Статистиката сочи, че над 100 милиона души се занимават с отглеждане и реколтиране на Арабика, Робуста и други сортове за ценителите

Зимните месеци за земеделието у нас са времето на голямата техническа пауза - машините са в хангарите, вървят огледи, ремонти. Зазимени са в очакване на старта на новия пролетно-летен сезон. За жътва се говори в минало време. Но има цели географски пояси и страни в тропиците, в които е усилно жътвено време. Особено това се отнася за плантациите от кафе, в които се отглеждат двата основни търговски вида - Робуста и Арабика. Робуста има по-груби вкусови качества, по-високо съдържание на кофеин и расте добре на по-малка надморска височина. Арабиката е по-подходяща за по-високи места и има по-богат аромат и вкус.

Кафееното дърво се чувства най-добре на височина от 800 до 2000 м и започва да дава зрели плодове четири години след засаждане. Най-продуктивно е между пет и десет години и може да плододава до 30 години. Прибирането и на двата основни сорта е твърде трудоемко, като при арабиката нещата са по-сложни заради стремежа изцяло

да се опазят вкусовите дадености на зърната

които узряват различно във времето - едни са готови по-рано, други - по-късно. В повечето държави-производителки кафеената реколта се прибира предимно на ръка с цел запазване качеството на зърното, особено на неговите аромати. То е по-прецизно, но има съществен недостатък, че става само в пикова зрялост. Това отнема време за изчакване и жътвата се проточва, което пък води до загуби - и като добив, и като присъствие на пазара, на който конкуренцията е висока. Статистиката сочи, че около 100 милиона души се занимават с отглеждане и реколтиране на кафе.

Днес все по-често на по-големите и равни масиви, на които се постига еднакво разстояние т.е. междуредие на кафеените дървета, се виждат прибиращи машини. Комбайните за кафе са се появили преди около тридесетина години и работят

в пояса от тропически страни

около екватора като Колумбия, Бразилия, Мексико, Гватемала, Хондурас и др. латиноамерикански държави, Индия, Суматра, Индонезия, Виетнам, Етиопия, Кения, Танзания,Уганда и т.н. Механизираното кафеприбиране е по-сложно от жътвата със зърно- или гроздокомбайни, има доста специфични особености. Ако кафеените зърна се прибират с комбайн, той трябва да има възможност за различни настройки, според зрелостта им, преценявана от фермера-кафепроизводител. Трябва да се избере на какъв режим на работа да бъде поставена машината - прикачна или самоходна. Важно е да се реши дали да се жъне цялото кафе наведнъж или поетапно, според степента на зрялост. Това означава в първия етап да се събират само зрелите зърна, а след седмица-две - останалите. Известно е, че качественото кафе се прави от най-зрелите плодове. Така че производителите

са изправени пред компромис

събиране само на узрелите плодове (ръчно) и връщане за останалите по-късно или поддържане на ниски разходи чрез жътва на цялото зърно едновременно (машинно). И при двата подхода се намесват доста допълнителни условия, свързани и с особеностите на различните сортове кафе.

Механизираното събиране на кафе е по-бързо и прилича до известна степен на реколтирането на грозде или захарна тръстика, например. На световния пазар основните производители на кафекомбайни са брандовете Case IH и Oxbo Corp, въпреки че има местни - в Бразилия, Индия и др.

Агрономи и техници специалисти по агротехника за екзотични култури утвърждават, че

сортът на кафето е важен

за ефективността на комбайна. Идеалното положение е дърво, което узрява равномерно, не е твърде високо и има оголено стъбло. Case IH произвежда два модела - прикачния Coffee Express 100 и самоходния Coffee Express 200, които работят успешно в големи масиви и гарантират, че качеството на зърното ще отговаря на пазарните изисквания. Технологията на Express 200 му позволява да „прекрачва“ кафеените дървета, след това чифт големи вертикални вретена, снабдени с шипове или пръти, се въртят и изтръскват узрялото зърно. Имат 34 фланеца с по 24 пръта на всеки, което прави общо 816.
Както степента на вибрации или разклащане, така и скоростта на вретената може да се регулира, така че да не се повреждат дърветата. Зърната попадат в конвейер, подобен на този в машина за гроздобер, който ги отнася в бункера на комбайна, а комплект вентилатори издухват попадналите листа. На място зърното от арабика, например, може да се натовари в специално оборудвано ремарке, което се движи от трактор в съседното междуредие, така че шнекът преминава над реда между тях.

