15° C, разкъсана облачност
Доверявате ли се на природата? Замисляли ли сте се, че тя ни дава конкретен дар в конкретен момент, точно когато ни е най-необходим? Ето два много ясни и определено впечатляващи примера:
През пролетта, когато най-силно ни наляга умора заради смяната на сезоните, тя ни дава едни от най-силните билки, стимулиращи имунитета и тонуса. Например копривата, с която успешно можем да преборим унинието и желанието за почивка.
Късно през есента, когато свежите зеленчуци и плодове стават все по-малко като разнообразие и количество, се появяват корените, коренищата и кореноплодите. Те имат значително дълъг период на съхранение и се смятат за истински зимни витаминозни бомби. Освен това съдържат и много минерали, които са необходими на човешкия организъм през студените месеци.
Още един интересен факт – човешкият организъм е „програмиран да си поиска“ или казано другояче, да ни се прияде определена храна, съдържаща веществата, които са му необходими. Може би по тази причина през зимата си хапваме стабилно мазни и тестени храни, а през лятото наблягаме на салатките и таратора.
Днешните ни герои ще се погрижат за тялото и здравето ни чак наесен, но нали първо трябва да ги засеем или засадим, да пораснат, да натрупат блага и чак след това да ни нахранят или излекуват.
Открит и забравен
Преоткриваме го тепърва
Sium sisarum е растение от сем. Сенникоцветни, което го прави близък родственик на морковите, магданоза, пащърнака и т.н. Смята се, че произхожда от Китай, но и в Европа е познат от хилядоление, за което свидетелстват писмени данни. Освен това се среща доста често и в диво състояние, но малко хора го познават.
Във всяка една страна, където се отглежда, народното му наименование е свързано със сладост или захар. У нас го наричаме сладък корен. Звучи ли ви познато?
Та, сладкият корен може да се консумира суров или сготвен. Вкусът му е сладък, прилича на пащърнака и намира място в супи, салати, пържени или печени ястия.
(Източник: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8870)
Сиум е приспособим и много устойчив
За да го завъдите, трябва да се сдобиете със семенца, които да засеете до края на април. Имайте предвид, че поникват бавно, както тези на повечето му братовчеди. Кълнчетата се появяват след повече от двайсетина дни. Направата на разсад е по-добрият вариант, ако семенцата ви са малко.
Сладкият корен не е капризен, но ще се чувства най-добре на слънчево до леко засенчено място. Важно е да се осигури постоянно влажна, но пропусклива почва.
От тук нататък растението може да се отглежда като едногодишно или като многогодишно, като добивът на втората година се увеличава. Прибирането на корените може да започне веднага щом надземната маса отмре, но е най-добре една част да си останат на място, за да бъдат извадени по-късно или да се използват за размножаване на следващата година.
Репей – познат или не?
Репеят (Arctium lappa) се среща повсеместно у нас и не само. Всеки го е виждал, но малко са онези, които са се запознали с него отблизо, вникнали са в качествата му и го поддържат в домашната аптечка или са намерили културни форми и сортове с още по-ценни лечебни и хранителни качества.
За лечение се използват корените, а по-рядко и младите листа. Богат на минерали (калий, калций, желязо, силиций) и трудно усвоими захари за човешкия организъм, репеят е идеален като диетична храна, както се приема в Япония например. Кореноплодите се консумират след термична обработка и имат вкус, подобен на картофите.
Като билка се препоръчва при проблеми с бъбреците и уринирането, както и при язви в стомаха, гастрит, хемороиди. Действа потогонно, диуретично, стимулиращо обмяната на веществата и клетъчния растеж. Прилага се в козметиката срещу косопад. Външно се използва при ревматизъм под формата на лапи.
Ако искате да го отгледате
Трудно, но не е невъзможно да се сдобиете със семена от културен репей. Най-подходящият период да ги засеете е през пролетта – до към края на април. Сеитбата се извършва директно в градината, гъсто. В началните етапи е добре площите да се оплевят няколко пъти. От тук нататък отглеждането е лесно. Поливки се извършват при необходимост, болести и неприятели почти не се наблюдават.
Кореноплодите се изваждат доста трудно от почвата, защото могат да достигнат над 90 см. Въпреки това, най-добре е да се изваждат при дължина около 60-70 см. Обикновено я достигат стотина дни след засяването.
Коментари