Ник Мартин, Дойче веле

Реколтата от зърнени култури в „житницата на света" е спаднала с една четвърт от началото на руската инвазия. Но повече от три години по-късно ролята на страната в глобалната хранителна сигурност остава непроменена, въпреки разрушените пристанища и окупираните земеделски земи.

Плодородните почви, обширните обработваеми земи и историята на изхранване на империи и световни пазари помогнаха на Украйна да стане известна като „житницата на света".

С 41,3 милиона хектара земеделска земя, две трети от която е покрита с чернозем – най-плодородната почва в света,страната постига висока производителност на културите с минимални вложения в торове, напояване, работна ръка и тежки машини.
Излишъкът от зърно на Украйна е хранил Руската империя, а по-късно и Съветския съюз. След обявяването на независимостта през 1991 г. страната се превърна в основен доставчик на храни за света, особено за Близкия изток, Северна Африка и Азия.

От изобилие към издръжливост

Преди Русия да започне пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., селското стопанство съставляваше 41% или 27,8 милиарда долара (23,98 милиарда евро) от експортните приходи на Украйна през 2021 г., според данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Войната е опустошителна както за вътрешната икономика, така и за глобалната продоволствена сигурност.
Силите на Москва завзеха големи площи обработваема земя, а руската морска блокада, ракетните удари и минираните води спряха почти всички превози по основния експортен маршрут на Украйна - Черно море.

Обемът на износа се срина с над 90% през първите три месеца на 2022 г. в сравнение с предходната година, което доведе до скок в цените на хранителните продукти в световен мащаб и задълбочаване на кризата с глада в страните, зависими от внос.

Наталия Шпигоцка, старши анализатор в инвестиционната компания Dragon Capital, базирана в Киев, отбеляза, че преди инвазията Украйна е осигурявала около 8% от световния износ на пшеница, 13% от износа на царевица и 12% от износа на ечемик. Тя е доставяла и 40-50% от слънчогледовото масло в света.

„По-ниските доставки на зърнени култури и несигурността относно перспективите за търговското корабоплаване в Черно море доведоха до скок на международните цени на зърнените култури до 400 долара (345 евро) за тон, което намали достъпността на основните хранителни продукти в целия свят", заяви Шпигоцка пред DW.

Нападението доведе до 29% спад в производството на зърно за 2022/23 г., като 22% от обработваемата земя остана незасята поради руската окупация, наличието на противопехотни мини и недостиг на работна ръка. В ретроспекция обаче износът бързо се възстанови, показват данни на Министерството на земеделието на САЩ.

Храната на предната линия във войната на Русия

Украйна обвини Кремъл, че използва продоволствената сигурност като оръжие, като целенасочено атакува селскостопанската инфраструктура. През първите две години от конфликта над 300 селскостопански обекта бяха повредени от руски атаки, а само през 2022 г. бяха откраднати над 500 000 тона зърно.

Едва през август 2022 г. украинските въоръжени сили успяха да отблъснат значително руския Черноморски флот, използвайки военноморски дронове и западни противокорабни ракети, като потъването на „Москва" през април беше сериозен удар за Кремъл. Година по-късно световните цени на зърнените култури се стабилизираха близо до нивата от преди войната.

Черноморската зърнена инициатива, стартирана през юли 2022 г. от Организацията на обединените нации и Турция, отвори отново три украински пристанища, което позволи износ на 33 милиона тона зърно до юли 2023 г.

Така наречените „коридори на солидарност" на Европейския съюз, които използваха железопътни, речни (Дунав) и пътни маршрути през Полша, Румъния и България, позволиха на почти половината от износа на зърно от Украйна да достигне Европа, въпреки блокадата на Русия.

Заедно тези усилия възстановиха износа на Украйна до около 64 милиона тона през 2023/24 г., връщайки 75 % от нивата от преди войната и стабилизирайки глобалната продоволствена сигурност.

„Солидарните коридори на ЕС предоставиха важна спасителна линия, преди навигацията през черноморските пристанища да бъде напълно възстановена", каза Шпигоцка. „Въпреки това, поради инфраструктурни ограничения и значително по-високи транспортни разходи, сухопътните маршрути не бяха в състояние да заменят напълно морския износ."

