Сливовото дръвче е едно от най-често срещаните в любителските градини. Това се дължи не само на това, че видът се отглежда сравнително по-лесно, но и защото сливовите плодове са подходящи както за свежа консумация, така и за преработка - компоти, мармалади, за сушене, а също и за приготвяне на ракия и други напитки.

Сливовите дръвчета успешно виреят в полупланинските и планински места, където някои други овощни видове не успяват.

Младите сливови дървета имат силен растеж, встъпват в плододаване след четвъртата-петата година. След това растежът им отслабва.

Така наречените афъзкови сортове имат кратък период на покой и цъфтят по-рано, за разлика от сортовете на домашната слива.

СОРТОВО РАЗНООБРАЗИЕ

У нас се предлага изключително разнообразие от сливови сортове. Все пак напомняме на овощарите, когато избират нови дръвчета за засаждане, да имат предвид, че българската селекция е много по-подходяща за нашите условия.

Актуални грижи за костилковия вид

Напояване

Сливата е сравнително сухоустойчива. Разбира се, когато дръвчето се полива, то се развива по-добре, съответно дава повече и по-качествени плодове.

Така че съветът е сливовите дървета да се полеят в периода на наедряване на плодовете, ако времето е сухо.

Късните сортове сливи имат по-големи нужди от вода, тъй като по времето, когато се развиват е по-засушливо. При недостатъчна влага в почвата, особено ако е съчетана с продължителни горещини, се получава предивременно узряване и опадване на плодовете.

Торене

Плододаващите сливови дръвчета се торят всяка година с 15-20 кг азотен тор на 1 декар. Нормата се разделя на три части.

През есента в почвата се внасят 20-30 кг фосфорен тор и 35-40 кг калиева тор, както и оборски тор - 2-3 тона на декар. Това са ориентировъчни норми, разбира се.

Важни болести и неприятели

Сливата се напада от много важни болести и неприятели.

Икономически най-значимите болести са: червени листни петна, ръжда по сливата и шарка. Другите болести, които нападат културата са: кривули, ранно и късно кафяво гниене, сачмянка и др.

От неприятелите най-опасни са: сливова плодова оса, сливов плодов червей, сливова листна въшка. По вида вредят още: щитоносни въшки, листогризещи гъсеници, листоминиращи молци, овощна акари и др.

Червени листни петна

Името на болестта подсказва част от симптомите, а именно - листата изглеждат червени. Те окапват преждевременно.

Шарка по сливата

Болестта напада и други овощни видове - кайсия, джанка и др.

Вирусът се предава чрез калеми и издънки, взети от заразени растения. През вегетацията болестта се разпространява от листните въшки.

По листата се образуват бледозелени петна във вид на кръгчета, пръстенчета, дъгички. По плодовете се наблюдават единични и повече трапчинки, дъгички, пръстенчета, под които месото е кафяво. Месото на плодовете е блудкаво и не става за консумация.

Листни въшки

Вредят няколко вида, които деформират листата и спират растежа на летораслите.

Плодови оси

Срещат се черна и жълта сливови плодови оси. Вредният стадий е ларва, като всяка може да повреди около 5 плодчета. Нападнатите плодове са запълнени с мокри екскременти, имат миризма на дървеници.

Сливов плодов червей

Неприятелят развива 2-3 поколения годишно. Гъсениците от първо поколение се вгризват в плодчетата и се хранят с месестата част на малките плодчета. Повредените плодове придобиват виолетово оцветяване и окапват.

Гъсениците от второ поколение вредят през лятото, като се хранят с месестата част на сливите около костилката. Ако се развие трето поколение, то предизвиква късно червясване на плодовете.