Не бива да се подценява торенето на културите с тези елементи, тъй като те са отговорни за формиране на ценни хранителни съставки за човека и животните

Доц. Маргарита Николова

Една от най-важните цели на съвременното земеделие, наред с увеличаване на производството на храни, е осигуряването на почти всички важни минерали и органични вещества за поддържане на човешкото тяло в добро състояние и за правилно функциониране на органите. За оптимално протичане на метаболитните процеси, човешкият организъм се нуждае от около 50 минерални елемента, основните от които са:

макроелементи: K, Mg, Ca, P

микроелементи: Fe, Zn, Cu, I, Se

Недостатъчният прием на дори един от тези елементи води до метаболитни нарушения и болести, смущения в развитието на децата и големи икономически загуби за обществото.

Макар земеделските култури да са основен източник на минерали в храната на хората, те не винаги съдържат достатъчни количества от тези елементи, за да покрият нуждите от тях.

Нивото на минералите в земеделските култури зависи от голям брой фактори, включващи генетични свойства, климатични условия, почвени характеристики, степен на зрялост на културата в момента на прибирането и. По данни от проведени проучвания, около 2/3 от световното население е под риск от дефицит на един или повече минерални елементи и това се счита като едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Затова, напоследък важен компонент на изследванията върху производството на здравословни храни са влиянието на околната среда и на земеделските практики. Значим фактор в това направление е подходящо хранене на културите и в това отношение чрез модифициране на препоръките за торене може да се повлияе положително върху съдържанието на важни за здравето на хората минерали и органични съединения или т.н. "функционални храни". Този подход е обозначен с термина "агрономическа биофортификация". Предлага се и терминът "хуманистично хранене" за системи, произвеждащи храни, насочени към подобряване на здравето на човека. Подходът обхваща редица дисциплини като растителна генетика, растениевъдство, растителна патология, почвознание, хранене, токсикология, микробиология, епидемиология, биохимия и различни области на медицината. Фитохимикалите с медицинска стойност са определени като биоактивни съставки в храната и се считат поддържащи здравето и добрата физическа форма. Например, ликопенът в доматите, алицинът в чесъна или изофлавоните в соята принадлежат към тази група. Те се асоциират с превенция на рак, диабет, хипертония и сърдечни болести.

Минералните макроелементи, които най-често са в недостиг в храната са калий и магнезий.

Калият е признат отдавна като важен елемент и фактор на здравето в храненето на животните и хората. Той е третият минерал по съдържание в човешкото тяло след калция и фосфора. Калият играе важна роля в трансмисията на електро-импулсите от централната нервна система и регулира естествения ритъм на сърцето, както и за поддържане на физичното състояние на течностите в човешкото тяло (кръвно налягане, бъбречна дейност).

Недостатъчният прием на калий предизвиква отпадналост, умора, сърдечна аритмия, мускулна слабост, крампи, забавен рефлекс, апатия, суха кожа. Необходимият дневен прием нараства с възрастта и е между 3000 и 4700 mg. Основен източник на К са храните от растителен произход. Концентрацията на калий в тях варира в широки граници. В таблица 1 са представени литературни данни за съдържание на калий в основни храни и напитки.

Установено е, че калият може да увеличи съдържанието на ликопен в доматите. JAFC публикува данни за положителна връзка между калиевото торене и съдържанието на изофлавони в соята. Данните показват, че то е увеличило средно с 16% съдържанието на основните изофлавони. Съдържанието на витамин С в плодовете също се влияе от торенето с макроелементи. Подобно на зеленчуковите култури, установено е, че излишъкът на азот намалява концентрацията на витамин С в някои плодове като портокали, лимони, мандарини, ябълки. Обратно, калиевото торене се свързва с по-високи концентрации на витамин С. Качеството на куркумата се оценява по съдържанието на куркумин, който е полезен за превенция и лечение на редица болести. Установено е, че съдържанието на куркумин нараства значително при прилагане на калиево торене (изследвания на IPI). Установено е също, че калият намалява съдържанието на токсични съединения. Например, в опити с касава много автори съобщават за значително намаляване на съдържанието на хидроцианова киселина, която е потенциално токсична. Не е изяснено дали калият играе специфична роля в синтеза на фитохимикали, но това може да се дължи на факта, че калият е важен ко-фактор на ензими, участващи в много метаболитни реакции.

Редица изследвания доказват положителната роля на калия по отношение на някои негативни действия на азота върху качеството на продукцията. Например, съдържанието на вредния акриламид при пърженето на картофите нараства под влияние на азота. Опити в Германия са установили, че добавянето на калиево торене към азотното намалява съдържанието на акриламид (фиг.1).