Има риск там, където веднага след резитба имаше наранявания и паднаха температурите

Много стопани ни зададоха този въпрос, притеснени от факта, че след като са направили старателна резитба, нощните температури се снижиха и снегът изненада насажденията.

Трябва да припомним, че една проверка е най-доброто в случая. А тя, направена с остро ножче, трябва да покаже при разреза на пъпката дали вътрешността й е свежо зелена или има знак за покафеняване.

Второто не е добро и ще наложи след затоплянето втора коригираща резитба.

Набъбналите пъпки на лозата се повреждат при температури от -2,5 до -4 градуса, а другите зелени части при -1 до -3 градуса.

Ще припомним каква е издръжливостта на лозата по принцип

Корените ѝ измръзват при -7 и - 8 градуса.

Късните пролетни слани или други климатични проблеми са в състояние да повреждат младите леторасти, съцветия и листа при температури - 1 до - 3°С.

Те стават първо тъмнозелени, след което покафеняват и изсъхват.

Как вредят пролетните слани, които предстоят

От пролетните слани най-големи са повредите в загребните лозя, при които пъпките се развиват по-рано отколкото при незагребните.

За всеки случай да се знае, че ранните есенни слани повреждат листата, които при - 0, 7 градуса още покафеняват и изсъхват.

За да разбере лозарят как стават повредите:

Под действието на отрицателните температури в тъканите на лозата протичат сложни физиологични и биохимични процеси.

При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и образува много малки ледени кристали, повреждащи клетъчните мембрани. При размразяване клетките не се възстановяват. Това е простото обяснение на нещата.