хората в миналото.
Какво има в една градина и как да го използваме, за да стимулираме сетивата? Звуци, миризми, форми и различни повърхности. А как да превърнем мястото в градина на сетивата?
От допира до акцентите
Контурите на градина, нейните крайни измерения са рамка, в която всеки може да създаде щедьовър или хаос. Изборът е само ваш.
Различните повърхности имат различен релеф и текстура, а пръстите ни могат да разпознаят това. Докоснете кората на дърво, например липа или акация, а след това плъзнете длан по листата на храст (например чемшир или майски сняг), а накрая погалете нежно растението наречено разговорно заешки учи (Stachys byzantina) или плъзнете длан по цветоносите на лавандулата.
Има разлика, нали? Позволете и на децата, и на незрящите да изпитат това удоволтвие чрез личния опит.
Създайте място с растения, които да събудят интереса и да доставят незабравими преживявания.
Със затворени очи
Ароматите и възможността на носа и мозъка ни да ги разпознават и свързват с познатото или непознатото е изумителна. А как най-добре да тренираме точно това сетиво?
Засаждайки билки и подправки (лавандула, босилек, магданоз, копър, анасон, мента и много, много други), както и растения с ароматни цветове (роза, лилиум, гардения, люляк, жасмин и т.н.) ще отвори съзнанието на всеки.
Ароматите и заобикалящата обстановка могат да се впрегнат в още една доста по-тежка задача – успокоение на духа и тялото.
Където и да се намирате, затворете очи и вдишайте дълбоко.
И музикален съпровод
Където и да се намираме, винаги ни заобикалят звуци – познати или не.
Свързваме големия град с трафик, автомобили, тълпи, но и птици. Край реката сме свикнали да се наслаждаваме на ромона на водата, а и там има птици. В гората, на село, в парка – навсякъде има птици.
Как обаче специално да ги поканим точно в нашата градина на сетивата?
Достатъчно е да им осигурим места за гнездене, храна и вода. Това не е проста задача, но с малко повече усилие и достоверна информация ще се получи.
Ето и още един цитат: „Ако искаш да чуваш песента на птиците, не купувай клетка. Засади дърво“. Добро начало, нали?
Снимка: 3-4
3-5
Там, където е необходима
Представете си една детска площадка и прилежащите ѝ зелени площи. в междублоковите пространства на големия град. За нея се грижат малки и големи, стари и млади. Всички са сплотени и си помагат в името на това да научат децата на обич, уважение, разбирателство и други морални ценности. И всеки извлича ползи от този социален проект.
Ами яслите и детските градини? И у нас вече е факт биологична градина, продукцията от която ще допринася за здравословно хапване на най-малките.
Ами старческите домове? Заетите ръце не дават време на ума да се чувства самотен.
Социалните жилища и убежища? Още едно място, където една градина ще направи чудото си.
Болниците, лагерите, дори затворите са повече от идеални за такива градини с мисия.
Как мислите вие?
Коментари