Търговските потоци се възстановяват, но стабилността все още е недостижима
Повече от три години след руската инвазия Министерството на аграрната политика и храните на Украйна прогнозира износ на над 60 милиона тона зърно и маслодайни култури за периода юли 2024 г. – юни 2025 г., включително 15 милиона тона пшеница, 25 милиона тона царевица и 2,5 милиона тона ечемик.

Миналия месец обаче Украйна отбеляза 38% спад в износа на селскостопански продукти в сравнение със същия месец през 2024 г., отчасти в резултат на засилените удари на Русия по черноморските пристанища. Превозите през украинското пристанище Одеса са намалели с почти една трета, според Украинската зърнена асоциация.

Прогнозата

за целия сезон 2025/26 също е по-малко оптимистична, като се очаква реколтата от зърно в Украйна да спадне с 10% до около 51 милиона тона поради продължаващите военни сътресения, което е сигнал за продължаваща уязвимост.
Докато светът отбелязваше Световния ден на храната на 16 октомври – инициатива на Организацията на обединените нации за борба с глада в света, приносът на Украйна остава от решаващо значение. Зърнените култури на страната са спасително въже за регионите с несигурно продоволствено снабдяване, като запълват празнини, които никой друг не може да запълни в такъв мащаб.

Световната програма за прехрана, например, през 2023 г. е набавила 80% от зърнените си култури от Украйна, за да помогне за изхранването на около 152 милиона души в разкъсваните от война Йемен и Етиопия, наред с други страни.

Украйна се бори с няколко проблема

Освен войната, която е струвала на Украйна загуби в размер на над 80 милиарда долара, остават и няколко други препятствия. Около 20% от населението на Украйна, около 7,3 милиона души, все още страдат от недостиг на храна.

Прогнозираните разходи от 55,5 милиарда долара за възстановяване на селскостопанската инфраструктура на Украйна като част от по-широките усилия за възстановяване са значително недофинансирани. Цените на земята, особено на селскостопанската земя, са се повишили рязко през последните две години.
Ограниченията на ЕС за вноса на някои украински селскостопански продукти, които започнаха през 2024 г., предизвикаха напрежение между Киев и съседните на ЕС Полша, Словакия и Унгария, които се оплакаха от свръхпредлагане на пазара и конкуренция с местните фермери.

Земеделските производители рискуват живота си

Продължаващата опасност за селскостопанските работници остава реална. Вестник „Уолстрийт джърнъл" (WSJ) съобщи през септември, че само в украинската област Херсон от началото на войната са убити повече от дузина селскостопански работници, а над 40 са ранени, като се позовава на данни на правителството.
Сред тях е и земеделският производител Олександър Хордиенко, който през юли заяви, че е свалил над 80 руски дрона с помощта на проследяващо оборудване и пушка, която сам е купил. Миналия месец Хордиенко е бил убит при руска атака с дрон срещу неговия автомобил, съобщи WSJ.

Украинските фермери се сблъскват с противопехотни мини, разрушени напоителни системи и чести удари с дронове и ракети в близост до фронтовите линии", каза Шпигоцка. „Въпреки това, те осигуряват продоволствена сигурност в страната и доставят зърнени храни, масла и протеини на световните пазари, преодолявайки изключителни трудности."

Климатичните промени също представляват значителна заплаха. Прогнозира се, че повишаването на температурите и повтарящите се суши ще застрашат бъдещите добиви на зърно в Украйна. И тъй като голяма част от украинските земеделски земи все още са в ръцете на Русия, Шпигоцка предупреди, че те може да останат извън експлоатация в продължение на много години.

„За да се върнат тези земеделски земи в употреба, ще са необходими устойчиви мирни усилия и разминиране", каза тя.

Въпреки многото предизвикателства, Украйна продължава да бъде известна като житницата на Европа, но само глобалната подкрепа за постигане на работещо мирно споразумение и стимулиране на търговията може да гарантира реколтите ѝ и да нахрани милиони хора по целия свят.