Сливовото дръвче е едно от най-често срещаните в любителските градини. Това се дължи не само на това, че видът се отглежда сравнително по-лесно, но и защото сливовите плодове са подходящи както за свежа консумация, така и за преработка - компоти, мармалади, за сушене, а също и за приготвяне на ракия и други напитки.
Сливовите дръвчета успешно виреят в полупланинските и планински места, където някои други овощни видове не успяват.
Младите сливови дървета имат силен растеж, встъпват в плододаване след четвъртата-петата година. След това растежът им отслабва.
Така наречените афъзкови сортове имат кратък период на покой и цъфтят по-рано, за разлика от сортовете на домашната слива.
СОРТОВО РАЗНООБРАЗИЕ
У нас се предлага изключително разнообразие от сливови сортове. Все пак напомняме на овощарите, когато избират нови дръвчета за засаждане, да имат предвид, че българската селекция е много по-подходяща за нашите условия.
Актуални грижи за костилковия вид
Напояване
Сливата е сравнително сухоустойчива. Разбира се, когато дръвчето се полива, то се развива по-добре, съответно дава повече и по-качествени плодове.
Така че съветът е сливовите дървета да се полеят в периода на наедряване на плодовете, ако времето е сухо.
Късните сортове сливи имат по-големи нужди от вода, тъй като по времето, когато се развиват е по-засушливо. При недостатъчна влага в почвата, особено ако е съчетана с продължителни горещини, се получава предивременно узряване и опадване на плодовете.
Торене
Плододаващите сливови дръвчета се торят всяка година с 15-20 кг азотен тор на 1 декар. Нормата се разделя на три части.
През есента в почвата се внасят 20-30 кг фосфорен тор и 35-40 кг калиева тор, както и оборски тор - 2-3 тона на декар. Това са ориентировъчни норми, разбира се.
Важни болести и неприятели
Сливата се напада от много важни болести и неприятели.
Икономически най-значимите болести са: червени листни петна, ръжда по сливата и шарка. Другите болести, които нападат културата са: кривули, ранно и късно кафяво гниене, сачмянка и др.
От неприятелите най-опасни са: сливова плодова оса, сливов плодов червей, сливова листна въшка. По вида вредят още: щитоносни въшки, листогризещи гъсеници, листоминиращи молци, овощна акари и др.
Червени листни петна
Името на болестта подсказва част от симптомите, а именно - листата изглеждат червени. Те окапват преждевременно.
Шарка по сливата
Болестта напада и други овощни видове - кайсия, джанка и др.
Вирусът се предава чрез калеми и издънки, взети от заразени растения. През вегетацията болестта се разпространява от листните въшки.
По листата се образуват бледозелени петна във вид на кръгчета, пръстенчета, дъгички. По плодовете се наблюдават единични и повече трапчинки, дъгички, пръстенчета, под които месото е кафяво. Месото на плодовете е блудкаво и не става за консумация.
Листни въшки
Вредят няколко вида, които деформират листата и спират растежа на летораслите.
Плодови оси
Срещат се черна и жълта сливови плодови оси. Вредният стадий е ларва, като всяка може да повреди около 5 плодчета. Нападнатите плодове са запълнени с мокри екскременти, имат миризма на дървеници.
Сливов плодов червей
Неприятелят развива 2-3 поколения годишно. Гъсениците от първо поколение се вгризват в плодчетата и се хранят с месестата част на малките плодчета. Повредените плодове придобиват виолетово оцветяване и окапват.
Гъсениците от второ поколение вредят през лятото, като се хранят с месестата част на сливите около костилката. Ако се развие трето поколение, то предизвиква късно червясване на плодовете.
Коментари