Нидерландия излиза с идея как да се изхранваме, без да съсипваме природата

Ива Тончева

Бъдещето на производството на храни е спешен въпрос. Представете си, че екосистемите ни се влошат до такава степен, че жизнено важни култури вече не растат. Как ще се изхранваме тогава?

Този въпрос повдигна нидерландската министърка на земеделието, природата и качеството на храните Карола Схаутен, гостувайки на Международния изследователски институт по хранителна политика (IFPRI).

Тя припомня Interstellar - научно-фантастичният филм, в който хората така са злоупотребили със Земята, че тя става необитаема. Героите на филма търсят нова планета - Планета Б, на която да се заселят. Идеята изглежда привлекателна, но не е реалистично решение на проблемите, пред които сме изправени.

Министър Схаутен е убедена, че трябва да се разработи устойчива форма на производство на храни на планетата ни, където в момента качеството на почвите се изчерпва, биоразнообразието бързо намалява, расте липсата на чиста питейна вода, а над 820 милиона души нямат достатъчно храна.

Нидерландия изглежда готова да поеме това предизвикателство: страната е 237 пъти по-малка от САЩ с население от 17 милиона. Това е една от най-гъсто населените страни в света, но същевременно втора по износ на земеделска продукция: не е пресилено да се каже, че Нидерландия изхранва света!

Ефективността и иновативността на нидерландския земеделски сектор често предизвиква възхита. Но въпреки това според министър Схаутен нидерландското земеделие е изправено пред големи предизвикателства: фосфатите, фините прахови частици и качеството на водата. Един от сериозните проблеми днес на Нидерландия са азотните отлагания в природата. И основният “виновник” за това е интензивното производство на храни.

Тези недостатъци на земеделието не са само нидерландски. Модерните селскостопански методи навсякъде по света оказват влияние върху природата, здравето на хората и производството на храни.

Вярна на стила си, Нидерландия излиза с идея да се спре пропадането, като земеделието бъде тласнато по пътя на кръгово производство, известно още като земеделие със затворен цикъл: земеделски метод в синхрон с природата, а не срещу нея

Министър Схаутен го илюстрира с филма “Най-голямата малка ферма”. Филмът разказва за двама професионалисти от филмовия бизнес, които напускат Санта Моника, за да започнат нов живот на село. С кръв, пот и сълзи те превръщат изоставено парче земя в просперираща ферма: отглеждат различни зърнени култури, имат патици и дори прасе, успели са да създадат процъфтяваща саморегулираща се екосистема.

Документалният филм показва какво е възможно чрез фермерство в хармония с природните цикли. Виждаме огромната устойчивост и самолекуващия потенциал на природата. Авторите на филма представят почвата като 9 милиарда организма, които се възнасят от отмиращите форми на живот, за да “алхимизират смъртта в живот”. Това е всъщност принципът на кръговата икономика.

Както и филмът показва, кръговото земеделие започва от дъното, възстановявайки плодородието на почвата.

Здравата почва е ключово важна за растенията

Тя е и буфер срещу лошото време. Ограничава азотните загуби за въздуха и водата.

Кръговото земеделие се стреми да минимализира вложените концентрирани фуражи и химически торове, както и вредни субстанции и отпадъци. Остатъчните продукти от една верига са суровина за друга.

Опитваме се да затворим кръга локално колкото се може повече: във фирма, на местно ниво, в самата Нидерландия или отвъд националните граници. Мотото е: Действай локално, ако е възможно, а регионално или международно, ако е необходимо.

Иначе казано, това означава по-малко километри за храната и по-малко продукти, транспортирани по целия свят.

Кръговото земеделие е нещо повече от метод, то е мисия, убедена е нидерландската министърка на земеделието, природата и качеството на храните Карола Схаутен. И всеки фермер трябва ,да намери отговорите какво работи най-добре за неговия бизнес

Например: фермер в северната част на Нидерландия създава прекрасни условия да привлече полезни насекоми, които са добри за производството на картофи, цвекло и пшеница, като не използва пестициди. А в западна Нидерландия има оранжерия за салати, която разчита на собствена инсталация за биогаз. Енергията се произвежда от отпадъците във фермата като непотребните корени на цвеклото.

Вниманието на кръговото земеделие е насочено към намалението на използването на суровини, а не върху масова продукция на най-ниската възможна цена, която докарва много фермери до отчаяние.

