Похапването на плодове е отличен начин да поддържаме здравословното си състояние и значително да намалим риска от заболявания. Плодовете (във всякакви форми и размери) са безценен източник на витамини, минерали, фибри, антиоксиданти и други все полезни съставки. Различните плодове предлагат и различно съдържание на полезни вещества и вкусове, следователно повлияват процесите в организма ни по-различен начин.

Освен това са достъпни в различни сезони- точно, когато имаме нужда от техните ценни съставки.

За лимоните, боровинките, ябълките, ягодите всичко е ясно, скоро разисквахме и шипката, хинапа... за по-нетрадиционните плодове обаче се говори значително по-рядко.

Ето някои от тях:

Глогът е природен антиоксидант

Плодчетата са вкусни, дори изсушени

Crataegus monogyna е красив и дълговечен храст. Не е взискателен към условията, приспособява се лесно и се откровява от заобикалящата го растителност с обилния си цъфтеж или многобройните червени плодчета. Без проблем може да се отглежда в личните градини.

Употребяемите части на растението с цел лечение не са само плодовете. Цветовете се берат непосредствено преди да са се отворили. Те имат тонизиращо действие. Плодовете обикновено узряват още през септември, но се запазват до късно през зимата. Известни са със своето успокояващо сърдечно-съдовата система действие. Млади клонки могат да се събират в началото на сокодвижението през пролетта (февруари-март). Листата и корените също са намерили своето място в рецепти и медикаменти.

Различните части на растението могат да се прилагат външно или вътрешно под формата на запарки, отвари, тинктури, лапи и др. Глогът се използва най-вече при сърдечно-съдови заболявания, но и при астма, безсъние, стрес, диария. Продължителен прием не води до пристрастряване, но трябва да бъде съгласуван със специалист. Билката не бива да замества или да се приема едновременно с медикаменти.

Дренките помагат и при висока температура

Използва се и кората на младите клонки

За дряна писахме в по друг повод - от него се правят сурвачки. Този път го разглеждаме като лечебно растение и е редно да кажем, че употребяемите части са плодовете, добре узрели, и кората от младите клонки.

Плодовете се сушат на сянка или във фурната на ниска температура (не повече от 50-60 градуса). Те имат затягащо, антисептично, кръвоспиращо действие, помагат и при висока температура. Съдържат голямо количество витамин С, захари, багрилни вещества, органични киселини и др.

Трънки се берат след първите слани

Съдържат фибри, полезни за перисталтиката

Трънката (Prunos spinosa) е бодлив храст, който се среща из цяла Европа. Въпреки това полезните й свойства са някак пренебрегвани. Всички части на растението се прилагат в народната медицина с лечебна цел.

Кората на корените се използвала като затягащо средство и при висока температура, листата имат пушателни качества. Цветовете са горчив вкус, но действат стимулиращо, успокояващо, очистително. Преди узряване плодовете се използват във фармацията, а след първите слани (след замръзване) стават годни за прясна консумация и със сладко кисел вкус. От тях се приготвят различни консерви и алкохолни напитки, както и оцет. В сушено състояние са чудесно допълнение към чайове.

Сините плодчета улесняват храносмилането, действат детоксикиращо, противовъзпалително, антимикробно, предпазват сърцето, понижават холестерола, ефективни са при мускулна дистрофия и какво ли още не. Те са ценна, но доста подценявана билка в днешно време.

Трънката може да намери място в личните градини не само като лечебно, но и като декоративно растение. Цъфтежът е ран, преди разлистването, а в края на есента плодчетата се задържат дълго върху растението. Служат за храна на птици и диви животни, а цветовете привличат много опрашители. Храстът е изключително подходящ за живи плетове.

Офиката - хем биле, хем храна

Офиката, или по-точно листата и плодовете й са биле, което помага при стомашни проблеми. От плодчетата се приготвят мармалади, желета, сиропи, оцет, алкохолни напитки. Консумират се и в сушено състояние. От листата се приготвят отвари.

Кестенът - дървото хляб с полезни и хранителни плодове

Сладкият кестен, наричан още ядлив (Castanea vulgaris) е поредното растение, чиито плодове (всъщност - семена), кора и листа се използват в народната медицина. Дърветата могат да надживеят поколения градинари, а качествата им са познати още от древността.

Кестенът обича дълбоки почви, но не понася варовитите. Развива се сравнително бавно и встъпла в плододаване късно. При сухо и горещо лято дава повече плодове. Отглеждането му в личната градина не е свързано с големи грижи, но трябва да се имат предвид размерите в зряла възраст. Резитби не са необходими.

В плодовете се съдържат много витамини, минерали, киселини и най-вече нишесте. Ето защо той е наречен дървото-хляб. Те влияят добре на сърдечно-съдовата, костната и нервната система, имат реминализиращо, освежаващо, успокояващо действие. Прилагат се при анемия или разстройства на стомаха. Кестените могат да се консумират сурови, печени, варени или от тях да се приготви хляб, каша, палачинки и др. Кората в миналото се използвала при треска, а листната маса- за лечение на кашлица, бронхит и др. Обвивката на кестена също има известни полезни качества.

Питомният кестен не бива да се бърка с конския (Aesculus hippocastanum). Различията между двата дървесни вида са доста добре изразени. Освен по външни признаци те се различават и по химично съдържание. Конският кестен не става за храна, даже е отровен, но също е билка. Кората му се бере през март- април, а плодовете (семената) през септември- октомври. Рецептите на основата на това растение са предназначени за предотвратяването на тромби, намаляват съсирването на кръвта, понижават кръвното. Въпреки ползата от него има и редица противопоказания. Консултацията със специалист е задължителна. Не се препоръчва прием от деца, бременни жени и такива с менструални проблеми, домашни животни. Нежеланите реакции се изразяват в треска, гадене и др.

Офиката - хем биле, хем храна

Офиката, или по-точно листата и плодовете й са биле, което помага при стомашни проблеми. От плодчетата се приготвят мармалади, желета, сиропи, оцет, алкохолни напитки. Консумират се и в сушено състояние. От листата се приготвят отвари.