4° C, лека мъгла
Рапицата се превръща в по-рискова култура, казва доц. Божидар Иванов на база на моментното състояние в развитието на сектора у нас
Диана Ванчева
Последните прогнози за развитие на сектор земеделие дават приблизителна оценка какви са тенденциите в момента и за близкото бъдеще.
Обрисуват и европейска, и българска картина.
Прогнозите на Центъра за икономически изследвания САРА са направени както на база на засетите площи с пшеница, така и на оперативните данни на МЗХГ и европейските анализаторски центрове.
Площите с основната житна култура в България възлизат на 1,22 млн.ха, и с това са близки до размерите от предходната година.
Техният обем и развитието на пазара дават основание и днес да може да се направи заключение, че хлебната пшеница се очертава като една от най-стабилните и икономически изгодни култури в нашата страна.
Според родните анализатори може да се констатира, че това заключение е валидно за последните 3-4 години в икономически план.
То се допълва в благоприятна степен и от статистиката за наблюдаван траен ръст в добивите за последните 15 години с около 23% при пшеницата, което естествено е постигнато от по-ефективните стопанства и в подходящите за културата райони.
При ечемика нещата стоят по приблизително подобен начин, но естествено с малко по-ниски темпове. Площта със засят ечемик се оценява на 126 хил.ха, с което е приблизително изравнена на миналогодишната.
А средните добиви през последните години са се увеличили общо с около 18%.
Засятата рапица по оценки на САРА и на МЗХГ у нас е 175 хил.ха, което показва, че е с 3% под миналогодишните засети площи.
Анализаторите заявиха, че макар рапицата да се отличава с едни от най-високите приходи, земеделските производители в последните сезони я разпознават като рискова.
Рискът в отглеждането на рапица е налице и се засилва. Рисковите фактори започват да правят културата все по-малко предпочитана за немалко райони заради климатични рискове, твърдят и фермери.
Една от причините е в колебанията в добивите. Но продукцията от единица площ е следствие на по-специфичните изисквания на културата и все по-изтъняващите предпоставки и възможности на земеделските производители да им отговорят във всеки един етап от развитието.
Как ще се развиват цените винаги е най-живият въпрос. И за трите култури се предполага, че няма да претърпят сериозни изменения, ако климатичната обстановка не изненада през годината по-рязко.
В последните 2 месеца на 2019 г. е отчетено най-голямото увеличение на изкупни стойности от началото на пазарната година.
При хлебната пшеница ръстът е около 8%, докато при слънчогледа - цели 11% и за него би могло да се каже, че е културата с рекорд.
Достигната слънчогледова за декември е най-висока от три години .
Скокът на зърнени и маслодайни в края на 2019 и началото на 2020 има обяснения. Кои са те?
Факт са надвисналите опасения за състоянието на идващата реколта което е валидно особено за региона на Европа и Черноморския басейн, които най-силно ни засягат.
От тях зависят и очакванията за развитието на търговията.
Налице са и нови въпросителни - от въвеждането на ограничения върху износа на Русия, която официално обяви, че предвижда рестрикция на зърнения си сектор.
Има опасения от засегнати площи от неблагоприятни природни условия в периода декември 2019 г.-януари 2020 г., което е по данни на JRC-Mars към ЕК, което по-късно ще се разбере.
Слънчогледът даде знак за цена нагоре
FOB цената на семето от Украйна се покачва от 330 US$/т през ноември до 365 US$/т за януари, 2020 г.
Според специалистите причините за скока през последните 2 месеца са в растящото търсене, въведените интервенционни политики, възстановяване до ценови равнища гарантиращи икономическа стабилност на производителите.
Трябва да се допълни обаче, че занапред се очаква
неблагоприятното време да повлияе на новите реколти в много от регионите по света
и ние няма да сме изключение. Очаква се, че това допълнително да преориентира цените на пазарите в посока нагоре, сочи EC Joint Research Centre, MARS Bulletin, January, 2020.
Що се отнася до българските зърнопроизводители, освен констатацията на Института за аграрна икономика, пожелахме да зададем въпрос дали всички родни зърнопроизводители в последните години могат да се похвалят с това, че се радват на констатираната устойчивост.
Според доц. Божидар Иванов, който коментира с няколко думи за вестник "Български фермер", това може да се каже като извод за едрите пазарни стопанства у нас. Защото те вече имат изградени от години вътрешни механизми, които ги балансират и разполагат с вътрешни резерви.
Това е посочил в известна степен и SWOT анализът на института, казва той. Докато стопаните с до 10 000 дка житни култури все още се намират някъде на ръба на икономическата стабилност и трудно покриване на риска от неблагобриятна конюнктура в някои сезони.
За тях още е валидно правилото, че различни години пазарната ситуация е способна да ги разклати и да не могат да намерят вътрешни механизми за баланс.
Коментари