11° C, предимно облачно
Важно е посевите да се обследват редовно, за да се реагира с растителнозащитни третирания при необходимост
Ваня ВЕЛИНСКА
Късните мразове и снежна покривка стопираха за кратко току-що възобновената вегетация на пшеницата. Ще има ли поражения? Все още е рано да се каже, коментират агроспециалистите. Но на пръв поглед посевите в повечето райони на страната изглеждат в сравнително добро състояние. Полетата зеленеят, на някои места има видими признаци на хранителни дефицити, на други – се наблюдава заплевеляване.
Затова първата грижа е да се направи много добро обследване на посевите, за да се предприемат необходимите агротехнически мерки. Дори и на места да се отчетат повреди от февруарските и мартенските студове, чрез добри грижи може да се намали негативното им влияние, категорични са агроспециалистите. С оптимално подхранване на растенията, както и своевременни растителнозащитни третирания,
ще се осигури отличен здравен статус на посевите,
а съответно и по-добро развитие, което да доведе до много добри производствени резултати.
Разбира се, не трябва да се подценява и априлското време. Да напомним, че през миналия сезон през същия месец имаше доста ниски температури, които повлияха на развитието на пшеницата, което пък се отрази на правилното развитие на класа. Това също съвместно със сушата допринесе за получаването на много ниски добиви, в Добруджа например.
И още веднъж, до жътва има много време, така че нищо не е предопределено. Затова каквото зависи от земеделските производители, е добре да се направи, напомнят агроспециалистите.
В настоящия период на дневен ред са хербицидните пръскания, които трябва да се справят със заплевеляването, което е изключително проблемно, особено в този момент от развитието на растенията, когато те се нуждаят и от храна, и от вода, за да продължат развитието си без сериозна конкуренция от страна на плевелите. Друг важен акцент са болестите. Със затоплянето на времето, което метеоролозите прогнозират, че ще стане много бързо и то в близките дни, се създават
предпоставки за развитие на икономически важни болести
– брашнеста мана, кафява и жълта ръжда, и др.
Много важно е земеделците редовно да обследват посевите за установяване на първи прояви на зарази. Често част от тези т. нар. листни патогени не се проявяват през есента, или поне в не толкова опасна степен. Те обаче се разнасят много лесно с въздушни течение на големи разстояния и това, че през есента ги е нямало на дадено поле, не означава, че през пролетта вече не са там. От друга страна наличието на зараза от брашнеста мана и кафява ръжда в посевите означава, че при благоприятни условия те ще се развият много по-рано.
Достатъчната влага, която се осигури благодарение на снежната покривка, както и обилните дъждове почти в цялата страна, е отлична предпоставка за развитие на листните патогени. Посевите, които се очаква през април да навлязат масово във
фаза вретенене, са особено чувствителни и податливи на зараза
от тези болести
Ето защо редовните наблюдения на житните растения за поява на симптоми от брашнеста мана, кафява и жълта ръжда, за да се реагира навреме с подходящи третирания, ще позволят културите да се опазят от развитието на тези болести.
Важно е да се знае, че причинителите на ръжди са полициклични патогени, т.е. за масовото им развитие е необходимо да протичат няколко цикъла на патогените, разяснява проф. д-р Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево. Те са в зависимост от климатичните условия и могат да са с различна продължителност. Например 8-10 дни за кафява ръжда при температура 18-20 градуса и 12-14 дни за жълта ръжда при температура 14-16 градуса, и това е само са един цикъл.
Всеизвестно е, че класът, флаговият лист и двата листа под него
осигуряват над 95 на сто от добива при пшеницата,
ето защо е от изключително значение те да се опазят здрави. Ако се допусне появилата се първична инфекция да се развие, това ще доведе до намаляване на добива, понякога и драстично, показва неведнъж практиката.
Много е важно да се прецени моментът, напомня фитопатологът. В много случаи превантивното третиране, т.е. преди появата на първичната инфекция, води до намаляване на ефективността на продуктите за растителна защита, тъй като се понижава тяхното действие към момента на поява на инфекцията.
При септориозата и жълто-кафявите листни петна първичната инфекция е от съществено значение за тяхното по-нататъшно развитие и разпространение. Причинителите на тези болести са гъбни патогени, които имат способността да се запазват в загинали растителни тъкани и растителни остатъци, а когато попаднат на благоприятни условия да образуват голямо количество спори.
Причинителят на ранния листен пригор (септориоза) се развива в широки температурни граници – от 0 до 25 градуса, като в зависимост от това инкубационния му период е 15-25 дни.
Тук
превантивното третиране е препоръчително в началото на вретенене
при наличие на инфекции, дава съвет проф. Киряков. Особено в случаите, когато има загиване на розетъчните листа, което прави симптомите на болестта трудни за откриване.
И както споменахме по-горе при навлизането на посевите във фаза вретенене, те са особено чувствителни на ниски температури, тъй като са предпоставка за проява на т. нар. физиологични листни петна.
Физиологичните листни петна са следствие на съчетание на резки промени в температурите с ниска почвена влажност. Те се изразяват в поява на хлоротични или тъмнокафяви петна, а по-късно и до некротизиране на тъканите в тях. Тези симптоми наподобяват симптомите на ранния листен пригор и на жълто-кафявите листни петна.
За разлика от физиологични листни петна в петната, които се причинени от ранния листен пригор, се виждат черни точици, които са пикнидиите на гъбата, а при жълто-кафявото петносване в центъра на петното се наблюдава тъмна точка, която е резултат от спороношението на гъбата, разяснява още ученият.
А това пояснение е много важно, тъй като понякога производителите могат да наблюдават подобна симптоматика дори и в посеви, на които са приложили фунгицид за контрол на ранния листен пригор.
Затова наблюденията и вземането на решения срещу какво, кога и с какво да се третира е ключът към успешното опазване на пшеницата от болести. А продукти и технологии за опазване на културата има много и разнообразни.
Коментари