Залезът на капията - защо ни завари неподготвени

20 февруари 2020
Агробизнес
15444
Няма снимка
Специално при пипера нещата със себестойността и работната ръка стоят по-сложно от останалите традиционни зеленчуци, затова браншът иска специална стратегия
1 2 3 4 5 6
 

Площите с пипер намаляват с 20% в последните години, няма я вече и работната ръка.

Без иновации сме, масово се избират вносни хибриди и семена

Диана Ванчева

Площите, които ще бъдат заети с пипер през 2020 г., вероятно ще намалеят доста под 29-те хил. дка от 2019 г. По прогнози може да достигнат и до символичните 25 хил. дка, но не може с абсолютна точност да се каже, защото още не са купени семената.

Прогнозата е на Георги Василев, организационен секретар на Асоциация “Български пипер” и експертът, който е от най-запознатите с пиперопроизводството на България.

Да припомним, че през 2018 г. имахме 26 хил. дка, 3 години по-рано те бяха 34 хил. дка, а още пет години по-назад - 50 хил. дка с пипер.

Но това е история. С течение на годините проблемите, които производителите идентифицираха и в които настояваха за ефикасна подкрепа, се видоизменяха. Започваше се от това да имат по-сериозна помощ на база себестойност, не само за пипера, но и за традиционните ни зеленчуци, и се стигна до днешната констатация, че вече и да има пари, няма кой да работи, а професионалните производители сменят бизнеса.

От технологичните карти (това са основните бази данни, с които работят агрономите и фермерите), в които се залагат всички операции и разходите за тях, личи, че работната ръка при пипера определя и гълта до 50-60% от себестойността на културата. Внушително! Но днес, когато работниците са все повече случайни и неквалифицирани, се оказа, че разходите на фермерите порастват, а печалбите им се свиват.

В “Български фермер” познавахме немалко фермери, които се отказаха. Фамилии от Новозагорско, Сливенско и др. подходящи за пипера райони, скъсаха с културата. Защото сутрин едвам събираха циганките от пет-шест съседни села, а след 17 часа на опашка на нивата, седнали на щайга едвам успяваха да им изплатят надниците. Работничките казваха, че днес си искат парите, защото утре може и да не дойдат.

Десетки пиперопроизводители днес изплакват пред нас, че са в подобна одисея и на ден плащат по 50 лв на работник през сезона, с огромни нерви и пълна зависимост от “надничарите”.

По-миналата година по тези причини пипер презряваше на полето и нямаше кой да го прибере при над 35 градуса. Кой при това положение ще заложи на повече площи, освен ако не е луд, казва Желка Маринова от Нова Загора.

На този фон опитни и утвърдени стопанства намаляват площите, казват от асоциацията. И през 2018 г. отчетоха, че има 30 на сто фалирали или отказали се, на чието място идват нови, но без опит и не произвеждали досега тази капризна култура.

Статистиката говори, че през 2019 г. са произведени около 40-50 хил. тона пипер. От общия му обем обаче червеният бе много по-малко от очакваното. Т.е. произвеждаме 50 000 т., а внасяме 180 000 т. или сме със 70% внос, казва Георги Василев. Според него през 2019 г. импортът е щял да бъде и 80-90%, но добре, че сланите закъсняха с 45 дни.

В такива моменти веднага на помощ ни идва силен внос отвън и то от познати отдавна нам дестинации, от които вече сме свикнали да купуваме на по-високи цени - Турция, Македония, Сърбия, Гърция. Ядем европейски и балкански чушки масово. Но при дефицит за пресен пазар и преработка, всички са готови да плащат. И ние също.

Така пиперът с чужд етикет ни завладя, при цена с десетки проценти по-висока от нашата

Стара болка са сортовете

Там битката е изгубена от наша страна. И за BG пипер вече на европейския пазар не се говори като доставчик на родни сортове. Може болгарский перец да е завладявал част от съветската територия, но това са спомени. Може наши баби и дядовци да са учили и унгарските градинари как да отглеждат, но е още по-далечна история.

История за нас е и куртовската капия, на мястото на която похапваме холандско или калифорнийско чудо, казва Георги Василев. Много пъти сме задавали въпроса на пиперопроизводителите каква е разликата между едните и други сортове и защо стопаните избират вносните.

Според тях в чужбинските преобладава водното съдържание, в нашите е ценно сухото вещество. Но от техните се изкарват 4 -6 т/дка, а от нашите - 2 тона от декар.

Картината повтаря тази със сортовете и хибридите при зърното, царевицата, слънчогледа, където се търсят добив и печалба. При зеленчука това ще продължава докато няма държавна политика относно родните сортове

Ако българската наука започне да създава продуктивни, може да задоволят пазара, но струва пари.

