В нова фаза навлиза битката срещу африканската чума по свинете в Германия. Районите със заболяването там са от областите Одер-Шпрее и Шпрее-Нейс. Така нареченият коридор на бяла зона е оборудван с огради отвътре и отвън. Като се отстрелват всички диви свине там, целта е да се създаде зона, свободна от диви свине. И вирусът не може да се разпространи чрез миграция на заразени глигани.
Намерението е в крайна сметка да се създадат бели зони около всички инфекциозни райони в Бранденбург. Този подход се препоръчва от специалисти на Ветеринарния екип на ЕС за спешна помощ (EUVet) - и е доказано успешен метод.
Търсете трупове на диви свине
съветват от EUVet. Едновременно с обособяването на бялата зона, търсенето на трупове на диви свине не спира. Открити са в 4 различни германски области. Броят им надхвърля 150. По-голямата част от тях са в провинция Бранденбург (149), а един глиган е прострелян в провинция Саксония. Призивът на регионалния Съюз на производителите на свинско месо към властите в Бранденбург е да прилагат мярката за избиване на дивите свине " без компромиси". Какво предприема германското агроминистерство?
Сътрудничеството с Чехия и Полша
е задължително, обяви агроминистър Клокнер и поясни, че битката срещу АЧС ще е успешна само при засилено сътрудничество със съседите - Чехия и Полша. Ситуацията е обсъдена на видеоконференция с представители на двете държави. Идеята е не само да се координират инициативите на министерско ниво на 3-те страни, но и на ниво ветеринарни власти.
Но успоредно с проблемите с АЧС, Германия трябва да реши и друг, не по-малко важен казус – пазара на свинско месо. И
вече се търсят варианти за германски износ на свинско месо
Германското правителство води преговори с Япония, Южна Корея и Китай, за да получи възможност за износ, прилагайки политиката на регионализация. Това би означавало, че Германия ще може да изнася от незаразени държави. Към момента ситуацията с АЧС в ФРГ влошава и без това усложнената пазарна среда, свързана с Covid-19. Защото в свинефермите има изобилие от прасета, които чакат „на опашка” за кланицата. А това води до сериозен натиск върху цените.
Но в същото време тревожна информация идва от Полша, която продължава да съобщава за нови случаи на АЧС, и то по границата с Германия. Един случай е открит буквално на границата с германската провинция Саксония. Това става причина за замяна на сегашната временна ограда с постоянна. На север тя ще се присъедини към оградата, създадена от провинция Бранденбург, а на юг ще достигне до магистрала 4, точно на север от Гьорлиц – другото огнище.
На помощ идват и обучени кучета
за търсене на трупове на диви свине. От управата на област Бранденбург разясняват, че досега са използвани 7 ловни кучета. В прессъобщение лидерът на кризисния щаб на Бранденбург за АЧС Анна Хейер-Щуфър съобщава, че през последните няколко седмици са получили ценна и ефективна подкрепа от дресирани кучета от други области в Германия. През това време техните 7 ловни кучета са завършили успешно допълнителното си обучение, за проследяване. А помощта им е незаменима особено в трудно достъпните местности в зоните с гори и блата.
В същото време у нас
тази година се отчита двоен спад на интензитета на заразяване с АЧС в сравнение с 2019 г. Това съобщи министър Десислава Танева по време на неформална видеоконференция на министрите на земеделието и рибарството на ЕС.
Дискутирайки проблема с АЧС в Европа, министърТанева подчертава, че страната ни се присъединява към позицията на Чехия и Полша за
намаляване на административната тежест, свързана с мерките
и със съфинансирането и възстановяването на разходите по заболяването, направени от страна на държавите членки.
Министър Танева призова ЕК да даде възможност чрез новия европейски Закон за здравеопазване на животните да се прилага дерогация и при заболяването АЧС. ,,Стопанствата, които са с гарантирана биосигурност в инфектираната зона, да не попадат под общите рестрикции за забрана за движение на животни и стоки“, коментира агоминистър Танева.
По думите й, ЕС трябва да ревизира подхода си за заболяването. И освен опростяването на административните мерки, всички страни трябва да имат яснота и точен срок по отношение на реимбурсирането на средствата, които се дават за превенция и спешни мерки за борба с АЧС.
По време на неформалната видеоконференция Десислава Танева прави предложение държавите членки да могат да прилагат частично метода „стемпинг аут“. „Това означава, когато се установи болно животно, то да бъде унищожавано заедно с животните, които са контактни с него само в обхвата на обора, на територията, на която е установено заболяването“, уточнява министър Танева. Тя подчертава, че това трябва да бъде възможно при условие, че всички страни-членки имат надградени мерки за биосигурност на най-високо ниво, които са по решение на европейските санитарни власти. По думите й, трябва да бъде взето законодателно решение за промяна на задълженията на режима на рестрикции в трите вида огнища, където възниква вирусът, а именно индустриални и лични стопанства, както и дивата природа.
Министър Танева изтъква, че България има опит в борбата с АЧС повече от две години. Тя припомни, че през изминалата 2019 г. е приет План за превенция, управление при кризи и предотвратяване разпространението на заболяването АЧС в България за 2020 г. „Той включва различни мерки за финансиране, както и нормативни, и законодателни изменения в посока подкрепа на биосигурността на фермите“, казва още Танева.
БАБХ: 11 нови случая на син език
Но само при дивите животни
Заразените животни са констатирани в областите Перник – 4 елена лопатара, Враца – 2 сърни, Видин и Ловеч - по 1 елен. С новите случаи общият брой на положителните за заболяването диви преживни животни са 11 на територията на страната.
Резултатите са потвърдени от Националната референтна лаборатория за син език при Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт към БАБХ.
От БАБХ информират, че няма опасност от заразяване на популацията от домашни преживни животни, тъй като
от 2014 г. в България се изпълнява поголовна ваксинация
на възприемчивите животни в рамките на Националната програма за наблюдение и контрол на болестта син език върху преживни животни на БАБХ, одобрена от Европейската комисия.
* Важно: През 2020 година ваксинацията също се изпълнява в срок, като от стартирането на програмата няма констатирано огнище на син език при домашните преживни животни в България.
* В Европа: общият брой на огнищата на син език при домашни преживни животни е 833. Най-голямо разпространение на заболяването има в Северна Македония и Гърция.
Засегнатите държави са:
* Северна Македония – 396 огнища със 122 197 засегнати животни;
* Гърция – 284 огнища с 88 687;
* Италия – 52 огнища с 14 095;
* Франция – 48 огнища с 15 352;
* Хърватия – 17 огнища с 1 657;
* Люксембург – 13 огнища с 2 056 засегнати животни;
* Сърбия – 6 огнища с 559 засегнати животни;
* Белгия – 5 огнища с 909 засегнати животни;
* Испания – 5 огнища с 223 засегнати животни;
* Швейцария – 3 огнища с 248 засегнати животни;
* Германия – 2 огнища с 619 засегнати животни;
* Румъния – 1 огнище с 241 засегнати животни;
* Босна и Херцеговина – 1 огнище с 30 засегнати животни.
БАБХ и Изпълнителната агенция по горите продължават съвместно да изпълняват надзора сред популацията на дивите преживни животни за откриване на циркулация на вируса на син език.
Агенцията по храните напомня, че син език е вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни (говеда, овце, кози, биволи, сърни, елени и муфлони). Предава се само чрез кръвосмучещи насекоми, които преди това са хапали друго заразено преживно животно. Не може да се осъществи заразяване с храна, вода и по въздух.
Коментари