С цел ограничаване на нитратното замърсяване от земеделски източници
Диана Ванчева
Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони става все по-актуална. А фермерите ще бъдат проверявани по-стриктно и редовно през 2020 г.
Програмата съдържа известни от години мерки, задължителни за всички стопанства, особено на територията на нитратно уязвимите зони.
Фермерите трябва да знаят, че в определените като рискови райони забраните са категорични, заради още по-големи занапред рискове от просмукване или оттичане на водите с нитрати от земеделските източници, казват експертите.
Забелязахме обаче, че програмата от мерки, чието начало беше 1 януари 2016 г. вече е с изтекъл срок, който беше до 31 декември 2019 година.
По тази причина се поинтересувахме какви нормативи трябва да прилагат фермерите за настоящата 2020 г.
Зададохме въпроса на Министерство на земеделието, храните и горите.
От там ни отговориха, че вече има сформирана междуведомствена комисия от експерти от МЗХГ и МОСВ, които тепърва ще изготвят следващия програмен документ.
Той, заедно с пълни указания, ще е валиден чак до края на 2023 г. и дори се очаква да бъде още по-взискателен.
Към настоящия момент се прилагат и важат указанията от предходния период, които трябва да се знае, че не са отпаднали.
Какво гласят те и за кого са валидни.
Общите мерки при употреба на азотсъдържащи торове - органични и минерални, строго нареждат да не се внасят азотсъдържащи торове при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:
- от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол,).
- от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).
- от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).
- от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.
- от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.
Торовете трябва да се разпределят равномерно със специализирана техника.
Забранено е внасянето на пресен оборски тор, а твърдият е задължително да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният може да се внася след 4 месеца съхранение.
Вторичният продукт (органична маса), след производството на биогаз да се внася при спазване на периодите на забрана.
Органичните торове да се заорават в деня на разпръскването върху почвата с подходяща техника.
Важно за фермерите, за да се избегне риска от излишък на нитрати, е да се спазва следната дозировка
При всички култури, ливади и постоянни пасища внесените азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
Препоръките за торене трябва да се изготвят на базата на баланс между необходимото количество азот за културите и азота, който може да бъде доставен от почвата и чрез наторяване.
Това означава нормите за торене с азот да се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата, и анализ на органичния тор.
Редно е да се използва софтуер за изчисляване на азотния баланс. Но в документа е допуснато, че при липса на достъп до софтуер на стопани, те трябва да използват методика за определяне на нормите, посочени в таблицата, която посочваме, и които не трябва да се надвишават.
Още важни правила за внасянето на торове от някои по-малки стопанства в специфични райони гласят, че при внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма трябва да се разделя на две - до 1/3 от нея да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата да се оставя за подхранване.
На почви с лек механичен състав, като песъчливите, азотната норма да се разделя на 2 или 3 части.
Забранено е да тори с азотсъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
Не може да се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена, както и на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
При равнинни терени не трябва да се използват азотсъдържащи торове край повърхностни водни обекти - като реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др., на разстояние, по-малко от 5 м.
На тях, когато се извършва внасяне на течен оборски тор или поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури, разстоянието до повърхностни водни обекти също да бъде не по-малко от 5 м.
В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени отстоянието до водните обекти да не е по-малко от 10 м.
Сред допълнителните мерки на терени с наклон трябва да се извършват и по-специални обработки.
Например контурно по хоризонталите или напречно на склона. За целта да се използва специализирана техника за внасяне на оборски тор на наклон.
При създаване на трайни насаждения, редовете се ориентират в посока на хоризонталите на склона и междуредията се затревяват.
За предотвратяване изнасянето на хранителни вещества по склона, торовата норма да се разделя на две - до 1/3 да се внася предсеитбено или преди засаждането, а останалото - през вегетацията на културите.
Да не се тори с твърди и течни азотсъдържащи торове, в т.ч. с течен оборски тор и поливка с разтворен във вода оборски тор, на разстояние, по-малко от 10 м от повърхностните водни обекти.
На терени с наклон от 3 до 6 градуса трябва да се прилагат задължително или противоерозионни сеитбообращения, или основни /и модифицирани/ почвообработки напречно на склона. Още прорязване с ходообразуване, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, мулчиране.
Препоръчват се поясно земеделие - контурно или напречно на терена, мозаечен тип земеделие, тревни буферни пояси.
А в трайни насаждения - ориентиране на редовете напречно на склона, противоерозионни почвообработки, затревяване в междуредията, мулчиране, тревни буферни ивици в отделни междуредия
В пасищата трябва да се правят оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, дълбоко прорязване.
Забранено е торене на площи с наклон, по-голям от 6 градуса, ако разстоянието до повърхностни водни обекти е по-малко от 50 м.
При наклон от 6 до 12 градуса трябва да се прилагат задължително също специфични мероприятия в обработваеми земи като противоерозионни сеитбообращения, почвообработки напречно на склона, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено. Още поясно земеделие -контурно или напречно на терена и също тревни буферни пояси, терасиране.
За трайни насаждения пък се налага терасиране напречно на склона, затревяване в междуредията, мулчиране.
А в пасищата да се спазва принципа на оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, допуска се внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
При терени с наклон по-голям от 12 градуса внасянето на подобряващи почвата вещества е забранено.
Експертите предупреждават фермерите, че спазването е задължително, а проверките през пролет 2020 ще бъдат доста повече.
Норми за минералните торове
Минералните (неорганичните) торове трябва да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
Насипните и опакованите торове да са разделно.
Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см.
Амониевата селитра се складира на фигури на височина не повече от 10 реда. Да е само в опаковано състояние.
Други насипни торове (калиеви, фосфорни) да са на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
При липса на специална складова база, минералните торовете да бъдат под навеси или складови помещения, пригодени за съхранение.
Те трябва да разполагат с водонепропускливи покриви и подове, канавки за безопасно отвеждане на водата.
Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
Капацитет на съоръженията за оборски тор
В зависимост от вида и броя на животните, в стопанствата трябва да са изградени специални видове съоръжения за съхранение на произведения оборски тор.
Изисква се да има торова площадка с непропусклива основа и непозволяваща изтичане на течната фракция, когато стопанинът ползва земя, върху която да оползотвори тора, при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно.
Трябва да е налице и сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на оборския тор (твърд и течен), когато се предава.
Съоръженията за съхранение на твърд и течен оборски тор задължително да се изграждат с водонепропускливо дъно и стени.
Капацитетът на съоръженията трябва да бъде достатъчен за съхранение, както следва: на твърдия оборски тор най-малко за 4 месеца при пасищно отглеждане на животни, 6 месеца при оборно отглеждане, на течния оборски тор 6 месеца, като включв периода на забрана за ползване.
Коментари