Пшеницата през пролетната вегетация се напада от много неприятели, което изисква редовни обследвания на посевите.

Обикновена житна пиявица - Oulema melanopa. Възрастното насекомо е тъмносив бръмбар, с метален блясък и лек зеленикав оттенък, с дължина 4-5 мм. Ларвата е светложълта до лимоненожълта, с дължина 5-6 мм и наподобява пиявица, откъдето насекомото е получило името си. Житната пиявица има едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци и в почвата на полезащитните пояси. Бръмбарите се появяват при температура на въздуха 18-20°С. Масовата им поява съвпада с края на вретененето на житните растения. Те изгризват тесни и дълги ивици между нерватурата на листата. Силно повредените листа побеляват и изсъхват. Житната пиявица снася яйцата си в основата на листата. Излюпените ларви се хранят с листата, изгризват горния епидермис и паренхима без да засягат долния епидермис. Развитието на ларвите продължава около две седмици, след което какавидират в почвата на дълбочина 1-5 см.

Житната пиявица поврежда зимните житни култури на хармани. С нарастването на ларвите и при масово нападение целият посев може да бъде унищожен. Вредната дейност на възрастните и ларвите продължава около два месеца. Повредената листна маса изсъхва, а добивите от пшеница рязко намаляват, особено при засушаване и едностранчиво азотно торене.

Химическата борба срещу обикновената житна пиявица е насочена срещу възрастните и ларвите. Борбата срещу възрастните е ефикасна преди яйцеснасянето при ПИВ над 30 бр. възрастни/кв.м за редки посеви и над 50 бр. възрастни/кв. м за гъсти посеви. Третиране срещу ларвите се провежда в началото на масово им излюпване при ПИВ > една ларва на едно растение (във фенофаза цъфтеж – 2 бр ларви на стъбло).

Вредна житна дървеница - Eurygaster integriceps. Тя е постоянен неприятел по пшеницата у нас. Възрастното насекомо е бръмбар със землисто сив, светлокафяв до тъмнокафяв цвят с мраморни петна и дължина на тялото 9-12 мм. Вредната житна дървеница има едно поколение годишно. Зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци в покрайнините на горите. Масовата миграция на дървениците се осъществява при средноденонощни температури над 11-12°С. В началото дървениците смучат сок от най-долната част на стъблото на житните растения (централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва), а по-късно - от връхната част на неизкласилите растения. Класът над мястото на убождането не образува класчета, вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят. Частта над мястото на повредата побелява и окапва. Тази повреда се нарича частично белокласие.

Непосредствено след изкласяването дървениците смучат сок от стъблото над последното коляно. На мястото на повредата тъканта некротира. Класът побелява изцяло и остава изправен (пълно белокласие).

Масовата копулация на дървениците съвпада с масовата им миграция. Излюпените ларви преминават през пет възрасти и в зависимост от метеорологичните условия приключват развитието си за един-два месеца.

Вредната дейност на житната дървеница обхваща два периода. През първия тя поврежда стъблата на житните култури, много от които загиват. През втория период дървениците повреждат зърното и влошават качеството му. Най-много повреди по зърната причиняват ларвите от четвърта и пета възраст и възрастните от новото поколение. ПИВ във фенофаза млечна зрялост е 2 броя ларви/кв.м при нормален посев, 4 броя ларви/кв.м. при гъсти посеви.

Пшеничен трипс - Haplothrips tritici. Неприятелят е разпространен повсеместно. Вреди по пшеницата, ечемика, ръжта и дивите житни треви. Възрастното насекомо е с продълговато, червено-кафяво до черно тяло с дължина 1,5 мм. Ларвите са керемиденочервени до бледо червени. Пшеничният трипс има едно поколение годишно. Зимува като ларва в почвата и под растителните остатъци.

Възрастните индивиди се появяват през април и през първото десетдневие на май първо по ръжта, а след това по пшеницата. Пшеничният трипс нанася повреди като смуче сок от класовете. Горната част на класа в местата на повредата побелява, остава недоразвита и класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница - частично белокласие, но с много по-малки размери.

Излюпването на ларвите съвпада с периода на формиране на зърното. Ларвите смучат сок от пшеничните зърна през фаза млечна зрелост. В началото на фаза восъчна зрелост те приключват развитието си и отиват в почвата на дълбочина до 20 см. Сухото време и високите летни температури създават благоприятни условия за увеличение числеността на пшеничния трипс.

Агротехническите мерки са основни в борбата с пшеничния трипс – с почвообработките се унищожават 70-80% от ларвите.

Химическа борба се провежда срещу възрастните във фаза вретенене и начало на фаза изкласяване при ПИВ над 10 бр. възрастни/на стъбло. ПИВ за ларвите е 20 бр. ларви/на клас във фенофаза млечна зрелост при суха пролет; 30 бр. ларви/на клас при влажна пролет. Инсектицидите, които се използват за борба срещу вредната житна дървеница са ефикасни и срещу възрастните и ларвите на пшеничния трипс.

От листните въшки по житните растения овесената листна въшка е най-вредна.

Овесена листна въшка - Macrosiphum avenae вреди по пшеницата, овеса, ечемика, ръжта, просото, ориза, царевицата и дивите житни треви. Тя зимува като яйце по зимните житни култури. Ларвите се излюпват през пролетта, смучат сок от листата и отделят медена роса. В резултат на вредната дейност листата избледняват, пожълтяват, усукват се, изсъхват и покафеняват. Масовото намножаване на листните въшки пo житните култури обхваща фенофазите от изкласяване до млечна зрялост.

Борбата с листните въшки по житните култури се провежда чрез агротехнически мерки. Сроковете за третиране срещу овесената листна въшка съвпадат с борбата срещу ларвите на житната дървеница. ПИВ при овесената листна въшка, във фаза млечна зрялост на пшеницата, е 30-40 бр./на клас. Този вредител се унищожава от калинките (възрастни и ларви), от ларвите на мухите от сем. Syrphidae и от ларвите на златоочиците.

Червено житно комарче - Haplodiplosis equestris вреди по пшеницата, ечемика, ръжта, овеса, както и по житните треви. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва в почвата. Възрастните индивиди се появяват в края на април - началото на месец май. Женските снасят яйцата по горната и долната повърхност на листата, във верижка от повече от 15 - 20 бр. яйца. Ларвите се хранят със стъблото на растението. В мястото на повреда се образуват характерни седловидни вдлъбнатини, със силно изразени ръбове. Повредите са най-чести по горните междувъзлия. Често нападнатите стъбла се пречупват в мястото на повредата. Загубите са по-големи, когато повредите са в по-ранна фаза от развитието на растенията. Нападнатите растения не изкласяват или образуват много слаб клас, който има много малко или слабо развити зърна.

Ларвите се развиват в продължение на 30-40 дни. След като приключат развитието си те навлизат в почвата на дълбочина до 8-10 см., а понякога - до 20-25 см, където прекарват останалата част от лятото, есента и зимата.

Агротехническите мерки са основни в борбата с червеното житно комарче. Включването на цвеклото в сеитбообращението на житните култури довежда до рязко намаляване числеността на неприятеля. Химическа борба се провежда срещу възрастните, 7-10 дни след масовият им летеж.

Литература

1. Справочник по Растителна Защита – Земиздат

2. Специална Ентомология - Второ преработено издание – Земиздат

3.. Ръководство за интегрирано управление на болестите и вредителите по зърнено-житните култури - МЗХ