При разделянето на земята между наследници парцелите продължават да се дробят и на всичко отгоре, ни слагат нови кадастрални номера, не е съгласен с тази практика Петър Байчев

 С цялата си бизнес дейност Петър Байчев утвърждава идеята фермерите да организират затворен цикъл на производство, което дава значителни предимства в реализацията на продукцията при високата конкуренция на пазара.

Любомир Коралов

- Каква е оценката Ви за българския агробизнес днес?

- Българският агробизнес е едва на 27-28 години и сравнен със западноевропейския, който е вековен без промяна на системата и собственостите и високо субсидиран и с трайна наследственост, се справя и постига сравнително високи резултати, особено в зърнопроизводството.

Въпреки капризите на времето, въпреки силно раздробената собственост ние запазихме своята жизнеспособност да се справяме. Започнахме от нулата и изградихме завидни стопанства със затворен цикъл на производство, преработка и реализация. Сега сме устойчиви, рентабилни и можещи.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и Вашия бизнес, ще предложите?

- Всяка година със сключването на новите договори за наем се натъквам на едни и същи трудности - при разделянето на земята между наследниците, парцелите продължават да се дробят и, на всичко отгоре, ни слагат нови кадастрални номера, без да е видно от чий номер на парцел са произлезли. Защо да не бъде старият номер: например, 2800 42-1, 2, 3 и т. н. според наследниците, а не нови обозначения.

- Каква зелена практика бихте избрали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Цялата дива природа се храни безплатно от нашия труд. Ние сме изправени пред огромно предизвикателство - хем да пазим живата природа, хем да се борим с нея в частта ѝ, която ни нанася огромни вреди. Хем да сме печеливши, за да съществуваме и същевременно да пазим чистотата на природата за поколенията след нас. Вече купуваме селскостопански машини - трактори, комбайни с неутрализиране на изгорелите газове

Доставяме почвообработващи машини с извършване на няколко практики с едно минаване. Същото направихме и със сеялките. Подменихме всички торачки и пръскачки с такива, които са с електронно дозиране. Целта е така да извършваме необходимите обработки, че да икономисаме гориво и време, а от това спестяваме и въглеродни емисии. Извършваме и опити с различни видове торове. Изводът е, че е необходим комплекс от мероприятия за опазване на природата. Още повече, това е смисълът и на предлаганата от ЕС нова зелена политика.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Агросекторът изпитва основно няколко трудности, които не зависят от нас като производители. Това са капризите на времето - сушата, сланите, градушките

Те ни нанасят огромни щети. Все си мисля, че идва време да започнем да направляваме посоката и количеството на валежите. Доколкото знам вече има успешни опити.

За сланите се очертават начини за ограничаването им и снижаване до минимум на последствията от тях. За съжаление все още са много скъпи, а някои и твърде трудоемки. Но идва и това време.

Градушките също са победими. Иска се още малко да се направи, включително и с наша финансова намеса, за да се справим с проблема в национален мащаб. Така ще пазим и земеделието, и природата около нас.