Социализацията означава да се научиш да бъдеш част от обществото. Когато говорим за социализиране на кученца, това значи да им помогнем да се чувстват добре като домашни любимци в човешкото общество. Общество, което включва много различни видове хора, сгради, шумове, миризми, животни и други кучета.

Повечето млади животни, включително кучетата, по-лесно свикват с ежедневните неща, с които се сблъскват в средата си, преди да достигнат определена възраст. Затова социализацията на вашето кученце е ключът към осигуряването на щастливо, уверено и добре приспособено куче.

По време на първите три месеца

от живота на вашето кученце то ще преживее период на социализация, който ще оформи трайно неговата бъдеща личност и реакцията му към средата като възрастно куче. Внимателното му излагане на голямо разнообразие от хора, места и ситуации създава огромна и постоянна разлика в неговия темперамент.
Когато купувате кученце от отговорен развъдник, процесът на социализация трябва да започне, преди дори да доведете кученцето у дома. Нежното отношение на хората от развъдника през първите няколко седмици от живота на вашето пале е полезно за развитието на приятелски настроено и уверено куче.

Още на 3-седмична възраст кученцата могат да започнат да се приближават към човек, който пасивно ги наблюдава. Затова наличието на опитен човек, който насърчава положително преживяването с хора - възрастни и деца, ще помогне да се оформи поведението на кученцето в зряла възраст. Докато кученцата се развиват, в добрите развъдници им позволяват да се запознаят с безопасна вътрешна и външна среда, возене с кола, звуци и миризми.

Защо е необходима?

Идеята на социализацията е да помогнете на вашето кученце да привикне към всички видове гледки, звуци и миризми по положителен начин. Правилната социализация може да попречи на кучето да се страхува например от деца или да се вози в кола. Това ще му помогне да се развие в добре възпитан и щастлив спътник.

Да имаш куче, което е добре приспособено и уверено, е в състояние един ден дори да спаси живота му. Неправилната социализация може да доведе до проблеми с поведението по-късно. Според Американското ветеринарно дружество именно поведенческите проблеми, а не инфекциозните заболявания, са причина номер едно за смърт при кучета на възраст под три години.

Започнете да извеждате кучето си на обществени места, след като вашият ветеринарен лекар каже, че е безопасно и то ще се научи как да се държи в най-различни ситуации и да се наслаждава на взаимодействието с различни хора.

Как да го направите?

Както споменахме по-рано, процесът на социализация ще започне още в развъдника в първите дни от живота на кученцето. Но когато го вземете у дома, решаващият период на социализация продължава, така че вашата работа е да продължите процеса. Ето основните стъпки, които трябва да следвате:

- Представете на кученцето нови гледки, звуци и миризми: Когато си пале, целият свят е нов, странен и необичаен. Така че помислете за всичко, което то срещне, като възможност да направи нова, положителна асоциация. Опитайте се да измислите колкото се може повече различни видове хора, места, шумове и текстури и излагайте кученцето на тях. Това означава, например, да го накарате да ходи по килими, дървени настилки, плочки и линолеум, да срещне човек в инвалидна количка или с бастун, деца, човек с брада, със слънчеви очила, с чадър или качулка.

- Направете го положително: Най-важното е, когато представяте всички тези нови преживявания на кученцето, да се уверите, че то получава подходящо количество лакомства и похвали. Така ще приема това, на което е изложено, и усещането да види нещо ново като забавно изживяване. Не забравяйте да начупите лакомствата на малки парченца, които ще бъдат лесни за храносмилането на палето. Много е важно и самите вие да бъдете спокойни. Кучетата могат да четат емоциите ни, така че ако сте нервни, когато представяте кутрето си на по-възрастно куче например, вашето кученце също ще бъде нервно. Това може да доведе до страх от други кучета в бъдеще.

- Включете семейството: С участието на различни хора в процеса на социализация, непрекъснато изваждате кученцето от неговата зона на комфорт, като му давате да разбере, че може да изпита нещо ново, без значение с кого е. Направете забавна игра за децата, като ги накарате да съставят списък с всичко ново, което кученцето е преживяло през деня, прекаран с тях.

- Действайте стъпка по стъпка: Опитайте се да избягвате да правите твърде много, твърде бързо. Например, ако искате вашето кученце да свикне да общува с множество хора, които не познава, започнете с няколко члена на семейството и бавно интегрирайте един непознат, след това двама и т.н. Ако започнете този процес, като заведете кученцето си на огромно парти или на много натоварено обществено място, може да бъде затрудняващо и да доведе до страх сред групи от непознати в бъдеще.

- Изведете го навън: След като кученцето е свикнало с малко стимули, преместете се извън неговата зона на комфорт, за да разширите новите преживявания. Заведете го в магазина за домашни любимци, до къщата на приятел за игра с друго кученце, по различни улици в квартала и т.н. На седем до десет дни, след като получи пълната си серия ваксинации, е безопасно да го заведете в кучешкия парк.

- Отидете на уроци: Класовете не само помагат на вашето кученце да започне да разбира основни команди, но най-важното предимство е, че го срещат с други кучета и хора. Квалифицираните треньори ще посредничат в срещите, така че всички кучета и хора да бъдат щастливи и в безопасност по време на процеса.

А по-възрастните?

Цялата тази информация за това колко важна е социализацията за кученцата, повдига въпроса за по-възрастните кучета. Ако сте се сдобили с куче, което вече не е пале, все още можете да му помогнете да свързва нови или страшни ситуации с положително преживяване, въпреки че сте пропуснали решаващия период на социализация.
Бавното представяне на кучето на нови гледки, миризми и звуци, с внимателно наблюдение и акцент върху позитивността под формата на похвали и лакомства може да му помогне да преодолее страховете или колебанията си.
Тежките случаи на страх трябва да се лекуват с помощта на ветеринарен лекар и/или специалисти по поведението на животните.