Много по-издръжливи са посевите, засети навреме
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Успешното отглеждане на зимуващите културни растения се определя от условията на зимния период. При континенталния климат на нашата страна често метеорологичните фактори са неблагоприятни за презимуването на есенните посеви и многогодишните треви.
Значително разнообразие в климатичните условия на страната формира различно влияние на определени фактори, както през отделните зими, така и през една и съща зима. Повреди или загиване на зимуващите растения възникват вследствие на ниски температури, отвяване или продължително задържане на дебела снежна покривка, резки промени на времето и резки колебания на температурата през денонощието, наличието на силни студени и сухи ветрове. През зимния период за посевите от зърнени култури метеорологичните условия могат да се формират неблагоприятно, изграждайки многофакторни комплекси, които предизвикват измръзване, образуване на ледена кора, изтегляне, напукване на почвата от студ, отвяването й, както и зимно засушаване, изтощаване и т. н. В голяма степен повредите по посевите се определят от режима на снежната покривка.
Измръзването представлява повреждане или загиване на растенията под действието на ниски температури. То се обуславя от
понижаването на температурата на почвата на дълбочината на залагането
на възела на братене - 3 см под критичната в продължение на 2-3 денонощия. Критичната температура зависи от биологичните особености на културата и нейния сорт, а също и от метеорологичните условия в края на есента. Постепенното понижаване на температурата през есента води до закаляване на посевите, в резултат на което в клетките на растенията се натрупват захари и студоустойчивостта им се повишава. Благодатни за закаляване условия се създават, ако при ясно време без валежи в продължение на 10-14 дни температурата на въздуха постепенно се понижава от плюс 5 до минус 5 градуса. При повечето сортове зимна пшеница критичната температура след закаляването е в границите от минус 16 до минус 18 градуса. При ръжта критичната температура е от минус 22 до минус 24 градуса, а при някои силно студоустойчиви сортове е от минус 25 до минус 30 градуса. При зимния ечемик тя се колебае от минус 13 до минус 16 градуса. След интензивни затопляния критичната температура на есенните посеви се повишава и растенията загиват при по-високи температури на почвата.
Измръзването на растенията външно се характеризира с изменение на тургора на клетките. Тъканите придобиват кафяв цвят и отмират.
Степента на повредите зависи от интензивността и продължителността
на опасните за растенията студове на възела на братене.
Понижаването на температурата на почвата до критични стойности се осъществява вследствие на ниски температури на въздуха и тънка снежна покривка.
Измръзването е най-често срещаната зимна повреда по посевите. Борбата с измръзването на зимните посеви в районите, в които снежната покривка се отвява, се води чрез снегозадържане. По този начин се запазва висока снежна покривка и изпъкналите форми на релефа – склонове на възвишения, плата и др. Снегозадържането става чрез полезащитни горски пояси, в междупоясните полета на които се задържа всичкият паднал сняг; кулиси от 7-8 реда неприбрани стъбла от слънчоглед или царевица по полетата, ориентирани перпендикулярно на преобладаващите ветрове, както и чрез поставянето на щитове от летви, колове и пръти. Щитовете не са плътни, а се правят така, че отворите в тях да са 50-75 на сто от цялата им повърхност. Най-добрите размери са 1 метър височина и 1,5-2 метра дължина. Разполагат се на групи от 4 до 6 в редове, на разстояние 20-25 метра между тях. На декар са необходими средно 8-9 щита. Този метод е един от най-добрите.
Съществуват и други методи, като използването на машини за събиране на снега, образуване на снежни валове и т. н.
При оптимални срокове на сеитба
растенията навлизат в зимния сезон във фаза братене
Тези растения по-добре понасят зимните студове, отколкото слаборазвитите посеви във фаза поникване или трети лист.
Загиването на посевите нерядко се дължи на комплекс от причини.
Ледената кора представлява слой лед, който се образува при топенето на снега или при падането на дъжд и замръзването на водните капки. Ледената кора може да е замръзнала на повърхността на почвата или да се е образувала на известна височина от нея на повърхността на снега.
Под ледената кора рязко се повишава концентрацията на въглеродния двуокис, отделян при дишането на растенията, а концентрацията на кислорода бързо намалява. Нарушаването на газообмена е причина за загиването на растенията.
Борбата се води чрез отвеждането на застоялите води от полетата. Ледените кори, непокрити със сняг, се посипват с пепел или ситно смлян торф, за да се ускори топенето им.
Зимната суша възниква при
замръзнала почва и липса на снежна покривка
При тези условия при ясно време слънчевите лъчи нагряват растенията и предизвикват усилено изпарение на вода от листата и тяхното изсъхване, тъй като водата от замръзналата почва не може да се усвои от растенията. Постепенно изсъхването обхваща и възела на братене и растението загива.
Загиването на растенията през зимата често с причинено от едновременното действие на няколко процеса, като например изтощаване с последващо изкисване, действието на ниските температури на въздуха и ледените кори или пък това на изтеглянето , зимната суша и отвяването на почвата.
