Как един зеленчук, за който се твърди, че е бил разпространен и широко отглеждан на българска територия, в един момент напълно изчезва от полето, трапезата и дори традиционната кулинария? Всъщност, преди 1944 година страната ни е била най-големият производител на аспержи, а след това край - няма и следа от тях. Интересна история, нали? И то само от преди 70-80 години.

(Ще се радваме, ако някой от читателите ни сподели преки наблюдения относно културата през онези времена или традиционни, наследствени рецепти със зеленчука.)

Истината е, че качествата на аспержите по отношение на хранителна стойност и лечебни ефекти са били познати на хората още в древността. Освен това, може да се отглежда повсеместно у нас, стига почвата да отговаря на изискванията им.

Аспержите (Asparagus Officinalis) са устойчиви, многогодишни растения. Понасят изключително ниски температури. Сухоустойчиви, слънцелюбиви, не толерират въздушни течения. Коренова система е силна. Предпочитат дълбоки, леки почви, с рН близо до неутралното или леко кисело. Почви с близки подпочвени води не са подходящи.
И както се знае малко за тях, така днес ще ви изненадаме още веднъж.

Другото лице на “зелените свещи” 

Освен така наречените „свещи“, корените на растението имат ценни лечебни свойства. Помагат при хипертония, бъбречни про­блеми и такива с уринирането, простатата и черния дроб. Действат добре при отоци. Твърди се, че увеличават количеството на млякото при кърмачки.
Страничен ефект от консумацията на която и да е част от растението е силната миризма при уриниране. Тясе дължи на аспержовата киселина, но отминава след преустановяване на приема.

Преди прием задължително се консултирайте с лекар или специалист по фитотерапия!

Корените се сушат на сянка
Корените се вадят сега (септември- ноември). Почистват се старателно от почва, други примеси и от надземната част. Избират се само млади корени. Следва измиване с течаща студена вода.

Сушенето трябва да се извърши на проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина. Изсушената билка се съхранява на сухо място. От нея се приготвя отвара, в съотношение 2 чаени лъжички към 250 мл гореща вода, а най-добре дозата да се определи по лекарска препоръка.

Ако сте решили да ги отглеждате

Есента е подходящ момент да проучите почвената характеристика и да извършите старателна подготовката на площта. Създаването на насаждение с аспержи в любителските градини е най-добре да става напролет. Семената се залагат през април в лехи за производство на разсад, като преди това се накисват за 3-5 дни.

Сега от изключително значение е да се проведе успешна борба с плевелите. Почвата да се обработи дълбоко (35-40см). Ако се налага, да се подобри структурата й, а заедно с това да се запаси с торове- оборски тор, фосфор и калий.

Трябва да сте подготвени

В дългосрочен план зеленчукът може да ви храни и лекува в продължение на повече от 50 години.

Задължително условие за успешно отглеждане и добри добиви е системната борба с плевелите. Възможни неприятности са свързани с патогените фузариум (предизвиква гниене в зоните близо до почвата или под нея), пукциния или т.нар. ръжда, както и стемфилиум (пурпурни петна по стъблата). Насекомите, които най-често вредят са аспержова муха и аспержова листна въшка.

Супер храна 

Дивият аспарагус (Asparagus racemosus) е наречен още шатавари, което в превод значи лечител на 100 болести. Използва се предимно корена. Той помага при менструални проблеми, действа като силен афродизиак, подобрява работата на храносмилателната система, балансира женските хормони, стимулира имунната система, репродуктивните функции и т.н.

Като растение шатавари се среща рядко, но не е възможно да се намерят семена, ако искате да го отглеждате. Трябва да знаето още, че не е студоустойв вид, преспочита слънчево изложение и умерена почвена влажност.