Иначе търсене на вкусен пипер винаги има, като прословутата куртовска капия - нискодобивна, но вкусна. Но не е от тези с най-ниска себестойност и повече печалба. Въпрос на политика - и за държавата, и за производителя съответно.

В последните години от 45-50 хил. тона, количествата от българските сортове са смешни - около 2-3 хил. тона. Вносът в това време е унизителен.

Печална е картината която принуждава производителя как да си прави сметката. От вносните хибриди ще изкара 1000 лева печалба, от българските ще е и на минус. Какво да прави, да фалира или да оцелява?

Мнозина избраха да свият площите и така опразниха още ниши за вноса, надхвърлил 70%.

Безпределно ясно стана, че е нужна специална стратегия за пипера и въобще за родните зеленчуци.

Едва сега от МЗХГ обещаха да я направят.

Зам.-министър Чавдар Маринов я нарече с амбициозното прилагателно “експортна”.

Само че дано, като обещават такъв документ, да изслушат браншовете как да бъдат стимулирани, за да произвеждат и изнасят, казва и Мариана Милтенова от Съюза на градинарите.

Производителите от години говорят за тези трудоемки култури и че не могат да постигнат подпомагането на зърнопроизводителя, достигащо 20% от себестойността.

Тук при нас и големи трактори, и комбайни няма, които да заменят десетките, а при нас стотици работници.

И ако няма подпомагане, ама не само обвързаното, за което сега държавата ни се бори в Брюксел неистово (но не зависи само от нея), каквито и гимнастики да правиш, не може да се стигне до ефективно производство, конкурентност и намиране на пазар, казват производители от Каварна и Ямбол пред “Български фермер”. Така е по цял свят с тази култура, допълват от асоциацията. Пригласят им вече и колеги с малини, и рози, и т.н.

Пипер, домати и краставици са стратегическите български зеленчуци. 80% от продажбите на българския пазар са свързани с тях. Погрешна политика е, че досега са формално приоритизирани, казват от бранша. Смешно е, че имаше години, когато едва ли не бяха приравнени с броколи и аспержи. Българинът иска родни домати и пипер, а и Европа ги търси.

По последни данни страната ни е от първите по консумация на пипер. Изяжда 90 на сто от мижавото родно производство, останалото е вносно. Докато се бавим, всички страни около нас успяват да правят експорт. Ами да идем и да се поучим как го правят.

Липсата на работна ръка днес е вече от нерешимите проблеми, оказващи влияние и на преработката.

Преработвателните предприятия, около 35 на брой у нас, хем изпитват недостиг на родна суровина, хем твърдят, че вече силно страдат и от недостиг на работници. Заради което в години като миналата и малкото продукция залежаваше на корен или в касети и се влошаваше, а като пада качеството, пада и цената.

Нужна е сериозна подкрепа за решаване на проблема, за да не се вкарва полулегално работна ръка от Украйна, Молдова, Беларус, а да има договорености на държавно ниво.

И по-зле ще става, предричат от асоциацията.

Производителите искат днес строен анализ преди да се направи стратегическият план за новата ОСП. Да се анализира защо реколтата от пипер у нас намалява, как занапред стопаните ни ще се конкурират със съседни и други държави, които по-добре се справят от нас.

През 2018 пиперът е бил с 80% по-малко от 2017 г., когато пък е бил с 40% под 2016 г. В този период доходите на стопаните падаха, около 30 на сто от тях фалираха.

Да се прецени и как се получава силната ценова конкуренция на вносния пипер от Турция и Македония, искат зеленчуковите браншове. Но те знаят, че е от липса на национална политика и икономически механизми, които да помогнат на родните срещу развихрилия се внос.

Това са водещите фактори, задържащи развитието на традиционното производство.

Неефективни сме

Това констатират анализаторите

Според Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика част от проблемите с конкурентоспособността на родното производство са и в неговата неефективност.

Тя е следствие на липсата на подпомагане за инвестиции. А в резултат са лимитираните у нас нови технологии и забелязващата се вече липса на опит

Пиперопроизводствотото е тънка работа, според Василев.

То е сериозен бизнес, а не някакво фамилно занимание. За него много важно е и уедряването и сдружаването.

Песимистична е прогнозата за самостоятелен стопанин на фона на сегашното субсидиране.

Липсата на иновации и техника, а и работници, са сериозна бариера.

Според Института по зеленчуковите култури в Пловдив чуждите сортове надхвърлят по площи българските.

Така съседни балкански и европейски държави заеха нашите ниши.

По други причини страните от ЕС ни взеха и работната ръка. Но в много от тях обират продукцията с роботи, имат най-новите иновации и знаят “как се сади пиперо”.

Къде сме в глобалната търговия

Не присъстваме на картата на доставчиците в ЕС

Пиперът е сред най-бързо растящите категории в глобалната търговия.

