Лечебните качества на японската са познати от древността

Мушмулата, която отглеждаме без проблем в дворовете си и сравняваме с мармалад е един от най-късно зреещите плодове по нашите ширини. Без съмнение е добре позната, независимо дали я харесваме или не. Цветовете ѝ са доста едри и украсяват дървото късно през пролетта.

Днес обаче ще ви разкажем за едно извънредно красиво растение, което също наричат мушмула, но цъфти късно през годината, а дава плодове сравнително рано. Лечебните му качества са познати още от древността.

Японската мушмула (Eriobotrya japonica) е горд член на семейство Розоцветни. Произхожда от Азиатския свят и обърква представите на българските градинари за сезонност и визия. Може да се срещне с имена като японска или китайска слива, а също и круша. Причината е формата на плода – крушовидна. Той има жълта или оранжева кожица, сочна вътрешност и предлага съчетание от вкусове за небцето.

Плододаването, а и презумуването, у нас не винаги са успешни, защото цветовете се отварят късно през есента или през зимата и, защото студоустойчивостта е от порядъка до минус 15 градуса. Има свидетелства за повторен пролетен цъфтеж, от който успешно се образуват плодове.

Вечнозеленото широколистно дърво или храст е в противоречие с природните цикли, с които сме свикнали у нас.

В градината или в саксия? 

Японската мушмула се използва не само като овощен вид, но и като украсно растение. В парковете и градините у нас започва да се появява все по-често, особоно в по-топлите райони.

Смелите градинари споделят, че през първите 2-3 години от засаждането на открито са изграждали зимна защита, но напоследък не го правят. Причините са меките зими и размерите на самото растение. Някои съвсем скоро се похвалиха с първите си цветове. Надяваме се да успеят да вкусят и плодове собствено производство.

За по-предпазливите градинари също има вариант - отглеждане в саксия. То е много сходно с това на цитрусите. Необходимо е редовно и обилно поливане заради голямата листна маса, както и ежегодно пресаждане. Торенето е още едно задължително перо.

Листата лекуват кашлица 

Предвид проблемното образуване на плодове ще обърнем повече внимание на листата, не че плодовете нямат лечебни качества.
Интересни на външен вид заради силното овласяване на младите и долната повърхност на зрелите, листата на японската мушмула могат да се сравнят с кадифе. Те са не само атрактивни в градината, но и полезни за редица неразположения на човешкия организъм.

В Япония от тях се приготвя традиционен чай, наречен „Бива Ча“. Свежата зелена маса се измива и почиства добре от власинките по долната повърхност. След това се нарязват и изсушават. В 200 мл вода се запарва една лъжица (5-6 г) от билката за около 3 минути.
Най-често този чай се използва при настинки, кашлица и други респираторни проблеми. Освен това е доказано, че намалява холестерола и кръвната захар, действа добре при кожни проблеми, включително екземи.

Листата на растението като билка са поместени във Японската фармакопея още през 1886 година.

Интересни факти 

Студоустойчивостта на японската мушмула може значително да се подобри, ако се присади върху дюля, обикновена мушмула или глог.
Съвместимостта с първите две е добра, но се забелязва несъответствие в развитието на двата компонента. Вечнозелената присадка провокира постоянно нарастване на подложката, така диаметрите се разминават в зоната на срастване.

Глогът пък провокира по-слаб растеж. Тази комбинация е по-подходяща за малки градини или контейнерно отглеждане.

Семената на японската мушмула губят кълняемост бързо, затова се засяват свежи. Поникват за месец-месец и половина. Много от семеначетата запазват качествата на родителското растение.
Цветовете и съцветията също имат лечебни качества. Ароматът им привлича множество полезни насекоми в градината при хубаво време.

Снимка: 04-4