За над 1700 поправки в Общата селскостопанска политика гласуваха миналата седмица евродепутатите на тридневно пленарно заседание. Аграрната сесия се оказва една от най-тежките, оценяват я евродепутатите, колебаейки се между това да защитават позициите на страната си или да правят компромиси в името на политическата група.

Реформата на ОСП бе гласувана, както по време на Съвета на министрите по земеделие, който се състоя миналата сряда в Люксембург, така и в Европейския парламент. Реформа, но с компромисни промени за голямо разочарование на зелените защитници. В одобрените изменения европейските законодатели се споразумяха да заделят площ от поне 10% за полезен за биологичното разнообразие ландшафт. Държавите членки да заделят и 35% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони за мерки, свързани с околната среда и климата, и минимум 30% от бюджета за директни плащания.

Междувременно Съвета на министрите постигна консенсус за минимум 20% от първи стълб за екосхеми и 30% от ПРСР.

В тази връзка комисарят по земеделие Януш Войчеховски приветства сделката, постигната от министрите, но подчерта, че позицията на Парламента е много по-амбициозна от тяхната.

Депутатите одобриха още минимум 6% от първи стълб да подкрепят малките и средни стопанства, допълнителни два задължителни стандарта за добро земеделско и екологично състояние, които стопаните трябва да спазват, за да получат директни плащания, увеличение на 10% на санкцията за фермери, които повторно не спазват изисквания на ЕС. Минимум 30% от финансирането на съветническите услуги да бъде използвано за адаптация на земеделието към климатичните промени и защита на биоразнообразието е още едно решение на ЕП, както и възможност за прехвърляне на до 12% от националния пакет за директни плащания към бюджета на Програмите за развитие на селските райони в полза на екосхеми. Евродепутатите се съгласиха и за създаване на европейски механизъм за прием на жалби от бенефициери по ПРСР.

В Съвета на министрите

Заседанието на Съвета беше определено като „най-важното от едно десетилетие насам“ от германския министър на земеделието Юлия Кльокнер, която председателства земеделските въпроси по време на германското председателство на ЕС. Окончателната сделка беше подкрепена от германското председателство, поради несигурност дали ще се проведе още една среща с министри през ноември при втора вълна на пандемията. За да убедят другите министри да приемат окончателния компромисен пакет, германците трябваше да преодолеят последната съпротива на екосхемите, за което Кльокнер призна, че в крайна сметка са постигнали споразумение „след много труд и известна борба“. На пресконференция, проведена непосредствено след постигането на споразумението, „Евроактив“ пише, че германският министър е потвърдила въвеждането на задължителни екосхеми, както и минимален бюджет за тях. „Екосхемите не са оставени на свободния избор на държавите-членки, които да решават дали да ги прилагат, или не и колко ресурси да разпределят“, казва тя. Първият компромисен пакет, предложен от германското председателство, предвиждаше екосхемите да са задължителни за държавите-членки, но доброволни за земеделските производители. Тези екосхеми включват практики като прецизно земеделие, агролесовъдство и биологично земеделие, но държавите-членки биха могли да проектират свои собствени инструменти въз основа на техните нужди.

В отговор на опасенията на някои страни, че екосхемите ще бъдат невъзможни за изпълнение, което би довело до загуба на средства от ЕС за земеделските производители, министрите са се споразумели още за „двугодишна учебна фаза“. Това значи, че в първите две години от прилагането на ОСП ще бъде възможен трансфер на неусвоени средства в екохеми за мерки по първи и втори стълб.

За да се преодолее съпротивата на Италия, министрите се споразумяха и за по-голяма гъвкавост между двата стълба на ОСП и по-специално разходите за околната среда в Програмата за развитие на селските райони могат да бъдат отчетени в първи стълб.

От нашето министерство специално съобщиха, че Съветът постигна и съгласие за запазване на Преходната национална помощ (ПНП), както и 13+2% обвързана с производството подкрепа. До 2023 г. ПНП ще бъде на нивата от 2020 г., а от 2024 г. ще продължи с 5%-ово годишно намаление.

Според споразумението на Съвета на министрите и малките ще бъдат обвързани с по-високи екологични стандарти, но ще бъдат подложени на по-опростен контрол, намалявайки административната тежест.
Стопанствата до 10 ха ще бъдат освободени от прилагане на два стандарта за диверсификация на културите и екологично насочени площи - ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9. Остава и изключването от механизма за финансова дисциплина към бенефициери, които получават директни плащания до 2000 евро.

Очакват се и нелеки преговори със Съвета на министрите на земеделието, смята още Войчеховски (триалозите – преговорите между ЕК, Съвета на министрите и ЕП, ще започнат след като докладчика на парламента получи мандат за преговори).