Самоходната машина има мощност 55 к.с., (прикачната иска 75 коня), с които се задвижват хидравличните помпи за събиране и почистване на зърното, осигурява се енергия за вентилаторите и конвейера. Обичайно скоростта на жътвата е около 5 км/час т.е. кафекомбайнът

е най-бавната селскостопанска машина

Ниската скорост се дължи пак на същата причина - запазване качеството на кафето. Самоходът Coffee Express 200 Multi изразходва малко гориво - до 5л/ч, работи на максимална височина до 4 м, с капацитет на жънене до 150 торби, всяка от тях по 60 кг.

Комбайнът е проектиран, казват техниците от Case IH, да гарантира производителност, комфорт, простота на обслужване и за най-взискателните производители. От своя страна, фермерите трябва да отговорят на още по-високите претенции на потребителите на кафеената напитка. Case IH използва технологии в своите комбайни, които позволяват най-нежна работа с най-ниски щети по растенията.

Брандът осигурява екологичност и по-голяма гъвкавост, като дава на кафепроизводителя възможност

да извършва селективна или пълна жътва

Оборудвани с икономичен двигател и лесна поддръжка, комбайните Case IH имат намалени оперативни разходи, увеличават рентабилността на фермера, като предотвратяват пилеене на зърно и минимизират загубите му. А регулирането на скоростта и възможността за обратно движение позволява по-добър транспорт при неблагоприятни условия и в зависимост от обема на събраните плодове.

За високата производителност на кафеения самоход съществена роля играе иновативната кабина за оператора. Комфортът по време на дългата жътва е задължителен. Кабината с широка остъклена площ осигурява добра видимост и обзор на полето, както и контрол върху вретената. „Кейсът“ позиционира така кабината до кафе-дърветата, че водачът вижда и оценява в движение

съотношението на узрели и неузрели плодове

на всяко дърво и може точно да регулира скоростта на жътвата. Coffee Express 200 Multi има и друго предимство. Неговият насипен бункер спомага едновременно да се жъне и да се разтоварва добива, а ергономичното управление позволява безпроблемна работа без стрес за оператора.

Другият важен производител на кафекомбайни е американската компания Oxbo Corp. Най-големият модел Oxbo 9240 прибира зърната със скорост до 8 км/час, което означава около 3 тона от 2 ха/ч. Той се отличава с висока издържливост, може да събира кафе от наклони до 30 %, като същевременно се намаляват разходите за труд. С него работят множество кафе фермери в Бразилия и други държави поради лесната му експлоатация. Дизайнът на три колела позволява тесен радиус на завъртане. Задвижва се с двигател Cummins Tier 3 CSF2.8 с мощност над 60 к.с. Двигателят е разположен ниско до земята за повече стабилност, както и за лесно обслужване и поддръжка. Може да обхваща по-големи дървета при

по-висока скорост на бране

с минимални щети и загуби от зърно. В модула за бране Dynarotor Plus се използва "агресивно" хоризонтално изтръскване на зърната. Има климатизирана кабина с комфортна работна среда и цветен дисплей. В света в плантации за кафе работят и самоходни комбайни с марка Electron, TDI и др. 

ДОПЪЛНЕНИЕ

Според Международната организация за кафе (ICO), световното производство е около 8,6 млн. тона. Някъде между 1,5 и 2 млрд. чаши от събуждащата напитка се пият всеки ден по целия свят. Не е изненадващо, че кафето е най-ценената селскостопанска стока в света и втората най-ценна като износ след петрола.

Кафето показва типичната нестабилност на цените, свързана с международно търгувана стока. Стойността на годишното му производство надхвърля 16 млрд. долара. Цената всяка година се променя в зависимост от капризите на световния пазар, но с тренд надолу - от около 3 долара за кило през миналото десетилетие сега е по-ниска и достига средно до долар и половина.