Дукена Жолева, аргрометеоролог при НИМХ
Фъстъците са топлолюбива, светлолюбива и влаголюбива късна пролетна окопна култура. Те поникват при минимална температура над 14°С - 15°С. В по-късните фази от вегетацията си изискванията на растенията към топлинните условия рязко се повишават. Големите температурни амплитуди се отразяват неблагоприятно на развитието им. Оптималните температури за вегетацията на фъстъците са от порядъка на 26-28°С.
Имат високи изисквания
към влагата в почвата
През вегетацията съдържанието на влага в коренообитаемия слой трябва да се поддържа между 70-75% от пределната полска влагоемност(ППВ). Периода от началото на цъфтежа до формирането на плодовете е критичен по отношение на влагата в почвата. През този период е необходимо нивото на почвените влагозапаси да е по-високо - между 75-85% от ППВ. При дефицит на влага цъфтежът на фъстъците се преустановява, което се отразява неблагоприятно на добива.
Фъстъците залагат и формират плодовете си в почвата. Най-подходящи за отглеждане на тази култура са леките, добре аерирани, структурни, алувиално-ливадни и ливадно-канелени почви, а неподходящи – заблатените, засолени и тези с кисела реакция.
Фъстъците имат дълъг вегетационен период, до падането на първите есенни слани (средно 150 дни от датата на поникване). При подходящи условия, наличие на достатъчно влага и температура на почвата в горния слой 15°С, те поникват за около две седмици. Встъпват във фаза цъфтеж около 30-35 дни след фаза поникване. На едно растение броят на цветните пъпки достига до 400-800. Цъфтежът продължава от 2 до 3 месеца (от 70 до 90 дни), а при късните сортове - до прибиране на културата. Цветовете се отварят сутрин. До вечерта оплождането приключва и цветовете прецъфтяват и изсъхват. Намиращото се на върха на цветната дръжка образувание (гинофор) носи оплодените семепъпки. Гинофорът силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата на дълбочина 8-10см, където протича образуването на плода и семената. Ако гинофорът остане извън почвата не се образува плод. Тази особеност налага провеждане на качествена агротехника (почвообработки, загърлянето и др.), което е от изключително важно значение при отглеждането на фъстъците за получаването на високи добиви.
Основната обработка (дълбоката оран) на площите предвидени за отглеждане на фъстъци се провежда през есента, след прибиране на предшественика (пшеница , ръж, овес, царевица, слънчоглед, бостан, цвекло и др.), на дълбочина 28-30см. През пролетта се извършват предсеитбените обработки. Те включват брануване, култивиране( първото на дълбочина 12-16см, второто– на10-12см.) и заравняване на почвата.
Фъстъците се нуждаят от различни
хранителни вещества,
което налага торене с минерални торове. Торовите норми се определят в зависимост от плодородието на почвата. С основната обработка обикновено се внасят 40-50кг/дка суперфосфат, а при необходимост – и 10-15кг/дка калиев тор. Азотният тор (25-30кг/дка амониева селитра) се внася на два пъти – след поникване на фъстъците и в началото на цъфтежа. Висок е ефекта от предсеитбено торене с комбинирани торове (N, P, K). При фъстъците не се препоръчва торене с оборски тор, тъй като то води до увеличение на вегетативната маса на растенията.
Сеитбата
на фъстъците се провежда обикновено в края на април-началото на май, когато настъпва трайно затопляне на почвата (почвената температура в 10см. слой е над 14-15°С). Задължително е използването на обеззаразени семена с висока чистота и кълняемост (над 90-95%). Сеитбата на фъстъците се извършва редово при междуредово разстояние 70см. и вътре в реда – 15см. Желателно е редовете да бъдат с посока север-юг. Дълбочината на засяване на семената е 5-8см. в зависимост от структурата на почвата. При по-тежки почви се препоръчва дълбочина на засяване 5-6см. Сеитбената норма (8000-10000 семена на декар) е от 6-7кг/дка до 7-9кг/дка в зависимост от абсолютното тегло на семената.
Две седмици след поникването на семената и очертаването на редовете се извършва първото междуредово окопаване. През вегетацията се извършват 3-4 междуредови обработки и 2-3 вътре в реда. Фъстъците не понасят заплевеляване, особено в ранните фази от развитието си.
След прецъфтяването на долните съцветия фъстъците трябва да се загърлят. Първото леко загърляне се извършва в края на юни-началото на юли, второто – през втората половина на юли, а третото – в края на първото десетдневие на август. При трикратно загърляне на фъстъците се получават по-високи добиви.
Фъстъците се отглеждат при
поливни условия
Първата поливка се извършва в началото на цъфтежа, през юни, а следващите – през две-три седмици. Поливките се прекратяват в средата на август. Късните поливки удължават вегетацията и често са причина за покълване на семената.
Процесът на узряване при фъстъците не протича едновременно, а настъпва с последователността на цъфтежа . Моментът на узряване се характеризира с промяна в цвета на листата и стъблата от тъмнозелен в жълтозелен. При узряване на плодовете настъпва втвърдяване на черупката, семената добиват характерния за сорта цвят и големина.
Прибирането на фъстъците се провежда обикновено през втората половина на септември. При сухо време, след изваждането фъстъците се сушат при естествени условия на тънък слой върху циментови площадки.
У нас основно се произвеждат
сортовете
фъстъци Садово 2609 и Калина. Сравнително нови високопродуктивни българските сортове са Росица, Орфей, Кремена, от които при добра агротехника се получават добиви над 400-450кг/дка.
Фъстъците се нападат от редица болести: брашнеста мана, кафяви листни петна, вертицилийно увяхване, склероцийно гниене, сиво гниене и др. част от които се запазват в семената. За редуциране на патогените от изключително важно значение е обеззаразяването на посевния материал с подходящ фунгицид (Витавакс 2000/ Витавакс Роял).
Един от важните неприятели по фъстъка е червеният паяжинообразуващ акар. Подходящи акарициди срещу този вредител са Нисоран 10 ВП и Аполо 50 СК.
Коментари