То може да е решение за развитие на планинските и пограничните райони

Радина Иванова

Обезлюдяването на цели райони в страната е започна успоредно с общото намаление на броя на населението през 90-те години на миналия век. Този процес най-силно засяга селата. Започнал още през 50-те вътрешно-миграционният поток от селата към градовете днес е „еволюирал“ от малките градове към големите, констатират от НСИ. А що се отнася до обратния - от градове към села, от последните 15 г. той е основно от лица, навършили пенсионна възраст, заселващи се в наследствени къщи. Днес близо 300 села у нас са с население под 10 души, около 150 вече са обезлюдени.
Така твърдението на гл. ас. Божура Фиданска от Инсититута по аграрна икономика, че планиските и пограничните райони са най-заплашени от обезлюдяване, се потвърждва и от националната демографска статистика. Според НСИ в цели общини и райони, като тези покрай западната граница от Видинско, Монтанско до София област, населението на всички села намалява. Не по-различно е и при селата покрай турската граница – Странджа, Сакар (бледите полета на картата го показват).
С бедните си каменисти почви и трудния терен земеделските и други икономически дейности в планинските и полупланинските райони като Странджа и Източни Родопи са с малко възможности. А още повече като пограничен район със слоевете си от демографски и икономически проблеми, нуждата му от целенасочена и диференцирана политика е крайно необходима. Не по-решителна е ролята на земеделската политика, субсидираща местни занаяти и защитаваща национална сигурност, каквото е производството на храна. Именно земеделската политика, която има потенциал да стимулира местния поминък, е и от геостратегическо значение за страната ни.

Казусът Странджа   

По около 20 000 овце на село са били гледани в района на Странджа, разказват ни спомени местни жители. А днес там, дори не във всяко село, намираме предимно дребни стопани и още по-рядко такива, за които отглеждането на култури или животни е частен бизнес.
Въпреки сериозно свитото земеделие, представяме ви и малък пример от село Близнак (с. Караеврен).
Подобно на ирланските му колеги, какъвто пример даде ас. Фиданска, и Стоян Димчев е намерил решение как да изкарва от две места средства и да вдъхва живот в родното село на съпругата му.
Освен лесничей, Стоян е и животновъд. През деня пуска овцете на свободна паша. Задължение на кучетата е да ги пазят от хищници, казва ни той. Всяка сутрин и вечер ги дои с помощта на семейството си и нает помощник, а през останалото време на деня изпълнява задълженията си на служител в горското стопанство – още една традиционна професия в Странджа.
От втора работа до първа земеделието е дало препитание и повод за жителство в село Близнак и на Атанас Петров - производител на мед, включително и на традиционния странджански манов. В действителност това е днес единствената професия на дърводелеца Атанас, след като производството на мебели за него се оказва по-малко проспериращо. Той и неговото семейство са доказалство как младото поколение може да живее добре и да вдъхва оживление в селото, което е на 50 км от Бургас.

Казусът Източни Родопи

Планинските райони и животновъдството наистина са обречени у нас, казва д-р Христов, еколог и ветеринар, работещ в област Кърджали. Той ни представя една наистина тревожна картина от селата, в които работи (Момчилградско, Кърджалийско).
Овчарите тук са предимно възрастни хора, синовете, дъщерите и внуците им са мигрирали или в голям град, или в чужбина. Рядко посещават родителя си, камо ли да наследят занаята му. Когато видят, че овцете му не са прибрани или кучето му е умряло от глад, местните едва тогава се сещат, че нещо не е наред и със стопанина. Лошата вест пристига до наследниците му, които разпродават животните и така постепенно овчарлъкът в региона замира.
Като планински район с камениста земя и слаби почви силно развито в региона на Източни Родопи е и отлеждането на крави. Може да се каже, че този е по-лесният занаят, защото позволява паша без намесата на човека, смята Христов. Но не и с перспектива. Субсидията, разказват му местните кравевъди, стигала само за ветеринарното обслужване и фуража за зимата. Поне с нея излизат на нула.
Ако продаде 30 телета през годината, сметката на местния стопанин излизала колкото една минимална заплата. Остатък за инвестиции няма.

ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

Необходимостта от създаване на дългосрочна визия за селските райони заема съществено място в политическата визия на президента на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен.
Осъзнавайки голямата пропаст между върховната администрация и жителите на най-малките населени места, Европейската комисия инициира дебат за бъдещето на селските райони и ролята, която те трябва да играят в нашето общество. Така наречените Пътни карти имат за цел както да информират гражданите за работата на комисията, така и възможността граждани да предоставят своите позиции и да вземат ефективно участие в бъдещи консултативни дейности. Такава Пътна карта е „Развитие на селските райони – дългосрочна визия за селските райони“ („Rural development – long-term vision for rural areas“).
До 9-и септември можем да отговорим на Еврокомисията как се отразяват политиките за регионално развитие на място, как може те да се подобрят и какви са нуждите на местното население. Допитването се провежда онлайн на страницата на ЕК ec.europa.eu, в портала „Have you say”.
Тази комуникацията с гражданите и представителите на неправителствения сектор ще помогне за създаването на визия за бъдещето на селските райони в ЕС до 2040 година.