Явор Гечев: Време е да създадем фермерски кооперации

Това казва председателят на Националния съюз на земеделските кооперации в интервю за в. “Български фермер”

Диана Ванчева

Във времето на замислени реформи в новата Обща селскостопанска политика след 2021 г. и земеделските кооперации в България искат законодателно да се реформират. И да влязат модерни в новия програмен период.

21-и век ги завари в “насипно състояние” и те още стоят оковани в законодателната рамка от времето на създаването си, когато не са изграждани с цел пазарно земеделие, земеползване и производство.

По този повод разговаряме Явор Гечев за проектозакона, който са изработили и по който върви сериозно вътрешно обсъждане между регионалните съюзи и членовете вече 5-6 месеца. За него ще разчитат на подкрепа, за да бъде предложен като текст.

- Господин Гечев, проектът ви само за земеделските кооперации ли се отнася?

- Да, само за тях, и с цел да стъпи на две конкретни плоскости - отварянето им към модерното кооперативно движение на 21 век и към формулата, която отдавна търсим - да станат фермерски. Тоест да влязат в палитрата на земеделието, където им е мястото и където земята играе основна роля. Една от основните промени в проектозакона, която целим, е именно установяване на връзка със земята.

Защото по сегашното законодателство те са капиталови дружества и нямат връзка със собствеността на земята, което поражда големи проблеми при създаването им, активите, взаимовръзката между член кооператорите.

Трябва да бъдат адаптирани и към съвременната данъчна реформа. Знаете ли на какво са подложени днешните кооперации

Ще ви дам пример. Те плащат ренти, и между другото се справят чудесно с тях - дори бих казал, че ако не са кооперациите, рентите ще са значително по-ниски. Но вече издържат трудно "на терен", а да не говорим, че след влизане в сила на новата ОСП с тавани, нещата ще станат още по-зловещи за тях.

Плащат и дивиденти. А нито един частен земеделски производител не е в тази ситуация, т.е. конкурентността е изместена не в наша полза.

Правят договори със самите себе си за аренда или наем - по хиляди договора на година. И тези договори също са обект на данъчното законодателство, при абсурда, че кооперациите отдават земята сами на себе си.

За да се платят дивиденти, трябва да се калкулира печалба и също да се плати 10% данък печалба. Брой се и 5% данък дивидент.

Тоест при равни други условия кооперациите губят едни 15% на старта и се оказва, че имат данъчно бреме повече от всички други на “терена”, както казваме ние. Техните кооперативни сделки се тълкуват изцяло като данъчни сделки.

- В проектозакона ползвате ли модела на западните нормални коорепативни подходи, които са доста различни? Там се управлява собственост на член кооператори и казвате, че има чисти вътрешнокооперативни отношения?

- Да, опитваме се да черпим от френския модел - изключително социален и кооперативен, както и от немския. Редно е да се вземе пример от тях и съвременните им тенденции на развитие.

Стопанисването на земята може да става по много начини и те го показват, а при нас тя се стопанисва само по един начин. Да, при тях играят вътрешнокооперативни отношения.

- Какво означават тези взаимоотношения?

- Кооперациите са странен субект - феномен на 20-и век и модерно ядро през 21-и век. От тях зависи не само обработването на земята, но в огромна степен и как се снабдяват, как се реализира земеделската продукция в интерес на отделния производител.

Знаете ли как се продава пордукцията на кооперативните единици в Европа. Окрупняването й а реализация е законодателно заложено, като е отворено ветрилото за всеки фермер, който е член. Там един фермер не кисне по борсите, той членува в даден кооперативен съюз. И има сключени договори, които са подкрепени от държавата - включително какво да сее, как да сее, къде да го складира и къде да го продава. Западните кооперативи и заедно усяват във всичка.

- Какво излиза - нужна ви е съвсем нова законодателна философия?

- Да, като за стопански единици с пазарни и поземлени отношения и със самостоятелен подход, стъпил на трите фактора за производство: земя, труд и капитал. Но без земята и обработката й другото се обезмисля.

Затова у нас този процес започна да стартира на практика и по друг начин. Например огромна част от кооперациите вече промениха вътрешните си устави и записаха, че за да членуваш при тях, трябва да притежаваш земя.

Между другото трябва да знаем, че цяла Европа е преминала през различен тип отношения в последните 100-200 г. и ги е еволюирала. Само у нас още мразим думата "кооперация", защото си мислим, че е равна на ТКЗС, а въобще не е така. И не е измислена от социализма, тя е социален и икономически световен феномен.

По последни данни статистиката вече показва, че 80% от земеделието в Западна Европа е кооперативно. Но ние, понеже имаме проблем с него, изостанахме и тръгнахме по друг модел, който не е балансиран. И имайки 100 000 регистрирани и толкова нерегистрирани малки стопани, ги определяме като приоритетни, но на практика държавата не създаде предпоставки да станат устойчиви.

- Как се справят днес кооперациите у нас?

- Добре се справят. 450 кооперации са членове на съюза ни от общо 900. 90% от обработваемата земя в България, която стопанисват също е в обсега на националния ни съюз, който наброява над 50 000 членове.

Те обработват 5,5 млн.дка от земята у нас, което е равносилно на 15% от цялата площ.

Отделно имат и други големи плюсове - където има кооперации, селата са живи, поддържани са магазини, училища, читалища и музеи, защото член кооператорите живеят там и имат инерес да поддържат средата за себе си и своите деца.

Днес повечето кооперации /близо две трети/ се справят много добре и с резултатите си - имат високи добиви, покриват задълженията си, дават много високи ренти от порядъка на близо сто лева, при печалба от 25-30 лв.на декар, което е непосилно. Вече е редно и отговорността им да е споделена - колкото получава собственикът на земята, приблизително толкова да взима и този, които обработва земята, при това, че той носи и много по-голям риск риск.

Към оценките с днешна дата за нашите кооперации спада и тази, че голяма част от председателите им вече са млади и инициативни хора, подготвят и кадри след себе си.

Отпускат стипендии, изпращат хора да учат за бакалавър и магистърски степени, и те се връщат.

Огромна част дават високи заплати и съумяват да запазят хората си. Повечето дават и такива заплати, че професори от ССА могат и да им завиждат.