Видът е студоустойчив, проблем са късните мразове

Сливата е овощен вид, който може да се отглежда във всички райони на страната, включително полупланинските и планинските. Въпреки това, като всяко културно растение, и сливата има определени изисквания към факторите на средата.

Като растение на умерения климат тя има добра студоустойчивост по време на дълбокия покой. Овощният вид понася по-добре зимните студове от черешата. Възможни са обаче повреди от късните пролетни мразове и слани. Съветът е сливови дръвчета да не се засаждат в места, където минималните температури на въздуха през време на покоя на дърветата се понижават много рязко, предшествани от частично затопляне.

Градинарите от по-проблемните райони трябва да знаят, че различните сливови сортове се различават по отношение на устойчивостта си към студа. По устойчиви са сортовете Кюстендилска синя слива, Зелена ренклода, Стенлей и някои други.

Основни изисквания на вида

Терен

Препоръчва се сливовите дървета да не се засаждат при надморска височина над 850-900 м, а наклонът на терена да не е по-голям от 16-17 градуса.

Почва

Сливовите дървета се развиват по-добре, когато са засадени на почви с добър въздушен дренаж. За предпочитане са дълбоките, отцедливи, с по-лек механичен състав, с добър водно-въздушен режим, добре запасени с хранителни вещества, със слабо кисела неутрална до слабо алкална реакция на почвения разтвор.

Напояване

Смята се, че сливата е сухоустойчиво растение. В действителност повечето сортове имат доста големи изисквания към влагата в почвата и атмосферата. Сливовите сортове са най-чувствителни на засушаване след прецъфтяването, когато се формира костилката. Препоръката е сливовите дръвчета да се поливат. Напояването се прави в зависимост от потребностите в различните фази, както и условията за периода.

Трябва да се има предвид, че Кюстендилска синя слива е много чувствителна към горещините и засушаванията.

НАЙ-ПОДХОДЯЩИТЕ МЕСТА

Най-подходящи за отглеждане са местата, разположени на предпланинските склонове. Много подходящи за засаждане са и по-високите месторастения на поречията на реките, където лятото е прохладно, среднодневните температури на въздуха са по-ниски, а атмосферната влажност на въздуха - по-висока.

Типични месторастения за сливата са районите на Троян, Тетевен, Севлиево, Дряново, Елена, Омуртаг, Берковица, Средногорският район.

ТОЛЕРАНТНИ СОРТОВЕ

При избор на сливов сорт, трябва да се предпочитат не само тези с качествени плодовете, но и такива, които са устойчиви или толерантни на икономически най-важната болест - шарка по сливата

Засадете дръвче през пролетта

Ако през есента сте пропуснали да си засадите сливово дръвче, може да го направите и през пролетта. За предпочитане е да изберете фиданка, която е присадена на подложка джанка. Такова дръвче се развива добре както на по-тежки и влажни, така и на по-леки песъчливи почви. Освен това срастването е много добро, а дървото има силен растеж, отличава се с висока родовитост и дълъг живот.

Когато засаждате единични дървета, може да ги разположите между другите в градината. Градинарите, които искат да имат повече дръвчета, трябва да си обособят минисливова градина.

Разстоянията на засаждане се определят според сорта. Най-добре е да се консултирате за това с консултант в разсадника, от където купувате посадъчния материал.

Короната се формира като подобрена етажна

При няколко дръвчета може и като вретено

Най-подходяща за формиране на сливата е подобрената етажна корона.

Кои са основните стъпки:

При първата резитба след засаждането дръвчето се съкращава на около 80 см височина от почвената повърхност над пъпка.

Първият етаж се изгражда от три скелетни клона, разположени на разстояние един от друг не по-малко от 10-15 см.

Разстоянието между останалите два скелетни клона се увеличава до 60-70 см.

Напълно изградената корона не бива да има повече от 5-6 скелетни клона.

След формиране на последния скелетен клон водачът се съкращава или се отклонява.

Върху скелетните клони не се формират скелетни, а само полускелетни разклонения, разположени равномерно навън и встрани.

Скелетните клони образуват в основата си ъгъл не по-малък от 45 градуса спрямо водача, а в горната си част растат почти изправено.