10° C, облачно
В градините на Петър Щерев най-сериозни повреди от студовете има по-ранните кайсии, а беритбата на черешите се очаква да започне в края на май
Ваня Велинска
Реализирането на плодовата продукция ще е едно от най-сериозните предизвикателства пред родните овощари. Проблемът ясно се очертава отсега, а след по-малко от месец ще узреят първите ранни череши.
Какво ще се случи с реколтата? Дори, и дано, карантината да падне в средата на май, обстановката няма да се нормализира като с магическа пръчка. Най-вероятно българските производители на плодове ще търпят загуби, каквито сега понасят производителите на пролетни зеленчуци.
След климатичните условия, които не бяха особено благосклонни към овощните дървета в южните райони на страната, сега на дневен ред излиза и този проблем. Рязко променящите се температури в рамките на едно денонощие, редуването на няколко много топли дни със сериозни застудявания, отрицателните температури, дори снеговалеж, се отразиха неблагоприятно на по-ранно развиващите се дървета. Пораженията в различните райони, основно в Южна България, са различни, споделят овощари. А и още не са ясни размерите им, както и как като цяло ще се отразят на бъдещата реколта. Всеки производител изчислява за дадена градина и овощен вид.
Най-сериозни поражения имаме по кайсиевите дървета, разяснява Петър Щерев, овощар и лозар, който стопанисва градини с трайни насаждения в района на Айтос.
Ранните сортове са много силно увредени, почти на 90% едва ли ще берем плодове от тях. По-късните сортове са частично засегнати, така че ще разчитаме на тях.
По черешите също имаме повреди, но тепърва ще видим как те ще се отразят на реколтата.
Пораженията по овощните градини на Петър Щерев нанасят студовете, които имаше в началото на април. Те са различни както при различните овошки, които отглежда, така и в зависимост от мястото на насаждението. В по-ниските месторастения, разбира се, повредите от измръзвания са по-съществени. Въпреки това като цяло овощните градини в района на Айтос и Карнобат са значително по-слабо засегнати отколкото тези в други части на Южна България.
Колкото до лозята, засега фермерът няма притеснения за тях. Растенията тепърва започват да се развиват, в съвсем начална фаза на вегетацията са. За тях проблем биха били евентуални по-късни мразове, каквито дано да няма.
А иначе овощните дръвчета активно се развиват и изискват грижи. Те не се интересуват от извънредно положение и карантина. Относно агротехническите дейности овощарят споделя, че не среща сериозни трудности.
Успява да извършва всички необходимимероприятия в оптимални срокове защото целта е получаване на максимално добра реколта.
Петър Щерев залага на биологично отглеждане на плодовете, дори и в овощните му градини, които не са сертифицирани. Това предполага по-специални практики, които стриктно трябва да се спазват, както и по-прецизна растителна защита, само с регистрирани за целта продукти. Не че биопроизводството е много по-трудно, различно е, тъй като има много специфики, коментират фермерите, които са избрали да се занимават с него. За съжаление, биоплодовете у нас все още не се радват на особено внимание. Но тенденцията е това да се промени и търсенето да се увеличава.
Към момента плодовете на по-късните кайсии наедряват, а черешовите и вишневите дървета все още цъфтят, като първите беритби в черешовите градини Петър Щерев очаква да започнат в края на май. И съвсем основателно притесненията вече се изместват към реализирането на част от плодовата реколта.
От четири години работя с италианска фирма за преработка на череши, разяснява Петър Щерев. Сключили сме договор и имаме добри работни взаимоотношения. Ние отглеждаме черешите биологично, а те произвеждат биопродукти. Една част от продукцията замразяват, а друга - преработват в сладка в Италия. Затова не мисля, че ще имаме проблем с изкупуването на черешовата продукция.
За съжаление, най-вероятно по-трудна ще е реализацията на кайсиите. Тях производителят предлага основно по Черноморието. Тази година обаче това явно ще е затруднено, предвид неяснотите около началото на сезона, както към момента се очертава. Все пак пораженията от мразове по кайсиите в много района на страната бяха значителни, тъй че със сигурност няма да има голяма реколта. Остава надежда за по-голямо търсене и евентуално за по-високи цени за да се компенсират загубите. Разбира се, това са само предположения, на които могат да се надяват производителите.
Със сигурност същата картина или подобна биха обрисували повечето родни овощари. Проблемът с реализацията на плодовата продукция не от днес или от вчера, а е от години. И не говорим просто за някакви отгледани плодове. Говорим за качествени родни плодове, расли и узрели при много благоприятни почвено-климатични условия, плодове с уникални вкусови качества.
За голямо съжаление обаче, в насока реализиране на българската продукция доскоро нямаше конкретни стъпки, които наистина да работят и да са в полза не само на производителите, но и на потребителите. След въвеждането на извънредното положение заради пандемията от коронавируса Министерството на земеделието предприе мерки за по-засилено предлагане на български продукти в големите търговски обекти.
Съответно видяхме и незабавната реакция от ответната страна. Много се изговори и писа по темата. Истината обаче е една.
Българските производители не са защитени достойно оставени са да се справят сами - кой както може. Част от производителите, с много усилия, и да подчертаем - собствени, успяват, дори пробиват на западните пазари. Но те са единици, както и основно по-крупни производители, които имат зад гърба си и друга дейност. Средните и малките - няма как да го направят.
А със спорни мерки, само и единствено по време на криза, ситуацията няма да се промени. Трябва тотална и постоянна грижа за малкото останали производители, които все още работят, за да има български плодове и зеленчуци.
Стига сме се оправдавали с правото на свободно предлагане на стоки. Всички останали европейски държави, особено старите страни-членки на ЕС, както и големите агропроизводители, много успешно защитават своите растителни и животински продукти - и по местните пазари, и в хипермаркетите.
Така че не е лошо да възприемем техния модел и, когато има сезонна родна продукция, тя трябва да се предлага с предимство. Няма нужда да откриваме топлата вода, а да почерпим от техния опит - механизми има, стига да има желание те да се прилагат и у нас.
Коментари