Ако отвътре не сме консолидирани, шансовете ни да постигнем добър резултат не са големи

05 юни 2020
Агробизнес
4860
1 2
 

Биоикономиката, прецизното земеделие, дигиталната икономика, био- и генните технологии са бъдещето, подчертава доц. Божидар Иванов

- Доц. Иванов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Когато се правят оценки, те трябва да отчетат откъде си тръгнал, в какво положение си се намирал, какъв прогрес си постигнал за времето на оценката.

Друга е оценката къде се намираш в сравнение с останалите, но тя не ни казва много за това какво си направил за изминалото време.

Българското земеделие, цялата икономика и общество претърпяха огромна промяна за последните 30 години. Цялата система на земеделие, градена за 45 г. след Втората световна война, се реформира, което беше огромен шок, довел до прекъсване на организационно-структурните връзки в агро-индустрията, институционална и собственическа трансформация. Процесите се развиваха свободно и инерционно.

Благодарение на подадената ръка от страна на Обединена Европа, на фондовете на Общата селскостопанска политика и на достъпа до нейните пазари, положението в отрасъла се стабилизира, спадовете спряха, агроиндустрията получи перспектива. Първата крачка напред е направена. Елементите, от които е изградена земеделската система, са налице. Благодарение на ЕС имаме и институционалната рамка, и среда, в която трябва да се развиваме, макар че промените, настъпили в европейската селскостопанска политика, не отговаряха напълно на нашите реалности и потребности. Това, което остава, е да подобрим и оптимизираме работата на системата. Това означава

да повишим добавената стойност

А оттам производителността и ефективността в земеделието, което ще ни направи по-конкурентоспособни. Ще дойдат и по-високите доходи, което ще направи отрасъла икономически устойчив и ще даде възможност да заделим повече ресурс и постигнем повече по екологичните и социални очаквания към земеделието, като източник на публични блага.

Това е следващата стъпка, която трябва да се направи. Тя изисква много по-фина експертна работа, последователност и най-вече повече обединение и конструктивен диалог в самото съсловие и по цялата верига на стойността. Това е необходимо, защото се случва във външна среда, която е състезателна и конкурираща се и, ако отвътре не сме консолидирани, шансовете ни да постигнем добър резултат не са големи.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- Аз работя в Института по аграрна икономика, който е част от аграрната наука на страната. Светът днес се намира, според изследователската общност, в Четвъртата технологична вълна. Това е етап на дигитализацията. Науката бележи нов възход и отваря нови хоризонти за открития. Конкурентоспособността, не само в земеделието, но и в останалите икономически области, ще се определя от иновациите. Досега винаги се е смятало, че естествените природни, географски и поземлени фактори имат съществено отражение върху конкурентоспособността и развитието на националните земеделски производства. Те обаче все повече ще отстъпват място на иновациите и технологиите, които ще бъдат първостепенен детерминант за това как ще изглеждат отделните отрасли в различните страни. Това, което правят те, е, че променят ефективността и производителността

оттам повлияват на конкурентоспособността

Засушаванията, болестите, неблагоприятните природни явления, адаптивността на растителните и животински организми, пълноценното използване на ресурсите, увеличаване на добивите, за да се посрещнат нуждите на растящото световно население ще бъдат решавани чрез иновативни и наукоемки средства. Биоикономиката, прецизното земеделие, дигиталната икономика, био- и генните технологии ще бъдат бъдещето за следващите десетилетия.

Големият въпрос е, къде ще сме ние в този процес? Характеристиката на тези иновации и на всички нововъведения е, че те не са лесно достъпни и са скъпи на свободния пазар. Те правят разликата в конкурентоспособността. Кои ще могат да си позволят да ги имат? Естествено е, че тези, които ги създават и са богати, ще имат първи достъп и оттам ще получат първи по-добър старт. Онези, които успеят да развият и пригодят науката към новите измерения, ще бъдат сред печелившите в новото пренареждане на държавите. България, като част от ЕС и от изграждащата се Европейска система за споделяне на знания и иновации в селското стопанство (AKIS) има предпоставки да бъде напред. За да стане това, се изискват инвестиции в научен капитал и още повече в човешки. В научните изследвания трябва да работят най-добрите и талантливите. Когато те бъдат адекватно осигурени, ще се получат резултати, многократно надхвърлящи вложенията, които се правят.

- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- В пазарната икономика стремежът на всеки бизнес е да получи работа и да изпълнява поръчки. Бъдещето на земеделието ще бъде в това, наред със задоволяване продоволствената сигурност на хората и нациите, да произвежда публични блага под формата на екологични и социални услуги. Оттам ще се формира една не малка част от доходите на производителите. Това вече се вижда. В ОСП на ЕС от десетилетия вървят подобни практики и те стават все по-разпространени.

Когато се говори за зелени практики, трябва да се мисли като за

сделка, в която има две страни

плюс трета, която е медиатор и гарант на случващото се - в случая държавата. Първата страна е клиентът, т.е обществото, което търси да получи определено благо, а другата страна са земеделските производители, които са доставчик. Едните плащат - обществото посредством държавите, а другите получават компенсация и предоставят услугата. За да бъдат устойчиви нещата, във всяка сделка трябва да има взаимен интерес и изгода. В пазарната икономика най-важен е клиентът, защото икономиката се гради върху потреблението. Обществото трябва да заяви от какво има нужда. А определено има екологични услуги, което то търси и земеделието може да предостави.

