Да не е само за 100% пропаднали площи, а и извънредна на база ниски добиви по региони, настояват от Източна България

В климатичната картина България вече е разделена по оста Запад – Изток. В Западна България валежите дори бяха над нормалните за годината, има изключително добри добиви на места, където продължение на десетки години не са се случвали – Монтана, Видин с над 700 кг/ дка пшеница, Ловешко с над 750 кг/ дка. Но за съжаление на изток са на другата крайност. За сравнение в община Балчик за 2019 г. пшеницата е била със среден добив от 580 кг/ дка, а тази година едва 163 кг/дка, община Каварна - 550 кг/ дка през миналата година и 170 кг/ дка за тази. Липсата на валежи, доведе до сериозно ниски добиви, същевременно увеличи практики като торене и пръскане, което допълнително натовари земеделците. Днес производителите са поставени пред невъзможност да извършат основни стопански мероприятия, мнозина няма да вържат годината, влачейки и задължения за препарати и торове от 2017 и 2018 г.

С тази картина народният представител Йордан Апостолов запозна членовете на Комисията по земеделието и храните в НС на първото заседание след лятната ваканция. По време на нея бяха изслушани земеделски производители от районите на Карнобат, Бургас, Добрич, Шумен.

Те настояват за намеса от страна на държавата в най-кратък срок. Например чрез финансова помощ по де минимис на база конкретните засегнати райони, както и с приспадане на определени задължения, с което да могат да компенсират загубите, но още по-важно - да успеят да започнат есенната кампания. Защото извънредни мерки, които бяха създадени тази година за засегнатите от неблагоприятни климатични и пазарни обстоятелства, се оказали неефективни за техния бранш.
Банките не дават кредити
поясни Тодор Иванов от Карнобат. „Вие сте в неблагоприятен отрасъл и кредити няма да има, казват ни те.“ В неговия район са ожънали 100 кг/дка пшеница и 50-80 кг/дка слънчоглед досега. Никой още не е сял рапица, защото дъжд не се очертава. Той и колегите му са потърсили вариант и на местно ниво. На Общинския съвет в Карнобат са предложили да се разсрочат наемите на общинските пътища и канали. 

„Абсолютно ни беше отказано“, потвърди Иванов.
Мерките по Covid също не са от полза за този сектор, тъй като са на база брой служители, което приоритизира сектори с повече работна ръка, стана ясно на заседанието. „Не можем да се закачим на нито една мярка, включително за отпускане на заем до 300 000 лева в тригодишен гратисен период. Проверих в банките, от вратата ни връщат“, допълни Спиридон Спиридонов от Добрич. „Хората се притесняват, че при плащане на рентите, ще се стигне и до дела“, каза още той. Пресметнал, че ако около 2, 5 млн. лв. е оборотът за година на стопанството му, през 2020 г. ще е едва 500 хиляди лева.
„90% от колегите няма да торят наесен, защото нямат пари“, потвърди и Илия Проданов от Бургас, заместник председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тази година е минала,

ако не наторим, ще загубим и следващата
Държавата може да направи нещо. На нас ни трябват пари, ясен е той.
Освен, че няма с какво да наторят, няма и с какво да насеят, допълни го Александър Александров от Добрич. „Ожънахме 50 кг./ дка, който можа почисти и ще засее с това, защото пари за семена няма. А като го засеем, няма да жънем. Или ще жънем и по-малко и от 2020 г. Златна Добруджа ще стане по-зле и от пустиня“, предупреди той, ако не се вземат бързи мерки.

Предложенията

Комисията да оформи проекторешение, което да бъде гласувано в пленарна зала, за спешно подпомагане на земеделски производители с площи до 10 000 декара. То да е при установени по-ниски от нормалните за региона добиви, с ясни и точни критерии на база валежи и температури, предоставени от НИМХ. Да бъдат подсигурени средства за есенната кампания не под формата на кредити, а под формата на субсидия. Това предложи на членовете на комисията Йордан Апостолов, който напомни, че това бе направено в съседна Румъния още на 1 юли.

Да се замрази преотстъпен данък печалба, изрази желание Николай Киров, дългогодишен земеделски производител от района на Бургас. Предложение от колегите му в региона също е за намаляване на наемите по държавния поземлен фонд. „Или в други варианти за помощ, защото ние в селата, в които работим, сме единствените, които се грижат и зимно време за хората. Ако не са нашите машини да изринат снега, хляб не може да се занесе по селата. И в тази суша, която направи земята на камък и не може да се копае, за да погребат човек, аз пращам багер за без пари. Ако ние се провалим по някакъв начин, тежко ще бъде положението и на много хора покрай нас“, предупреди той.

Членовете на комисията увериха, че
ще подкрепят всяко едно
предложение за увеличение на бюджета,
било то в де минимис или в друга програма, която има функцията да разплаща такива проблемни казуси.

Депутатите се обединиха, че в най-кратък срок – най-вероятно в първата седмица на октомври, Министерството на земеделието трябва да представи задълбочен анализ за площите с нисък добив по региони и землища, както и с възможните варианти за финансиране през различните мерки. А варианти има, сигурни са както земеделските производители, така и народните представители, членове на комисията. „Министерството да излезе с предложения пред Народното събрание и с ваше участие на следващо заседание да ги изберем“, обърна се към ощетените Мария Белова, председател на комисията.

В момента в министерството разполагат с оперативни данни, които им доставят всяка вечер от Областните служби по земеделие. Те се различават малко от окончателните, които ще дойдат, след като всички производители декларират какво са произвели от съответните култури, увери Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“ към МЗХГ в отговор на твърдението на фермерите, че оперативните данни са завишени.

А те са: 393 кг/дка пшеница средно за страната и за сравнение 178 кг/дка в обл. Добрич, 406 кг/дка ечемик за страната и 303 кг/дка за Добрич; рапица- 225 кг/дка за България и 202 кг/дка за Добрич. При пролетниците, над 50% е прибраният слънчоглед с 184 кг/дка средно за страната и 155 кг/дка за Добрич. Царевицата е с 417 кг/дка, а в Добрич 293 кг/дка при едва 16% прибрана.