"Нидерландия са една плоска страна на устието на две реки, имат сравнително постоянен климат и стабилно слънце. Това е дало възможност, както за развитие на аграрни сектори като млечно говедовъдство и оранжерийното производство, така и за развитие на логистиката по речните канали към Европа. Географските позиции не са единственият тласък да станат вход и изход на Европа. Защото за да станеш втори в света износител на земеделска продукция, след САЩ, зад това стоят и много исторически фактори".

С тези думи на днешната среща-дискусия в Клуба на аграрниците в столичния градски съвет на БСП Дориана Миленкова, съветник по земеделие към посолство на Кралство Нидерландия, отговори на въпроса и заглавие на статия на Въто Христов „Защо земеделието на България и Нидерландия е в съотношение 1:18“. На срещата взеха още думата акад. Атанас Атанасов, проф. Иван Станков, доц. Методи Теохаров и други.

Нидерландия има много стабилна политическа система и опит в достигането на консенсус. Когато мислят за политики, много дълго спорят, но намират компромис. И вече не сменят позициите си на всеки 2-3 години. Стратегическите им цели са в дългосрочен план, базирани на данни, планове и бюджети. От Наполеоново време земята е изяснена, имат силно развито семейно земеделие личната отговорност е вече в генетичния им код, особено в животновъдните стопанства, стана ясно още на срещата.

В земеделието най-малко печели самият земеделец – около 10% от дохода от цялата верига. Голямата част от печалбата отива в търговците. Т.е. колкото повече звена от търговската верига имаш, толкова по-голяма част от дохода остава при теб. Нидерландците са го осъзнали по-рано от нас. Затова за заложили на производство на генетичен материал и нови знания, които по-късно продават. Търговските им депа са кооперативно базирани големи корпорации. Финансирането също започва от кооперативна форма – Рабобанк започва дейността си като земеделска каса. Фермерите в исторически план са се опитали да контролират колкото се може повече нива по веригата, за да могат да печелят.

Износът, в който са първенци, не е пряко свързан с производство от тях, а е реекспорт. Когато светът знае, че ти си входната врата, светът се обръща към теб. Много добри са и в саморекламата на държавата и сектора. Да можем да се самопохвалиш е много ценно. От една страна не ги е срам да печелят от всичко, от което могат, от друга – винаги го правят с история за качество, за хранене, за климатични промени. Политиката не е свързана само с пари, цифри и обеми.

Моделът на управление на сектора е напълно невъзможно да бъде пренесен тук, смята Дориана Миленкова. 

Нидерландия изнася животновъдна продукция за 10 млрд. евро. За сравнение на цялото наше земеделие производството е 4 млрд. евро. С оранжериите – от 97 хил. дка произвежда 7,2 млрд. евро, два пъти отколкото цяла България от всичката земя и сектори в земеделието, напомни доц. Въто Христов.

„Сега имаме най-добри условия – ходим (в Нидерландия – бел. ред.), връщаме се, провеждаме мероприятия и в края на краищата нищо не правим. Това ми е голямата болка, нашите институти гледат с пренебрежение – принципът „пари ми дай, а пък ние си знаем какво да ги правим“.“, коментира авторът на статията и организатор на срещата.

Институт Вагенинген има план и технология как да се използва всяка капка вода. Вдругиден Нидерландия ще научи света и ще продава тези технологии, допълни и академик Атанас Атанасов.

Нидерландия е на плоска земя, но земеделците й не са плоски. Картата на Нидерландия е зелена, но земеделците не са зелени, заключи още почвоведът проф. Методи Теохаров. А Дориана Миленкова кимна с глава в знак на съгласие.