Според прогнозния модел цената на декар ще достигне до 1 223–1 377 евро

Доходността от земеделска земя за седемгодишния период 2026–2032 г. се прогнозира да достигне 30–47%. При равни други условия се очаква през 2032 г. цената на земеделската земя у нас да бъде приблизително между 1 223 евро/дка (2 393 лв./дка) и 1 377 евро/дка (2 693 лв./дка). Това показва проучване на ас. Стефан Асенов от Института по аграрна икономика, което той представи в интервю за в. „Български фермер".

„За да оценя ефектите от въвеждането на еврото върху цената на земеделската земя в приелите го държави успях да събера данни за 10 страни, за период между първата и седмата година след това", обясни ас. Асенов.

През първата година най-висока средна цена е регистрирана в Нидерландия (29 904 евро/ха), а най-ниска в Естония (1 062 евро/ха). Към края на периода тенденциите се запазват, съответно 30 235 евро/ха за Нидерландия и 2 890 евро/ха за Естония. Белгия отчита най-висока доходност от 6 993 евро/ха, докато Германия единствено е с отрицателна доходност от -247 евро/ха. Капиталовата възвращаемост (възвращаемостта от инвестицията) в Естония е приблизително 172%, спрямо около -2,8% в Германия. Открива се тренд на поскъпване при повечето членки, с някои специфики при Германия, Белгия и Нидерландия. Резултатите показват, че средната доходност за анализирания период е в размер на 2 380 евро/ха и капиталова възвращаемост на стойност 51,64%.

С помощта на тези данни е направена и прогнозата за България.

„Важно е да се има предвид, че приложените проверки за значимост не можаха категорично да докажат, че установеното поскъпване на земята се дължи основно или единствено на приемането на европейската валута. Необходими са допълнителни изследвания, тъй като цените се формират под въздействието на множество национални, регионални и локални фактори", каза Стефан Асенов.

Инструментариумът включва теорията на инвестициите (занимава се с анализа и оценката на инвестициите в различни активи) и монетаристката икономическа теория (акцентирайки върху ролята на паричното предлагане, в качеството му на основен фактор за ценовата стабилност и икономическия растеж). С други думи цената на земята се формира не само от нейните производствени качества, пазарното търсене и предлагане, но и от макроикономическите условия. Паричната политика (прилагана от БНБ), чрез влиянието си върху лихвените проценти, парите в обръщение, ценовата стабилност и в качеството ѝ на кредитор от последна инстанция играе ключова роля в оформянето на стойността ѝ.

Основният приложен метод е сложният годишен темп на растеж (CAGR), който показва средната годишна доходност, изглаждайки краткосрочните колебания. Той отчита натрупването на печалба през годините и представя движението на цените като равномерна тенденция.

Получените стойности се претеглят според площта на обработваемата земя във всяка държава, за да се отчете разликата в мащаба. Така екстремните стойности имат по-малко влияние и оценката на растежа става по-точна и надеждна

Данните за България за 12-годишен период между 2010 и 2021 г. показват устойчив тренд на поскъпване на земеделската земя. В началото цената е средно 279 лв. докато през последната година вече е 1 106 лв./дка, което представлява увеличение с 827 лева на декар, равняващи се на близо 296%. Следователно земята е поскъпвала средно с около 25% на година. През следващите години нараства съответно с 21, 12 и 6% за да стигне през 2024 г. до 1 541 лв./дка, по данни на НСИ.

Интервю с ас. Стефан Асенов четете в новия брой на в. "Български фермер" от 23-29 март