Планинските райони трябва да са със социален статут

От земеделските стопанства там не трябва да се търси икономически ефект, коментира Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите

Ваня Велинска

- Г-н Джиков по време на Празника на картофите във Велинград се проведе кръгла маса между производителите и експерти от МЗХГ, включително и зам.-министър Чавдар Маринов. Кои проблеми бяха поставени от земеделските стопани?

- На тази кръгла маса акцент бяха проблемите, свързани с производството на картофи в полупланинските и планинските райони. Знаете, там положението е много критично, въпрос е не само на запазване на този поминък, а на оцеляване на хората в тези райони.

От една страна там може да се отглеждат много малко земеделски култури, подходящи са и някои от животновъдните сектори. В същото време тези места не се ползват със специален статут, а производителите вземат еднакви субсидии с всички останали. Полагащите се субсидии, в размер на 26 лв., са изключително недостатъчни. Те не могат да покрият не само наполовина, но дори една четвърт от разходите по отглеждането на картофи. В планинските райони се прави много по-трудно земеделие тъй като там климатът е неблагоприятен, категорията почва е 5-6-а, дори 9-а. Парцелите са малки, разпокъсани и отдалечени, няма напояване, терените са наклонени, има повече разходи за гориво, влага се изключително ръчен труд, липсва работна ръка, и т.н. Всичко това обуславя в тези райони да се търси само и единствено социален ефект, не икономически.

Всички присъстващи на кръглата маса се обединихме, че държавата трябва да застане много сериозно на мястото си, и да субсидира тези земеделски производители, за да се прекрати миграцията и обезлюдяването в тези райони, което, всички виждаме, придобива застрашителни размери в последните години.

Например държавите в Западна Европа, а също в Гърция и Италия, за планинските райони полагат много сериозни финансови усилия и ги подпомагат на различни нива. Там е застъпен и търсен социалният ефект. Това искаме и ние.

От години говорим, че Европейският съюз се стреми да запази тези проблемни райони, създаде се и Програмата за развитие на селските райони, която цели именно подобряване на благосъстоянието на хората в тях. При нас обаче е видно, че тя не проработи по предназначението, а се изкриви.

Други теми, които обсъдихме на форума са и проблемите с ниската покупателна способност на българите, т.е. ние не избираме родното производство тъй като е по-скъпо от идващото от други страни. А също и трудното реализиране на продукцията, достъпът на производителите до големите вериги, и т.н. Затова е важно държавата да се намеси и тук, за да стимулира образуването на кооперативи, групи, организации, които да обединят интересите на производителите.

Така те ще предлагат големи количества изравнена продукция, ще разполагат със складове, ще пакетират, защо не и преработват, и така като цяло ще стоят по-сериозно и професионално в бизнеса.

- На този форум реално поеха ли се някакви ангажименти от представителите на МЗХГ, които да доведат до разрешаване на поставените проблеми от производителите? Има ли светлина в тунела?

- Всички се обединихме около идеята да направим една по-голяма кръгла маса, на която да присъстват представители на всички производители от полупланинските и планинските райони. На нея ние ще представим отново проблемите, както и ще начертаем ясна стратегия, по която смятаме, че трябва да се развива секторът, за да е успешен.

Знаем, че не е лесно, тъй като проблемите ни не са свързани само с МЗХГ, а и с министерствата на финансите, с Министерството на труда и социалната политика и т.н. Но ще продължим да се борим държавата да предприеме конкретни мерки и решения.

Защото, ако искаме светлина в тунела, трябва да си я извоюваме сами, не трябва да спираме да искаме това, което ни се полага, а именно правото на по-добър живот на хората в страната.

- Наскоро проведохте голям форум на представители на секторите зеленчуци, плодове, картофи, както и на биопроизводите с министър Танева. Кои бяха основните акценти на срещата, кои от проблемите поставихте на дневен ред пред експертите от МЗГХ?

- Проблемите на биопроизводителите са сходни с тези на фермерите от планинското и полупланинско земеделие, за които стана въпрос, а в частност и с тези на плодове, зеленчуци и картофи. В повечето случаи това са производители с малки площи. Освен това често те са био, тъй като са в чисти и незамърсени райони, поради липсата на тежка индустрия. Важно е обаче държавата да се ангажира със сериозна финансова и логистична подкрепа, като води политика за устойчиво земеделие. Така се дават възможност за постигане на висока добавена стойност при производството на всички биопродукти - плодове, зеленчуци и картофи. Това производство е изключително подходящо за семейни земеделски стопанства. Повишаването на социално-икономическия статус и спиране на ускореното обезлюдяване, трябва да е основна задача на всяко българско правителство.

Биоземеделието в момента е изключително атрактивно за младите фермери. Крайно време е политическите партии в държавата да проявят истинска отговорност и воля за постигането на действителни резултати. Не случайно Австрия е на първо место в ЕС по производство на биопродукти. В България планинските и полупланинските райони съставляват 40% от земеделските площи, а в същото време там са концентрират почти 70% от реалните земеделски производители.

Разбира се, обсъдихме и ситуацията в сектора, държавните помощи и разпределението на ресурсите между отраслите, както и резултати от засилените проверки по обвързаното подпомагане, и какво още трябва да се подобри, за да се реши този сериозен проблем.

Обсъдехме и темата за създаване на регистър на търговците на пресни плодове и зеленчуци, регистър на складовете за търговия на едро с капацитет и условия за търговия и транспорт. А също така и обособяване от общините на фермерски пазари на определени места един път седмично или продаване само от стопанството на производителя.

Дискутираме и темите:

Увеличаване на държавна помощ за инвестиции за 2020 г. в размер на 15 милиона лв. и възстановяване на 50% от направените инвестиции. Предложения за включване на нови активи - платформи за бране на реколтата, машини против слана, електрошокови оръдия против градушка, инвестиции в напоителни съоръжения, включително и софтуер и автоматизация на управление и други.

Увеличаване бюджета за пръсканията при овошките на 6.5 млн. лв., включване на биологични препарати, увеличаване на обхвата с нови вредители и препарати.

Увеличаване на бюджета при картофите и зеленчуците на 2,5 млн. Проблемите с опасните вредители като нематоди, картофен молец, доматен миниращ молец и др.

Предложения за държавни помощи за създаване на групи производители до 100 000 лв. на година.

В планинските и полупланинските райони се прави много по-трудно земеделие, съответно производителите се нуждаят от повече внимание от страна на държавата Снимки: Ваня Велинска