Понася студ до –30 градуса

Черното френско грозде или касисът, както също е известен, може да се отглежда навсякъде у нас. Все пак най-подходящи места са планинските и предпланинските райони.
Касисът е храстовидно растение – около 1.5-2 м височина, състои се от множество различни по възраст стъбла. Всяка година от приземната и надземната част на по-старите израстват нови леторасли. Обикновено повечето сортове образуват по 6–7 издънки.
Касисът цъфти от средата до края на април, като цъфтежът продължава около 2 седмици. Касисовите сортове са самоопрашващи се. Чуждото опрашване е полезно, тъй като увеличава количеството и едрината на плодчетата в гроздовете. Касисът се опрашва от пчелите. При някои сортове гроздчетата са по-рехави, а при други – по-сбити.

Някои основни изисквания:

* Касисът е студоустойчиво растение. През фаза на дълбок покой понася температури до минус 30 градуса.

* По-добре се развива в райони с прохладно лято и по-висока относителна влажност на въздуха.

* Светлолюбиво растение е, но понася и частично засенчване. В дворните градини може да се засажда между овощните или декоративни дърветата, когато те са млади или нискорастящи.

*  Най-подходящи са наносните достатъчно пропускливи песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, богати на хранителни вещества.

.
ПОЛЕЗНИ ПЛООДВЕ 

Плодовете на касиса имат висока биологична стойност. Те съдържат 150–300 мг витамин С, 8–12% захари, 3–4% киселини, 1,7% азотни вещества и 1,1% пектин.
Богатият и разнообразен химически състав прави плодовете едни от най-ценните по отношение на хранителна стойност и лечебни свойства.
Освен за консумация в свежо състояние, плодовете на касиса са подходящи за получаване на качествени сокове, вина, желета, конфитюри и др.

Размножава се и от любители

Касисът може да се размножи и от любителите градинари. Това става чрез резници, отводи или разделяне на храстите.
Най-често в домашни условия това се прави чрез вкореняване на зрели резници. Те се вземат от едногодишни издънки. От една издънка могат да се получат 2–3 резника. Дължината им е около 18–20 см и не трябва да са по-тънки от 5–6 мм.
Най-добре е да се вземат през есента, веднага след като окапят листата. Отрезите на резниците се правят малко косо – горният е на 1–2 см над пъпката, като се реже откъм срещуположната й страна, а долният – под пъпката.
Направените резници се засаждат в почвата, за да се окоренят.

Засаждане

Независимо дали сте си отгледали сами растения, или ще си купите от разсадника, може да ги засадите през есента или през пролетта.
Препоръчително е, както при овощните дръвчета, да наторите с органични и минерални торове, които да поставите в посадъчните ямки.
Когато засаждате повече касисови растения, направете го в редове. Разстоянието между редовете е 2 м, а между растенията в реда 70 см.


Резитба на храста

През първата година след засаждането клонките на касиса се съкращават на 2–3 пъпки. През втората година се оставят 5–6 силни клонки, които са първите, които дават плодове. Следващите 2 години ежегодно се оставят още по две 3–5-едногодишни клонки.
В края на четвъртата година храстът е напълно формиран и растенията встъпват в плододаване.
Овощарите трябва да знаят, че най-много и качествени плодове се получават от 2 -3-годишни клонки.
След четвъртата година след резитбата в храста трябва да има 5–6-едногодишни, 4–5-двегодишни и 4-тригодишни клонки.
При всяка резитба се премахват старите, засъхналите, болните клонки и слабите издънки.

Сортово разообразие

У нас се предлагат различни сортове касис. Препоръчително е овощарите да изберат растения от най-близкия до тях разсадник. Важно е да поискат по-подробна информация за сортовете, които купуват, както и специфични особености при отглеждането, ако има такива.
Най-добре е да се избират сортове, плодовете на които имат следните характеристики: тънка кожица, повече сладост, с лека киселинност, приятен аромат и добър вкус. Да са подходящи както за консумация в прясно състояние, така и за преработка.