Нидерландският министър вижда и три допълнителни предпоставки за преминаването на страната към кръговата икономика:

1. Ще проработи, само ако фермерите получават честна цена за своята продукция. Земеделските производители ще имат проблеми при възприемането на "зелени" начини на производство, ако банковият им баланс е на “червено”.

2. Консуматорите трябва да ценят храната повече. Колкото е по-висока стойността на храната, толкова по-малко ще се хаби. Да ценим храната означава да окуражаваме потребителите да купуват устойчиви продукти.

3. Необходимо е Нидерландия да остава лидер в иновациите в международен план.

Нидерландия се ангажира с Целите на ООН за устойчиво развитие и вярва, че глобалните проблеми са често взаимосвързани.

Неефективното земеделие в развиващите се страни произвежда слаби реколти, което от своя страна води до глад и нездравословно хранене, а те до задълбочаваща се бедност, социална нестабилност и миграционни потоци от хора търсещи по-добър живот.

За щастие и обратното е вярно: по-устойчивото земеделие помага постигането на няколко от целите на ООН за устойчиво развитие - намаляване на глада, подобряване на храненето и условията на живот на хората, увеличаване на доходите.

Нидерландия иска да помогне на развиващите сe страни и региони да постигнат по-висока продоволствена сигурност. Това означава, че на тези страни трябва да бъде дадена възможност да издигнат своите нископродуктивни земеделски системи до по-високо ниво. Често в държавите от Западна Африка се виждат местни пазари, наводнени от евтини земеделски продукти от големи страни производителки на храни, кивито например е от САЩ и Нидерландия. Местните фермери нямат шанс!

Все пак има и основания за оптимизъм. Примерът, който министър Схаутен с гордост дава, е нидерландецът Симон Гроот, основател на East West Seeds, отличен през октомври 2019 г. със Световната награда за храна за огромните постижения на нидерландския сектор за семената.

В своята дълга кариера Симон Гроот е допринесъл за ускореното развитие на нидерландския сектор на семената. При проучванията си той забелязва как фермерите в Азия получават ниски добиви поради използването на лошокачествени семена, с което всъщност допринасят за ширещата се бедност и недохранване.

Симон Гроот започва да експериментира с местни тропически култури и семената за тяхното отглеждане. С течение на времето той спечелва доверието на местните фермери, които успяват да получат по-добра реколта с неговите хибридни семена.

През дългогодишната си селекционна работа Симон Гроот успява да промени живота на близо 20 милиона малки фермери в 60 страни: от Югоизточна Азия до Западна Африка.

Селскостопанското образование в Нидерландия - от професионалното до университетското - е движещата сила за земеделски иновации в страната, привличайки студенти от цял свят. Това е начинът, по който Нидерландия споделя своите знания и опит. Страната подкрепя организации, които предоставят обучение и консултации на фермери от цял свят

В настоящия етап в Нидерландия се провеждат различни пилотни проекти за прилагане на земеделие със затворен цикъл, с участието на университети и фермери. Те тестват и усъвършенстват различни методи, които съчетават екологични принципи и модерни технологии за кръгово земеделие.

Понякога новите подходи се основават на традиционни знания или фермерска мъдрост от времето преди индустриализацията и механизацията. Но обръщането към традициите не значи, че ще се върнем назад във времето на първите фермери. Модерните технологии, като роботи, дронове, сателити и електронни детектори имат своето място в устойчивото земеделие на бъдещето.

Министър Схаутен вярва, че кръговото земеделие вече се развива в Нидерландия и скоро ще се усетят резултатите му.

Нидерландия очаква да стане по-малко зависима от вноса на фураж от Южна Америка, което да намали натиска върху тяхната природа и биоразнообразие, което за забави усвояването на екваториалните гори. В световен мащаб, обаче, търсенето на храна ще остане високо и дори ще расте в годините. Нидерландия и други държави търсят решения за увеличаване на потенциала на планетата да произвежда храна.

Вероятно ще се наложи да се рекултивират земи, излезли от обращение през годините в различни точки на света. И ако можем да гарантираме, че страните по цял свят ще произвеждат храна по същия ефективен начин, тогава и нетното въздействие върху биоразнообразието и климата ще бъде сведено до минимум.