Добри добиви се постигат дори и в по-рискови години

С подходящи хибриди и практики, съобразени със състоянието на полето и климатичните условия, Светла Стоянова доказва, че мисията е възможна

Есенниците поникнаха и към момента посевите се развиват нормално. Засега драма няма. За разлика от предходните две години, когато на много места в страната поникването се случи чак през зимата. Така беше и в стопанството на Светла Стоянова, която обработва земи в района на Горна Митрополия.

През изминалите години в нашия регион имахме много сериозно засушаване през есента, коментира бизнес дамата. Затова и преди три години се отказахме да отглеждаме рапица, тъй като стана прекалено рискова култура. Много тежък беше и сезон 2019/2020, отново заради тежката суша.

Пшеницата в района на Плевенско пониква чак през декември, а на места и през януари. Поради липсата на влага в почвата, а и заради забавеното поникване, в стопанството решават да не внасят торове. Няма растения – няма нужда и от храна, а и се пестят разходи, които са сериозно перо при формиране на себестойността на продукцията. За съжаление сушата в района, както и на повечето места в страната, продължава и през пролетта, и през лятото. Но на фона на малкото почвена влага и посеви, които са се развили в недотам благоприятни условия на средата,

резултатите в стопанството никак не са лоши

Въпреки тежката суша, може да отчетем една добра стопанска година, особено в сравнение с колегите ни от Източна България, където резултатите са много слаби, казва Светла Стоянова. Добивите ни не са никак зле. При пшеницата те варират между 500-700 кг/дка, средно - 610 кг/дка. При ечемика обаче резултатите са зле, получихме много нисък добив, едва 450 кг/дка. Смятам, че успяхме да получим добрите резултати благодарение на правилната технология, която приложихме в посевите.

Според Стоянова правилният подход на торене е бил решаващ за успеха през годината. От една страна се внасят торове, когато има условия и обоснована необходимост за това, а от друга – се използват по-подходящи продукти. В случая избират торове, които са с полимерна капсула и продължително освобождаване на азота, което гарантира по-дългото му усвояване от растенията.

Въпреки продължителната суша, пшеницата и ечемикът са останали свежи през вегетацията и не са изгорели преждевременно, както се е случило на много съседни полета. Това оказва влияние на по-доброто им развитие през цялата вегетация, съответното и на получените добиви.

Смятам, че технологията на торене, която избрахме, си каза думата, добавя Светла Стоянова. Видяхме, че на полетата, където се внесоха много торове, растенията буквално изгоряха. Изгоряха и средствата, вложени за тях. Ние наторихме в края на зимата, когато вече имаше поникване, а после направихме коригиращо торене през април. Разбира се, внесохме и листни торове, за да осигурим

добър баланс на обезпеченост с разнообразни хранителни елементи

По този начин хем имахме по-ниски разходи, хем добре нахранени посеви. А на финала получихме по-добър резултат.
При пролетниците ситуацията с посевите не е много по-различна, тъй като сушата продължава и през летните месеци. Въпреки че те са поникнали добре по-нататъшната вегетация е преминала в условия на сериозно засушаване.

Заради различните валежи, които има в отделните землища, резултатите са много различни, споделя фермерката. При една и съща технология, която прилагат, влагата е имала решаващо значение.
А резултатите от полетата с царевица са различни – в най-добрите 1100 кг/дка, на други - 100-200 кг/дка, а средно – 820 кг/дка. При слънчогледа добивът е 320 кг/дка.

Гордея се с тези резултати, на фона на ниските добиви, които се получиха в много райони на страната, казва Светла Стоянова. Смятам, че причината за това е в правилните решения, които вземехме при отглеждането на пролетниците.

И тук ключово значение има торенето, като отново са използвани същите торове с освобождаващо действие. А за да се разпредели рискът, засяват хибриди с различно ФАО, избират и от селекцията на различни фирми.

Добивите са много добри предвид климатичните условия

за стопанската година. А как са цените, питаме бизнес дамата, тъй като те рядко удовлетворяват земеделските производители. Отговорът ни изненадва.

Цени около 350 лв. на тон за царевица и 850 лв. за слънчоглед са не просто добри, а супер цени, е категоричният й отговор. Въпреки това засега тя не продава, тъй като съхранява зърното в специални чували и затова може да си позволи да изчаква още.

Според Светла Стоянова дори при тежки условия, ако фермерите са по-отговорни към работата си, могат да минимизират риска и да получат добри резултати. Да, има неблагоприятни климатични условия, които няма как да се променят, но може да се отвърне с правилни мерки и технологии, които да намалят вредните последствия и да ограничат щетите. Не случайно през годините стопанството има едни от най-високите добиви в страната, а тя печели приза „Агробизнесмен на България“ за 2018 г..

Отворена съм към науката – нови технологии, хибриди, торове, продукти за растителна защита, изпитвам всичко, което се появи на българския пазар, казва бизнес дамата. За моите полета обаче най-доброто, което съм установила, е

традиционната технология на обработка

Изпробвах и други практики, но резултатите от тях не ме удовлетворяват. Особено в условия на суша смятам, че това е най-доброто и затова се придържам към доказаното в практиката ми. Разбира се, не се притеснявам да кажа, че ползвам и консултантски услуги, които са базирани на научна обосновка, а също и на много опит. А в условията на рискови климатични промени, виждаме, че всяка една навременна преценка, може да доведе до по-добри добиви и да намали риска. Точно това направихме и ние през последната година, за да говорим в момента за тези добри резултати.
Колкото до тази есен, към момента

полетата са в много добро състояние

Всичките 12 хил. декара с пшеница се развиват нормално, почти като по учебник. За първи път от години през тази след жътва е направена дълбока оран, а след това и култивиране, тъй като е имало много сериозно заплевеляване. Паднали са достатъчно и то редовни валежи, които са благоприятствали покълването на семената, а след това и развитието на пшеницата. Всички растения са поникнали - и от първата сеитба, и от по-късната, повечето вече са братили. Очакванията е всички посеви да се развият оптимално до настъпване на зимата. Въпреки че е рано да се правят планове за жътва, ако годината е благоприятна в климатично отношение, пшеницата може да развие потенциала си.

В момента в стопанството извършват подготовка на площите за пролетниците за следващата година. Предстои да се заорат и междинни култури – пшеница и рапица, които са засети веднага след жътвата на пшеницата.

Ние, земеделците, ежегодно трябва

да се борим с природата и да се доказваме с добри постижения

казва Светла Стоянова. За мен поне това е предизвикателство, с което искам да се справя възможно по-добре. Както казах, опитвам нови неща. Виждам големия ефект от новите торове, които прилагам. Изпробвам и нови биопродукти, които влияят както на почвата, така и на здравословното състояние на растенията, особено при поникване и развитие на младите, фази, в които те са много чувствителни на стрес. А за да си гарантирам и сигурност, застраховам част от посевите срещу градушка, бури, пожари. За съжаление, срещу суша – застрахователите не правят. Затова все още има какво да се желае, защото застрахователните компании са много предпазливи. Но все пак е едно добро начало. Важно е производството да се прецизира повече. Да се намаляват производствените разходи но, разбира се, те да не са за сметка на културите. От каквото имат нужда, трябва да им се дава. Земеделието е рисково, но такъв вид бизнес е и всички, които се занимаваме с него, сме наясно с това.

Според фермерката нивото на земеделие у нас не е никак лошо, особено след като България се присъедини към Европейския съюз. Важно е, че се върви в правилна посока. А и това е отрасъл, който е свързан с традициите ни – можем го, но можем и още по-добре. И това трябва да доказват ежедневно с работата си земеделските производители.