Нашите изследвания показват, че макар екологичните проблеми, идващи от българското земеделие, да не са толкова сериозни и тежки, те определено съществуват и има какво да се направи. Това, което ми идва най-напред в ума от обществена значимост, е въпросът с

утилизацията на утайките от

пречиствателните станции

Знаете, че това е голям въпрос, който се разраства с увеличаване концентрацията на хората в големите градове и задълженията за изграждане на канализации и пречиствателни станции. Най-евтиният, удобен и практичен начин е утилизацията на тези утайки в земеделието. Тук могат да се търсят пресечни точки между обществения интерес и земеделските производители.

Могат да се посочат и други места, където има възможност за зелени практики. Това е, например, използването на оборския тор, което е проблем за животновъдството. Друга зона е стопанисването на мерите, пасищата и изоставените земи в труднодостъпните и отдалечени райони. България е добре осигурена с естествени ливади, а много от животновъдите се затрудняват да си набавят сено за изхранване на животните и цената му е висока. С практиката за събиране на сеното по ливадите ще се подобри не само състоянието на парниковите емисии и пейзажа на тези територии, но и цената на сеното ще падне, което може да помогне много на животновъдството.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Земеделието се променя и ще претърпи голяма трансформация по отношение на формите на практикуването му. Тя ще засегне най-вече фамилното земеделие. То ще намалява присъствието си и ще става по-рядко срещащо се. Причините за това са не толкова в ефективността, а в намаляващото желание и готовност на младите хора и поколения да се посветят на такава работа. Това особено важи за фамилното животновъдство. Земеделието се развива в селски райони. Възможностите за социален живот и нивото на социалните услуги там е под това, което предлагат градът и по-големите урбанизирани територии. Фамилното земеделие е много ангажиращо, а хората търсят и вече имат по-големи възможности за разпределение на времето си за работа и лични нужди и отдих. Селските райони и земеделието са свързани и ако фамилното земеделие се свива, това определено ще причинява задълбочаване на демографската криза в селата. Ето защо е важно

да се поддържа фамилното земеделие

и да се забави регресът при него.

Промени ще настъпят и по отношение съдържанието на земеделското производство. То ще става все по-наукоемко и капиталоемко. Това се диктува от конкуренцията и най-важните предпоставки за нея - постигане на икономическа производителност и ефективност. В земеделието в развитите страни, а и у нас, с голяма острота стои въпросът с работната сила. Трайното му решение е чрез инвестиции, модернизация и автоматизация, където машините да заместват човека в производствената дейност. От една страна машините са по-производителни и могат да покрият по-големи мащаби. От друга, изискват високи капиталовложения и не са подходящи за всички размери стопанства, и при всички условия. Това дава предимство на големия агробизнес пред малките и средни фамилни стопанства, които имат по-добра ефективност на единица производство, но по-ниска ефикасност на ниво стопанство.

Промените в бъдеще ще имат по-бърз ход и динамика, темп който човечеството не е виждал в своята история. За нас е важно да правим стъпки в правилна посока, макар и по-бавно, отколкото да допускаме грешки и след това да губим време в поправянето им.

Още от Агробизнес
0

От днес започнаха кръстосаните проверки на подадените заявления за подпомагане за Кампания 2020, съобщават от ДФ „Земеделие“.  В кръстосаните проверки се включват всички заявления на земеделски

0

Ефектът от covid-19 върху търсенето определено съществува, но е много трудно да се оцени В България средното намаление на общия добив, спрямо миналата година

0

Още по-значителен е ръстът при производството на круши спрямо година по-рано - 7 пъти. Почти двойно повече е продукцията от картофи тази година. Това сочат последните оперативни данни за плодове и

0

1 710,6 хил. тона пшеница и 459,1 хил. тона ечемик са добити в страната по данни на земеделското министерство към дата 02-и юли. Това сочи седмичният оперативен анализ за основните земеделски култури

0

В Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ са публикувани цифрови географски данни (shp. файлове) за заявените за подпомагане парцели по Кампания 2020

Последни новини
0

Еврейският университет в Йерусалим заяви, че група израелски учени са разработили Ксантомат - нов сорт домати, който може да помогне за справяне с дегенеративни очни заболявания

0

Онлайн семинар "Маркетинг и иновации при реализация на земеделска продукция" организира Националната служба за съвети в земеделието съвместно с доц. д-р Мария Станимирова от Икономически университет

0

Забележите ли, че изпражненията на телето са редки, значи, че то страда от стомашно-чревно разстройство. Може да го излекувате с различни отвари. Започнете с оризова отвара

0

Грешна и вредна практика е профилактично да се слагат йод, листа от орех или син камък, предупреждава д-р Валентин Иванов, квмн Отбитите зайчета трябва да разполагат на воля с чиста вода

0

Хиляди финландци откликнаха на отчаяния призив на фермерите да спасят лятната реколта от дребни безкостилкови плодове, след като заради ограниченията, свързани с коронавируса

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Петната със сигурност са симптоми на картофена мана. Завиването на листата по вероятно е резултат на неблагоприятни стресови условия. Едва ли е вирусно заболяване, тъй като то е придружено и с друга...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

НСО е поискала да се затвори и морето край Росенец, това стана ясно от думите на премиера Борисов. Министър-председателят Бойко Борисов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и министърът на вътрешните работи Младен Маринов дават брифинг днес в 14 ч в Гранитната зала в Министерския съвет

Тук сме защото прокуратурата на РБ бе подложена на безпрецедентен натиск от президента Радев. Това заяви пред Канал 3 главният прокурор Иван Гешев в Съдебната палата. Радев се превърна в обикновен български политик от прехода, посочи Гешев.  Вчера Радев каза, че българската прокуратура е мафия. Тук сме, за да кажем

Предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната и след детайлни консултации с оторизираните държавни органи, Медицинската комисия към Българския футболен съюз внесе предложение към ръководството на БФС стартът на сезон 2020/2021 в професионалния ни футбол да бъде отложен с две седмици. Ръководството на Българския футболен съюз прие