Не се изкореняват главини, измръзнали преди година
Силните студове може да причинят сериозни повреди по незагрибаните лози.
Най-често се наблюдава измръзване на пъпките и много рядко на цели лози.
Високодобивните и десертните сортове са по-слабо студоустойчиви.
Директните сортове са с по-висока студоустойчивост от културната лоза.
Пъпките на слабоустойчивите сортове започват да измръзват при минус 16-17°С, а на тези с по-висока студоустойчивост - при минус 20-21°С.
Колтуците са издръжливи
Пъпките им и резервните пъпки в зимното око издържат повече на студ от главните пъпки. Още по-висока е студоустойчивостта на черното око, ъгловите и спящите пъпки.
Това трябва да се има предвид при резитбата за възстановяване на лозите след студовете.
В години, когато има съмнение за измръзване на лозите, трябва преди резитбата да се установи степента на повредите.
В зависимост от установения процент на измръзналите очи се коригира възприетото натоварване на лозите.
Как е редно да компенсираме
При загиване до 20-25% от главните пъпки на зимните очи се извършва нормална резитба на лозите.
Смята се, че този процент е в границите на размера на непокарващите ежегодно очи под влияние на полярността, механични повреди и на други причини.
При измръзване на по-висок процент пъпки, за да се получи нормална реколта се прави т. нар. компенсираща резитба, при която броят на оставените очи се увеличава пропорционално на повредените.
Ако компенсацията при формировките с къса резитба - чашовидна, двустранен средностъблен кордон и кордон Роая, не може да се постигне само с чепове, оставят се и стрелки или плодни пръчки.
При формировките със смесени резитби (с чепове и плодни пръчки) се оставят завишен брой чепове за формиране на бъдещите плодни звена.
Броят на плодните пръчки също се увеличава, като се подбират добре узрели, средно дебели и дори по-тънки пръчки, както и запазени колтуци.
По тях има повече здрави пъпки отколкото върху дебелите, с широка сърцевина пръчки. Когато се касае за малка площ с лози, резитбата на които може да приключи за около 4-5 дни, резитбата се забавя.
Известно е, че преди да се развият зимните очи увеличават обема си, т. е. набъбват. Измръзналите очи не набъбват. Това позволява да се избират за плодни пръчки такива с повече запазени очи.
Стопаните с малки площи имат време да изрежат преди да покарат лозите.
Когато измръзването е още по-силно и над 85-90% от зимните очи са загинали, всички едногодишни пръчки се изрязват на 2-3 см от основата. От ъгловите очи и от спящите пъпки по кордоните и рамената покарват лакомци.
Чрез филизене се запазват най-подходящите от тях за възстановяване на формировката.
Въобще трябва да се знае, че при възстановяването на измръзналите лози, наред с резитбата много голямо значение се отдава и на зелените резитби след пролетта.
Към изкореняване на главини не бързайте да пристъпвате. Изчакайте година-две след измръзването. Тогава могат да се положат отводи при единични повреди.
Или се засаждат първокласни присадени лози. Кой от изброените начини ще се използва за попълване на местата на пропадналите лози, се решава поне след година. Може и да се присади.
Коментари