България не присъства на картата на доставчиците в ЕС, сочат данни на Евростат и ИнтелиАгро.

Германия с над 380 хил. т на година е най-големият вносител в общостта. Следвана е от Франция. Вносът в Германия е над 370 хил. т пипер на година при средни цени 1,8 евро/кг.

Германският пазар обаче се доминира от испански и холандски пипер, и в по-малка част белгийски и полски, сочи Евростат.

Австрия, Словения, Полша и Белгия обособяват отделен клъстер със 180 хил. т внос средно на година и при средни цени 1,5 евро/кг.

За сведение на родните износители Франция и Обединеното кралство предоставят добри експортни възможности по отношение на обем и цена и конкуренцията на тези пазари се изостря.

Какво показа картината за европейски пазар 2019?

Според данни на Евростат през миналата година е регистрирано на световните пазари изобилие на пипер.

Испания и Китай дори е трябвало да се справят с излишъци

Испания, уж е близка до нас, но тя е държавата, която увеличава ранното си производство и доминира европазара, по този начин определя и цените.

Нидерландия е вторият най-голям доставчик за европазара с цени значително над средните.

България практически не присъства на картата на доставчиците в ЕС.

Българският пипер се котира най-вече в Румъния при средни цени 1,55 евро за кг за последните 5 г., по данни на Евростат. Северната съседка поема близо половината от изнесените от нас количества при цени, близки до тези на испанския пипер.

Унгария е вторият най-голям пазар с основно търсене за преработка.

Третият пазар за българската продукция е Германия, но с малки количества.

България експортира около 5% от произведения в страната пипер, казва Евростат. Но страната ни е и нетен вносител, а

разликата между внос и износ е близо 12 пъти

През последните 3 г износът ни е активен през декември-март. Притиска ни натискът отвън.

Още от Агробизнес
0

Разгневени ирландски месопроизводители обвиниха преработвател на говеждо месо и двама търговци на дребно в провеждането на "тайна схема", чиято цел е дъмпинг с огромни негативни последици за

0

Кооперативните земеделски фирми в цяла Ирландия могат да продават само основни земеделски продукти съгласно новите насоки за обществено здраве, потвърди Ирландското дружество за кооперативна

0

Износът на зърно в Украйна достигна рекордните 46 милиона тона през първите девет месеца на 2019-20 г., предава Ройтерс, позовавайки се на информация от Министерството за развитие на икономиката

0

Поредна година Русия губи репутацията си на надежден търговски партньор за Турция. Най-големият вносител на слънчогледово олио в Турция е Русия, но тази година това може да се промени след като Русия

0

Президентът на германската асоциация на земеделските производители и председател на КОПА Йоахим Руквид изрази тревога, че доставката на храна в супермаркетите ще се промени през следващите месеци

Последни новини
0

Ако сте под карантина и не можете да излизате Ако сте поставени под карантина и не можете да излизате от къщи, може да направите домашна тоалетна на кучето си

0

При прегледа трябва да се види и самата майка на семейството. Какво може да установите: 1) Ако е вече пчелната майка е стара, с излъскано тяло или оръфани крила, или има парализиран крак

0

Още повече, че те ядат най-различни фуражи Най-важните изисквания по отношение на фуража са: да е пресен; да не е плесенясал; да не съдържа вредни примеси, соли и други химикали

0

Как да го разхождате по време на пандемия? Много собственици на кучета се чудят как да разхождат домашния си любимец в уникалната ситуация, в която всички се намираме - по време на пандемията с

0

Силата на семействата се определя по броя на питите (междурамията), покрити с пчели. Въз основа на какво да направите оценка: 1) Количеството на пилото и на яйцата се определя по площа

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Михаела Маринова не успя да направи големия концерт, който планира за представянето на дебютния си албум "Стъпка напред", но направи промоцията му с онлайн концерт. Все пак талантливата изпълнителка ще направи срещата си с фенове, но заради карантината няма как все още да обяви дата. Първият й албум вече е факт

58-годишен германски лекар е починал в дома си, след като се е заразил с COVID-19. На 25 март той е пътувал от лондонското летище "Станстед" до летище "Шьонефелд" в Берлин с 41 пасажери на борда, предаде "Билд". Доктор Ервин е открит мъртъв от пожарната служба в жилището си в Бабелсберг. Живеел е сам. Той е работел в лондонска клиника

Специалистите от отделението по кардиология в клиниката в Мюнхен - Богенхаузен изпратиха послание към света в борбата срещу COVID-19 с песен, която изпълняват на работното си място - темпераментно, с настроение, вяра и страст към професията си и живота. "За нашите приятели в Италия, Испания, Франция, Великобритания, САЩ (б.р