13° C, предимно облачно
Целта на предложението на ДФ „Земеделие“ да се подкрепят повече реално осъществими
Предложение за базово намаляване на субсидията по проектите от ПРСР през следващия програмен период представи пред представителите на агробизнеса изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, Васил Грудев по време на церемонията за връчване на приза „Агробизнесмен на България“.
„В момента едно стандартно проектно предложение за частна инвестиция в ПРСР получава 50% субсидия и 50% самоучастие. Предложението ни е 25% субсидия, 25% финансов инструмент, предоставен от Фонд „Земеделие“ като кредит, и 50% самоучастие“, обясни Грудев.
Това е част от стремежа на фонда да подпомогне реалния бизнес и тези проекти, които имат своята икономическа логика. Оказва се, че около 50% от инвестиционните намерения не се осъществяват, защото банките не финансират проекти, които са направени само заради субсидията.
„Идеята ни е да подпомогнем много повече на брой бизнес проекти, които обаче са реални“, допълни Грудев. Той подчерта, че всичко това е въпрос на дискусия, все още не е решено и без подкрепата на бранша няма да бъде осъществено.
Мнения по предложението на ДФ „Земеделие“ получихме почти веднага и ще продължим дискусията на страниците на вестника и в сайта bgfermer.bg.
75% безвъзмездна помощ
за чувствителните сектори,
ако искаме да съществуват
25% нека да е в зърнопроизводството - сектор, който може да инвестира и без европейско подпомагане, смята Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите
Заставам твърдо против това предложение, що се отнася за нашия сектор. Вижте сега какво се случва с инвестиционната мярка за хладилниците.
Нашият сектор благодарение на СЕПП, прилаган в България е на дъното. Ние и при 50% помощ не можем да направим проекти поради липса на финансов ресурс, а на 25% смятайте, че сектор плодове и зеленчуци няма да реализира и 5% от инвестиционните проекти по ПРСР.
Само големите, зърнопроизводителите, които са решили да получат още пари, пък било то и в нашия сектор, ще инвестират. Колко от проектите, които са по инвестиционната мярка от 2019 г. за хладилниците, са изпълнени? Колко са разплатени от тях?
Нашите земеделски производители имат договори,
имат желание
да инвестират,
но нямат пари
банките ги мотаят с месеци и затова не могат да направят инвестициите, защото не могат да покажат приход от голяма субсидия. В схемата от 2019 г., благодарение на това, че не дадоха авансово плащане преди месец, изпълнението на проектите беше едва около 9%. По приема през 2020 г. бяха около 28-29 % изпълнените проекти при 50% субсидия. Мислите ли, че хората не искат да правят инвестиции? Искат. Но поради липса на финансов ресурс, не могат.
А защо нямат пари – защото СЕПП не им даде, защото не можеш с 30 лв./дка да отглеждаш плодове и зеленчуци, за които са необходими от 1000 до 2000 лв./дка за различните култури и да си устойчив, и да си конкурентоспособен. Благодарение на СЕПП зърнопроизводителите и производителите на технически механизирани култури станаха силни и мощни. А на т.нар. чувствителни сектори, каквито са плодове и зеленчуци, досега СЕПП, прилагана в България, се отразява изключително негативно. Доказва го и анализът на Института по аграрна икономика за новата ОСП.
Предложение за намаляване на безвъзмездна помощ на 25% може да се направи за сектор зърнопроизводство. Ако искат да съществуват чувствителните сектори, би следвало да предложат 75% субсидия, което по регламент е позволено. Хиляда пъти съм казвала, ако искат да стигнат парите до повече хора, нека да има определен таван, условно казано за един трактор 50 к.с. субсидията да е до определена пределна сума например 5000 евро. Или както е в Испания – един производител може да получи максимум за земеделска техника 50 хил. евро или 100 хил. евро, например. Ако искаш си купи техника за 2 милиона, плащай си ги. Така парите за техника ще стигнат до повече производители.
Когато го предложих това при обсъждането на ПРСР (2014-2020) вносителите на техника се нахвърлиха върху мен, защото техният интерес не е да има производство на плодове и зеленчуци, а да печелят колкото може повече, без да мислят, че и те и децата им ще ядат гумените домати и краставици, докарани от хиляди километри.
Когато правихме междинната оценка на ПРСР (2007-2013) и събрахме анкети от 1000 земеделски производители, кандидатствали по ПРСР (2007-2013), стана ясно, че одобрените проекти към 2009 г. по ПРСР 80% са проекти от зърнопроизводството и то за земеделска техника с надути цени, а от плодове и зеленчуци бяха около 3-4%, от животновъдството - също. От анкетата стана ясно, че одобрените тогава проекти от зърнопроизводството можеха да си направят и сами инвестицията, без помощ от ДФ „Земеделие“. Това е така
наречената от
оценителите в ЕС
„мъртва помощ“
А хората, които имат нужда – малките, дребните, семейните стопанства, които могат да създават работни места на място и да задържат хората в селските райони, те нямат пари за инвестиции. Няма банка, която да им даде кредит, след като получават субсидия по 500-1000 евро на година, а не по 20 милиона, каквито примери имаме през 2012 г.
Коментари