Показват го Силвия и Димитър в бургаското село Росен

Човечеството все повече се обръща съм здравословния начин на живот и търси, и прилага разнообразни методи за биологично отглеждане на храната си у дома. Такъв метод е и пермакултурата (преведено от английски означава постоянно земеделие), който, макар и не често, се спазва у нас.

По-подробно за него обясняват младата двойка Силвия и Димитър, основатели на пермакултурна ферма край с. Росен, общ. Бургас. (повече за историята им може да прочетете и във в. „Български фермер“).

Опорните точки са няколко, а основната е да създаваш поликултура, не монокултура, както са и повечето дворове в българските села.
Но има и редица други принципи, с които градинари и стопани могат да се запознаят.

Методът пермакултура копира гората – той е пресечната точка между земеделието и горското стопанство. Целта е да се пресъздаде естественият свят, защото колкото повече са неговите представители, толкова по-устойчива е самата градина, толкова по-малко е намесата на човека.

Ето още няколко основни принципа на пермакултурата, които споделя младото семейство и които можем да използваме в собствения си двор:

Привличат птици и животни   

Навсякъде в природата има птици и животни, които Силвия и Димитър привличат чрез водни площи – езерце, както и с цветя, дъвета, храсти. Стремежът е да се направят 7 етажа от растения – от ниските треви, през ягоди, къпини, смокини, лешници, ябълки и други плодни дървета и храсти. С билката лафант например привличат пчели, която садят между всички зеленчукови култури, а в допълнение чаят от лафант е освежаващ, вкусен и полезен.


Без мотика и права лопата, само с мулч 

Никъде в гората няма да видим гола почва – затова в градината се използва мулч, бил той от слама или дървесни стърготини.
Не малко са положителните функции на сламата – наторява, когато почва да гние, поддържа живота в почвата; поддържа влага в почвата, повишава почвената температура, възпрепятства водното изпарение и оттам развитието на заболявания.
Пермакултурата имитира природата, а как се образува почвата в гората – капят листа, клонки, съчки, напомня Димитър. Тя компостира изключително бавно, а ние днес сме развили методи за бърз компост. Всъщност тази мъртва горска постилка, която е най-отгоре, е хумусният пласт. Хумусът или органичната материя – това е храната за растенията.
За да я запазят, те не орат. Единственото, което правят с инструменти, е да продълбочават почвата, за да може водата и кислорода по-лесно да влязат надолу. Всяка пролет добавят компост в лехите. Компостът от органичен отпадък е по-доброто решение от използването на оборски тор, казват Силвия и Димитър. От оборския тор растенията могат да усвоят по-малко хранителни вещества, докато в компоста всички те са в усвоима форма за растенията. Освен това оборският тор, който е топъл, привлича попови прасета, а борбата с тях не е лека.


Растения вместо препарати 

Силвия и Димитър не използват никакви препарати за растителна защита, а вместо това засаждат ароматни билки и цветя като невен, турта, които объркват вредителите с аромата си.
Почвата се нуждае от азот, заради което стопаните прибягват до амониевата селитра. Но има начин как да си я набавим, без да се използват синтетични торове. Това става като първоначално, една година преди да се сеят различни култури в лехите, се посяват растения от сем. Бобови.
"Сега периодично на всяка леха засаждаме веднъж годишно бобова култура“, споделя Димитър. По този начин подхранваш растенията с азот, който трудно набавят и за което се използва амониева селитра, тя е само азот. Природата е измислила всичко, сем. Бобови имат способността да улавят азота от въздуха и да го вкарват в почвата. Другото е гръмотевичните бури.", обяснява той.


Садене според гилдии 

Такава например е позната стара "Три сестри" - царевица, боб, тиквичка или тиква. С големите си листа тиквата мучлира земята, държи й сянка и влага. Бобът се оплита по царевицата.

Билков кът 

В страни от зеленчуковата си градина младото семейство е изградило и билкова под формата на алпинеум. Когато камъните се нагряват, отдават топлина и по този начин усилват аромата и етеричните масла на билките, обяснява Димитър. Не случайно билките в естествена среда често ги откриваме по скалите - отново принцип на копирането на природата.
Най-високо са разположени билките, които растат най-високо в планината и които се нуждаят от повече слънце. Най-ниско са сенколюбивите и влаголюбивите билки.

Грижата сега - за догодина 
Все по-трудно става да се намерят семена от местни сортове, които не са хибриди, каквито са повечето в магазинната мрежа. Затова те се стремят да събират семена от местното население, да ги сеят и да ги съхраняват за поколения напред.
Семената винаги се събират от най-хубавия плод. Той трябва да е най-големият, най-сладкият и първият. Избраният плод се къса, когато е наистина узрял. Това е правилото, ако искаш догодина да имаш хубав домат, съветва Димитър.
Наесен се пускат и кокошките в градината. Те изяждат яйцата на буболечките и така не дават да презимуват. Освен това и наторяват, изяждат каквото е останало, така на другата година имаме по-плодородна почва.