Растения, които улавят важния хранителен елемент

Кръговратът на азота в природата много наподобява този на водата. Ако градинарите съумеят да го разберат, със сигурност ще постигнат успехи в личните си площи или в промишлени насаждения и то по възможно най-органичния начин.

Всъщност какво точно е азотът?

Жизнено важен хранителен макро елемент за растенията, наред с фосфора и калия. Азотът участва във фотосинтезата, в структурата на клетките, действа като катализатор за усвояване на други хранителни елементи. Той е един от най-необходимите елементи. Участва в структурата на хлорофила. Благодарение на него нараства листната маса, а участва и във формирането на цветните пъпки и плодовете.
Азотът е най-подвижният елемент в почвата и не само. Затова доста по-често се случва той да липсва, а растенията в градината да изпитват глад. При неправилно внасяне, в неподходящи срокове или форма, той може да „изтече“ в по-долните почвени слоеве, където да не е достъпен. Голяма опасност представлява отмиването му в подпочвените води или във водните басейни.

Да, има го във въздуха, в атмосферата, но растенията не могат да го усвоят от там. Първо, атмосферният азот, трябва да бъде преобразен чрез редица процеси. Голяма част от този свободен елемент бива фиксиран в почвата чрез множество микроорганизми в симбиоза със самите растения. И точно тук се намесват азотфиксаторите. А след това кръговратът се завърта отново и отново чрез непрекъснат процес на отмиране, преработка, освобождаване, улавяне, усвояване и т.н.

Как работят?

Не малко растения (диви, декоративни и продоволствени) са си „стиснали ръцете“ с почвени бактерии от род Rhizobium и други. Съвместната работа с грудковите бактерии е своеобразна симбиоза, при която атмосферният азот бива улавян и превръщан в годен за употреба от зелените приятелчета.

След улавянето му от бактериите, пътят на азота може да поеме в две посоки:

Да се използва от самите растения в момента, а след отмирането на листната им маса да бъде преработен от други микроорганизми, като така се поддържа в постоянно наличие и за околните в екосистемата;
Малък е шансът този азот да бъде отмит и загубен, както изкуствено внасяните от човека количества.

Кои са те?

Най-известните азотфиксатори в растителното царство са бобовите: грах, фасул, люцерна, детелините, соя, бакла, леща, фъстъци, нахут и много други.

В голямото земеделие се знае, а и все по-настойчиво се налага отглеждането на бобови култури, именно защото те, благодарение на съюза си с грудковите бактерии, имат способността да улавят атмосферния азот и да го фиксират в почвата.

Сложният процес протича при определени условия (температура, влага, киселинност) и дори да не бъде напълно разбран, той води до устойчивост в системата.

В началото „колелото“ се завърта плахо, но набере ли скорост веднъж, се превръща в практика. А градинарите могат да стоят отстрани и да се наслаждават на разкошна градина без или с минимални количества изкуствени торове.

Лупина и черна акация

Сред най-красивите представители на азотфиксиращите растения е лупината. Тя се използва предимно като многогодишна украсна култура, но малко градинари знаят за способността й да участва активно в кръговрата на азота.

Още по-интересно е, че освен красива и работлива, лупината се отглежда и като продоволствено растение, за фураж за животни, при това с ценни качества, а също като билка.

С пренебрежение и дори с мъничко омраза се гледа на още една красавица – черната акация. Тя се появява масово край пътищата, защото има противоерозионни способности, но се смята и за инвазивен вид. От гледна точка на ползите обаче, тя е незаменима за пчелите, а и за почвата, както става ясно.