Споделянето им за нуждите на прецизното земеделие сега

е без регулация и може да навреди на конкуренцията

Добродетелите на дигиталното земеделие се възхваляват от много гласове, включително от Европейската комисия (ЕК). Но то носи проблеми, които изискват внимателно разглеждане, както показва неотдавнашна ситуация в САЩ.

Наскоро дигиталното земеделие бе подкрепено в изтекли документи, включително в проекта на стратегията за данни на ЕК и проекта на стратегията “От фермата до трапезата”. И двата насърчават събирането и споделянето на данни за селското стопанство в ЕС, за да се подобрят неговите устойчиви резултати и конкурентоспособност.

Стратегията “От фермата до трапезата” конкретизира разработването на “Мрежа данни за устойчивост на фермите”. Тя би трябвало да позволи на първичните производители да наблюдават “не само своите икономически резултати, но също така екологичните и климатичните”. Същевременно улеснява “съветването относно ориентирани към бъдещето възможности за земеделие”.

Стратегията за данни има за цел да създаде общо пространство за селскостопански данни.

Нож с две остриета

В селскостопанския сектор обаче започнаха да се пораждат опасения за собствеността на данните, неприкосновеността на личния живот и правата на производителите. А също за това кой може да използва, да има достъп и да анализира техните данни, което показва, че прозрачният и ясен регламент за защита на данните се превръща във все по-важен проблем.

Интензивната реакция в социалните медии по отношение на опасенията за поверителност на данните в САЩ неотдавна доведе до прекратяване на партньорството между Climate Fieldview - платформа, собственост на Bayer, която следи селскостопанските данни, и Tillable - компания, предназначена да увеличи максимално споразуменията за наем между фермери и собственици на земи. Това стана, след като земеделските производители се оплакаха, че споделянето на чувствителни данни между двете компании е довело до повишаване на наемните цени за фермерите.

Майк Стърн, главен изпълнителен директор на Climate Fieldview, заяви, че “не е разрешено споделяне на данни с Tillable”, подчертавайки, че клиентите имат “пълен контрол над това с кого споделят своите данни, включително трети партньори на платформата FieldView”.

Филип-Андреас Шмид, глобална политика за дигитално земеделие и публични въпроси в Bayer, каза, че “не продават личната информация на клиента или данните на фермата на клиенти” и че “политиката за данни на Bayer/The Climate Corporation за цифрово земеделие в Европа спазва същите тези ръководни принципи”.

Въпреки тези уверения, партньорството беше прекратено, което демонстрира, че защитата и управлението на данните, техните суверенитет и демокрация вече са станали ключови въпроси в селскостопанския сектор.

Дигиталното земеделие надгражда развитието на агротехнологиите, включително сензори и сателити, роботика, дронове и автоматизация. Използването на такива технологии често се нарича “прецизно земеделие”, на което все повече ферми разчитат.

Дигиталното земеделие зависи от масовото събиране на данни за селското стопанство, които след това се използват по иновативни начини за по-ефективно използване на ресурси, труд, за създаване на нови приложения, стойност или продукти.

CEMA, индустриалният орган за сектора на агромашините, определя цифровото земеделие като “надхвърлящо самата наличност на данни, за да се създаде действителна интелигентност и значима добавена стойност от такива данни”.

Това бе признато в доклад на Европейския парламент за 2017 г. за социалните, етичните и правните последици от цифровото земеделие. В него се подчертава, че злоупотребата със земеделски данни може да доведе до “антиконкурентни практики, включително ценова дискриминация и спекулации на стоковите пазари, които е възможно да засегнат продоволствената сигурност”. Освен това се изтъква, че “информацията, свързана с добивите и резултатите, съдържащи се в тези данни, може да има невероятна стойност и да осигури пазарно предимство на компаниите за семена и торове”.

Суверенитет на данните

трябва да се гарантира

В доклад на "Приятели на Земята", публикуван през февруари 2020 г., се посочва, че сега няма национална или европейска правна рамка “за контрол на използването на данни, събирани и оценявани от агробизнес компании или други”. Докладът подчертава, че “Европа, подобно на повечето други региони, е на ръба да позволи централизиране и концентриране на данни в безпрецедентен мащаб, с липсата на каквато и да е регулация.”

“Липсата на съществен публичен дебат и политическа намеса ще оставят технологията в ръцете на няколко глобални корпорации, които ще могат да събират, анализират и да монетизират данните, колкото им харесва, като същевременно укрепват своето господство в селскостопанския сектор и хранителната верига.”

“Без намеса онези, които контролират данните, в крайна сметка ще контролират нашата храна, земеделските производители и селските райони”, заключава докладът, като казва, че “трябва да се гарантира суверенитетът на данните на всички земеделски производители”.

Даниел Азеведо, директор на асоциацията на земеделските производители COPA-COGECA, смята, че за да продължи Европа да бъде световен лидер в осигуряването на висококачествена продукция по устойчив начин, “всички политики на ЕС трябва да приведат усилията си към създаване на основата за достъп и усвояване на иновативни, авангардни и безопасни технологии от земеделските производители и хранително-вкусовата верига”.

Въпреки че подчертава, че цифровото земеделие може да доведе до “иновативна, динамична и модерна професия”, той също изразява загриженост за споделянето на данни. “Споделянето на данни между различни партньори в агро-хранителната верига трябва да се извършва по справедлив и прозрачен начин”, добавя Азеведо.

По тази причина се оформи коалиция от асоциации от веригата на агрохраните в ЕС, която създаде

доброволен кодекс на поведение

на ЕС за споделяне на данни

Той има за цел да установи прозрачни принципи, да изясни отговорностите и да изгради доверие между партньорите. Кодексът определя ключови насоки, които операторите трябва да следват, съвместими с Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Въпреки това Азеведо подчертава мнението на COPA-COGECA, че “ако доброволческият подход не бъде постигнат, няма да имаме проблем да разгледаме регулаторни решения”.