Повредите от есенните посеви в нашата страна са свързани предимно с режима на снежната покривка. Най-трайна и продължителна е снежната покривка в Северна България, по високите полета на Югозападна България и в планинските райони на страната, а най-краткотрайна и по Черноморското крайбрежие и в крайните южни райони на България. Средната максимална височина на снежната покривка в България рядко надхвърля 40 см. По Черноморското крайбрежие тя е само 10–15 см. Зимата у нас е нестабилна. Често се редуват многоснежни с малоснежни зими, а през самия сезон се сменят снежни с безснежни периоди.
Размерите и степента на повредите по есенните посеви
свързани с недостатъчна снежна покривка (измръзване, изтегляне и др.), са най-големи за Северна България – източни от река Янтра, по вододелите на реките, които се вливат в река Дунав, на откритите и изложени на северните ветрове места и др. В Южна България повредите са най-значителни източно от линията Казанлък – Стара Загора – Елхово – река Тунджа – Свиленград, като се увеличават по посока на Стара планина. Осезаеми са повредите по зимните посеви и в части от Софийско, Пернишко, Радомирско, Брезнишко и др.
Отвяването на почвата и засягането на есенните посeви от него се наблюдават главно в полетата, разположени непосредствено на юг от Стара планина и особено срещу проходите, долините на реките, стръмните части на склоновете на Стара планина и др. Интензивна е ветровата ерозия и на места в Добруджа, в откритите и изложени на силни ветрове места от Дунавската равнина и в по-малък размер около Мездра, в Радомирско и Софийското поле, по южния склон на планината Браница.
Повредите, свързани с дебела и дълготрайна снежна покривка (изтощаване и изкисване), са по-редки и много по-малки от тези, предизвикани от недостатъчна снежна покривка. Сравнително по-големи повреди от изтощаване се получават главно в предпланинските места на Стара планина, в региони от Северна и Югозападна България и др., където се задържа продължително дебела снежна покривка.
Общо взето повреди и загиване на посевите през зимата в малък размер, частично на отделни места се наблюдава у нас. В голям размер и на много места тези повреди са сравнително по-рядко явление и се случват средно веднъж на 10- 15 години.
Изтеглянето на растенията е често явление у нас.
В условията на нашата страна многобройните замръзвания и размръзвания на почвата през зимата, съпровождащи се с повдигане и спускане на горните почвени слоеве, предизвикват изтеглянето на растенията, които с разкъсани корени се оказват на повърхността на почвата. Това неблагоприятно явление може да се наблюдава и при замръзването на води от топенето на снега непосредствено на повърхността на почвата. Тогава образувалата се ледена кора започва да надебелява отдолу за сметка на водата, постъпваща от почвата и издърпва замръзналите в нея растения, разкъсвайки корените им. При късно изорани и засети участъци през зимата валежите предизвикват слягане на почвата и възелът на батенето и кореновата шийка остават на повърхността на почвата или много близо до нея и впоследствие загиват.
Най-често изтеглянето на растенията се наблюдава в райони с резки колебания на температурите и плътни тежки почви, склонни към преовлажнение на повърхностния почвен слой.
За борба с него се препоръчват валирането на засегнатите есенни посеви веднага щом е възможно да се влезе в нивата, както и есенното валиране на късно изораните и късно засети участъци и по-дълбока сеитба на семената.
Отвяването на почвата през зимата се наблюдава
при силни ветрове ( най-вече при прашни бури), когато снежната покривка е тънка или изобщо липсва, а почвата е суха и поради това почвените частици са слабо свързани помежду си. По-силно се отвяват слабо развитите посеви, които имат крехка коренова система. Най- добре предпазват от отвяване на почвата полезащитните горски пояси. Всички агротехнически мероприятия, насочени към натрупване на повече влага в почвата и по-добро развитие на растенията, особено през ранна пролет, намаляват вредното въздействие на това явление.
Изтощаването на посевите нанася повреди, причинени от продължително задържане на висока снежна покривка, образувана върху незамръзнала или слабо замръзнала почва. При тези условия при височина на снежната покривка около и над 30 см температурата на почвата на дълбочина 3 см е около 0 градуса. Тогава растенията бързо изразходват за дишане запасите си от захари, отслабват и са застрашени от гъбни болести.
Обикновено от изтощаване
страдат ранните, буйно развитите преди зимата посеви
разположени в понижените места на релефа.
Като мярка за борба се препоръчва ускоряване на снеготопенето чрез насипване на ивици въглищен прах и други тъмнооцветени вещества. През пролетта изтощените растения трябва да се брануват, за да се отстрани снежната плесен и по-бързо да просъхне почвата.
Повредите и загиването на посевите от преовлажнение на почвата и от застояли води се нарича изкисване. Наблюдава се главно в понижените места на релефа върху слабо водонепроницаеми и замръзнали почви. Предизвиква се от недостиг на кислород за кореновата система. Растенията отначало пожълтяват, а след това стават кафяви и загиват.
Борба с изкисването на зимните посеви се води чрез мерки, насочени към отвеждането на застоялите води и понижаването на нивото на подпочвените води, както и чрез снегозадържане, защото високата снежна покривка се стопява по-бавно и снежните води постепенно попиват в почвата.
Коментари