По време на зимния си покой лозите са в почивка. Но скоро този покой ще приключи и от стопаните изцяло ще зависи как те трябва да се оформят и след това да се поддържа правилно съотношение между растежа и плододаването.

Това означава, че зимната резитба има изключително голямо значение, но трябва да се знае, че само тя не е достатъчна. Важно е тази основна резитба да се съчетава с фитосанитарната, тоест да се отстрани и дървесината на лозата, която е засегната от различни болести.
Чрез тези навременни мерки ще могат да се елиминират някои от икономически опасните заболявания. Става дума за екскориоза, еутипиоза, еска, бактериален рак, а също и някои неприятели.

Болните растителни части трябва да се открият и изрежат, за да не се допуснат нови пролетни заразявания.

* Ако отрезите се намажат с широкоспектърни фунгициди от рода на шампион и фунгуран, може да се намали първичната зараза.

* Ако се забележат малки тумори с жълтеникав или розов цвят, които издават начално нападения на бактериален рак, те задължително трябва да се изрежат и изгорят.

* Ако има загинали лози от заболяването рак, налага се да се изкоренят. Добре ще е мястото на тези растения да се дезинфектира с Формалин-5%.

* Ако лозята са заплевелени, това създава по-голям риск за развитие на опасните болести мана, брашнеста мана и сиво гниене, както и на много неприятели като акари, молци, щитовки. Това означава, че почвата трябва да се обработи при първа възможност през ранната пролет.

В последните години все по-голямо разпространение добива нова китка от болести, като екскориоза, еутипиоза, еска, антракноза, чернилка.
Ако има нападение от тях, трябва да се проследи за появата и на техните симптоми, защото бързо се развиват и отслабват лозите.

Екскориоза „в гръб”

Ако кората на някои леторасти побелява, напуква се и започва да се лющи, те явно са инфектирани с екскориоза. Може да се каже, че тя се появява изневиделица „в гръб” и ако стопанинът не я забележи, бързо може да се развие.

Върху всички нападнати тъкани се образуват и се виждат плодните тела на гъбата под формата на черни телца.

Всички заразени вдървесинени части са източник на инфекция и трябва да се отстраняват при резитбата, като растителните остатъци се унищожават.

При повече валежи през пролетта или в началото на лятото, болестта се развива още по-силно.

По-нататък най-типичните признаци са тъмнокафяви до черни, елипсовидни, некротични петна с корковидна структура по зелените леторасти. На мястото на повредата кората се разкъсва и се вижда поразената дървесина. Повредите причиняват пречупване на леторастите от вятъра.

Ако нападението е във висока степен, загиват голям брой пъпки в основата на леторастите, което се отразява неблагоприятно върху добива.

Повредите върху зелените леторасти пречат за узряване на дървесината и понижават устойчивостта на лозите към ниските зимни температури.

Повредената многогодишна дървесина постепенно засъхва и загива, а дълголетието на лозите намалява.

Причинителят на заболяването е гъбен патоген, зимувал във вид на плодни тела в кората на едногодишните леторасти и като мицел в нападнатите пъпки и дървесина.

Трябва да се знае, че чувствителността на лозите към болестта е най-голяма в периода от развитие на пъпките до дължина на леторастите 10-15 см.

Различните сортове имат различна чувствителност към гъбния причинител на заболяването, но към него няма устойчиви сортове.
Затова още при резитбата е задължително да се изрежат всички болни части, а ножиците да се дезинфекцират.

По-нататък ще е важно да се спази срокът на първите две третирания с химически средства в началото на вегетацията, особено ако температурата е по-ниска и нарастването на леторастите е по-бавно.
Първото се извършва, когато около 40% от пъпките в основата на леторастите са във фаза пеперуда, а второто - когато 40% от пъпките са във фаза отделяне на 1-ви - 3-ти лист. Ефективно действие имат срещу екскориоза имат фунгицидите Дитан М-45- 0,3%; Дитан ДГ- 0,3%; Делан ВДГ- 0,05%; Санкоцеб 80 ВП- 0,3% и системните Верита ВГ- 0,2%; Микал Флаш - 0,3%.

След като започнат пръсканията срещу маната, не се налагат самостоятелни третирания на лозите за контрол на екскориозата.

Еска в зародиш

Причинители на еската са два вида гъбни патогени. Болестта се проявява през вегатационния период в две форми – хронична или млада еска.

Листата пожълтяват при белите сортове и почервеняват при червените - от периферията навътре, между нерватурата. След това засегнатите тъкани некротират и настъпва преждевременен листопад.

Може да се каже, че болестта я има по лозите в зародиш, защото болните лози не всяка година показват признаците по листата. А по-нататък симптомите по зърната са различни - те имат намален тургор и не узряват добре или са покрити с кафяво-виолетови петна, напукват се и изсъхват. Тези признаци са сигнал за откриване на болестта, но тя може и да не се проявява всяка година.

Най-добрият начин за борба с болестта отново са фитосанитарните мерки. Трябва да се избягва нараняване на лозите, а отрезите да се правят внимателно. Режещите инструменти да се дезинфекцират. Лозите, които имат повреди от измръзване, да се третират с медни препарати.