Продължаваме темата за женското здраве от предния брой и се захващаме първо с адаптогените и тяхната роля по отношение на хормоналния дисбаланс, стреса и ежедневните предизвикателства в лабиринтите от преживелици на нежния пол.

Лечебните растения от тази група не са едно и две. Ако потърсите повече информация, ще научите, че всъщност се използват от години в народната медицина на Китай, Индия, в Аюрведа и още много. Потенциалът им да балансират хормони като кортизола, естрогена и прогестерона посредством взаимодействието им с ендокринната система е забележителен. 

В крайна сметка постигането на хармония в женското тяло и съзнание е в състояние да направи от ада на нередовния цикъл, болките, горещите вълни, промените в настроението мъничък рай на спокойствие и щастие, както за нас, така и за всички в живота ни.

Във всеки списък с адаптогени на първо място винаги стои

ашвагандата (Withania somnifera). Тя е

растение от семейството на картофите и доматите  ашваганда

 (източник: By SAplants - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=151161621)

ашваганда (източник: By SAplants - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=151161621)

Може да се срещне в литературата с имената индийски женшен или зимна череша.

Представлява нисък вечнозелен храст. Отглежда се предимно в сухите райони на Индия. От корените се произвежда прах, който от векове се използва в народната медицина именно с цел регулиране на стреса, тревожността, безсънието. Може да се приема до 3 месеца без странични ефекти, но задължително преди прием се консултирайте със специалист. Направете си и тест за поносимост.

Не се препоръчва прием по време на бременност!

Като билка, чиято употребяема част е корена,

ашвагандата се прибира наесен. Тогава всички полезни вещества са се събрали за съхранение именно в него.
В естествения си хабитат растението е многогодишно, но за съжаление у нас не би издържало дори на леки застудявания. Следователно може да се отглежда като едногодишно или да се прибира всяка есен. Технологията на отглеждане е много сходна с тази на доматите. Рано напролет се прави разсад, а щом опасността от повратни мразове премине, семеначетата се изнасят и засаждат на постоянно място с много слънчево греене и отличен дренаж на почвата. Растенията са практически сухоустойчиви и имат нужда от много малко вода.

В края на лятото и началото на есента може да се съберат семена за следващата година. щом листната маса отмре сама, корените се вадят, почистват, измиват и нарязват на малки парченца за сушене.

Родиола (Rhodiola Roseа) е

друго растение с адаптогенни свойства,  Родиола

Родиола

което заслужава повече внимание, когато става дума за женско здраве. Билката може да повиши тонуса и енергията, да подобри настроението, както и работата на ума. Дамите, които често се чувстват уморени, депресирани или тревожни, могат да започнат прием след консултация със специалист.

Растението може да се отглежда у нас като многогодишно. Предпочита повече студ, отколкото жега. Планинските райони у нас са идеални за родиолата. Почвата трябва да бъде лека и с добър дренаж. Водата също не бива да е вповече. Поради компактните си размери, растението трудно се справя с конкурентни плевели.

Мака или Lepidium meyenii е

растение много подобно на ряпата,  Мака

(Източник: By Vahe Martirosyan - https://www.flickr.com/photos/vahemart/29354035645/in/photolist-Lq4Xq7-KUBFMH-KUBDQM-KUqMKC-KUBBVV-LJv7uH-LyoM5o-KLS6Bs-LHV7yn-LHV77R-LAYZik-LHV6gc-LHV5tk, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54408048)

Мака (Източник: By Vahe Martirosyan - https://www.flickr.com/photos/vahemart/29354035645/in/photolist-Lq4Xq7-KUBFMH-KUBDQM-KUqMKC-KUBBVV-LJv7uH-LyoM5o-KLS6Bs-LHV7yn-LHV77R-LAYZik-LHV6gc-LHV5tk, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54408048)

което също се числи към адаптогените. Нетрадиционен, но пък лесен за отглеждане видът се счита както за зеленчук, така и за билка. Цялото растение има лютив вкус подобен на повечето зелеви, към чието семейство е.

Мака е двугодишно студоустойчиво до около минус 10 градуса по Целзий. Достига до трийсетина сантиметра височина, а образува и кореноплод. Той може да бъде с различно оцветяване.
Семената на маката се засяват напролет, когато опасността от повратни мразове премине. Мястото трябва да е слънчево, а почвата да не е торена с оборски тор или високи дози азот. Кореноплодите се прибират в края на лятото и началото на есента. Високите температури и листните бълхи могат да се окажат проблем, както при останалите представители от семейството.