През преходния период българските земеделски производители могат да разчитат на над 1 млрд. евро по ПРСР и плана за възстановяване

До края на юни 2021 г., по време на португалското председателство, трябва да приключат преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). А след това започва 6-месечна процедура по одобряване на националните Стратегически планове за развитие на земеделието и селските райони, съобщи финландката Елси Катайнен, евродепутат от „Обнови Европа“, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) в ЕП и докладчик по преходните правила на ОСП. Това стана по време на онлайн семинар за бъдещето на ОСП, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България. В позицията си на зам.-председател на земеделската комисия в ЕП Катайнен е евродепутатът, защитил запазването на ОСП и средствата към нея в преходния период. Или както обясни простичко, не може да имаме две реформи по едно и също време.

Без никакви сътресения продължават субсидиите по директните плащания през периода на преход, каза в тази връзка Снежана Благоева, пълномощен министър в постоянното представителство на България в Брюксел и на Специалния комитет по селско стопанство.
Но това, което удовлетворява и радва България е фактът, че Преходната национална помощ (ПНП) се запазва със същия бюджет и условия от 2020 г. през тези две години, както и с нова актуална референтна година в новия програмен период, единодушни бяха българските представители на семинара – евродепутатите Атидже Алиева-Вели от „Обнови Европа“ и Асим Адемов от Европейската народна партия, както и Снежана Благоева.

Запазва се и важният за България инструмент за обвързаната подкрепа, която подпомага уязвимите сектори. Също и мерките от Програмата за развитие за селските райони, които ще бъдат прилагани при условията на съществуващите правила, използвайки бюджета за първите 2 години на ПРСР от новия програмен период – 880 млн. евро. Но още по-важното е, че идва много сериозна подкрепа от Плана за възстановяване „Next generation”, който осигурява допълнителни 200 млн. евро през първите 2 години за българките фермери с насока конкурентоспособност и допринасяне за екологичните цели на ЕС.
Не на последно място се запазва и бюджета на националните средства и помощи.

Така, че през преходния период земеделските производители ще могат да разчитат на достатъчно подкрепа, за да могат да преодолеят трудностите от последната нелека година и да направят крачка в бъдещето, обобщи Благоева, която защитава българските интереси в преговорите с ЕК.

Българските евродепутати и делегати обаче остават

разочаровани от бавния прогрес на конвергенция

(изравняване на субсидиите в ЕС). „За съжаление предложението ни за пълна външна конвергенция не беше подкрепено в пленарна зала и остана текста, предложен от Комисията за поетапно намаляване на съществуващите разлики“, каза Адемов. За него това, че успяхме да защитим Преходната национална помощ е вид компенсация на неравните директни плащания със стопаните от старите страни-членки на ЕС.

Не само вие, но и финландските фермери задават същия въпрос – кога ще сме равни на останалите, каза Катайнен, която няма отговор, но се надява, че идва времето, когато това ще се случи. За нея по-важното обаче е фермерите да получават много по-добра цена от пазара вбъдеще в цялата верига на доставки. И еднаква за Съюза, на мляко или месо, защото всички трябва да сме на едно ниво на пазара, смята тя. Това ще е решение на дългосрочните проблеми, свързани с конвергенцията и конкурентоспособността на европейските фермери.
Земеделието трябва а бъде повече пазарно ориентирано, задвижвано от пазара. Ако не върви в тази посока, значи тя не е правилна, заключи Катайнен.

Последен въпрос към нея бе какъв ще бъде контролът от страна на Еврокомисията към държавите-членки относно създаването и прилагането на националните Стратегически планове.

Все още и самата Комисия не е наясно, отговори тя. „Но колкото повече време сте отделили за стратегическия план, толкова по-подготвени ще бъдете да се „сборите“ с Комисията образно казано. Трябва да имаме възможно най-добра картина на националните стратегии, защото сега проправяме пътя на предстоящите промени, отправи тя съвет към българските стопани, земеделски организации и участници в Тематичните работни групи, разработващи плана.

Ще бъде ли ОСП по-справедлива?

Разгорещени дискусии в ЕП наскоро предизвика понятието „активен фермер“ и как да се гарантира, че директните плащания ще отиват до реалните земеделски стопани, сподели още Адемов. Дефиницията за активен земеделски стопанин е свързана с въпроса кой има право да получава субсидии, защото част от лошия имидж на ОСП се дължи на пропуски в системата, от които се облагодетелстват големи земевладелци и инвестиционни дружества, без да са реални земеделски производители, обясни той. С новата формулировка, която е гласувана в ЕП се прави опит да се сложи край на подобни порочни модели. Дефиницията обхваща 3 елемента – минимален праг на селскостопанска дейност от цялата икономическа дейност на фирмата, изготвяне от държавата членка на негативен списък на получатели на директни плащания, както и прозрачност на юридическите лица, ако дружеството е част от голям холдинг. Според Адемов въвеждането на тази дефиниция ще спре и практиката на раздробяване на стопанствата с цел получаване на повече субсидии и заобикаляне на тавана на плащанията.

Цифровизацията ще улесни фермерите при кандидатстване

Неминуемо дигитализацията ще намали административната тежест за фермерите, стана ясно от думите на Снежана Благоева, пълномощен министър в постоянното представителство на България в Брюксел. Основната причина за сложността идвала оттам, че земеделската политика все повече и повече е натоварвана с допълнителни елементи – екологични и социални, които правят изискванията към стопаните по-сериозни.

В същото време и ЕК, и българското министерство на земеделието декларират, че опростяването на инструментите, както и на начините за кандидатстване, информираността и лесният достъп на фермерите до администрацията са техни приоритети. А това може да стане с интегрирани информационни системи, каквито у нас се развиват. Земеделското министерство е в процес на разработване на интегрирана информационна система, която да обедини наличната информация в различните структури. Това ще позволи, когато земеделският стопанин кандидатства за определен вид подпомагане, бързо и лесно да се проверява и използва всичката налична информация за него – регистрирани животни, площи, конкретни изисквания за стопанството, дали има площи по „Натура 2000“, дали е в нитратно уязвими зони и т.н. Тази информация ще бъде и предварително налична за земеделския производител, така ще кандидатства по-лесно и ще се намали възможността за допускане на грешки, смята Благоева. Тази система обаче ще заработи в следващия програмен период.

„Повечето от земеделските стопани използват цифрови технологии, имат умни машини с връзка с интернет, които могат да доставят информация по електронен път и тя може да се интегрира на национално ниво“, изтъкна Снежана Благоева стремежите на публичната администрация, за да има една по-бърза и директна връзка със земеделските производители.