Как върви процесът в сeктора у нас, коментира проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика

Диана Ванчева

Обърнахме се към проф. Храбрин Башев да ни разясни какво конкретно сочи анализ, който е правил с колеги от института за състоянието и развитието на дигитализацията в аграрната сфера.

Кои са основните тенденции и проблеми, както и къде стоим спрямо останалите страни в ЕС?

Според професора днес съществуват големи вариации в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство, в стопанствата от различен юридически тип и с различни размери, и в различните райони.

Налага се изводът, че мнозинството от земеделските ни производители не са запознати със същността на цифровото земеделие и едва 14% използват съвременни цифрови технологии.

Основните пречки пред въвеждането им са квалификацията на служителите, размера на инвестициите, неясните икономически ползи, и сигурността на данните.

Как институтският анализ идентифицира основните проблеми, за да подпомогне политиките през следващия програмен период.

И каква е установила диагностиката на цифровизацията в аграрната ни сфера

България значително изостава в дигитализацията в селските райони в сравнение със средноевропейското ниво и спрямо другите страни на ЕС.

Попадаме в групата на изоставащите заедно с Гърция, и заемаме последно място по достъп до интернет във всички категории райони.

Анкета на МЗХГ сред земеделските стопани през 2019 г. за цифровизацията също е установила, че със същността на цифровото земеделие не са запознати 49% от анкетираните, 27% са частично запознати, 19% - средно, а едва 5% - в голяма степен.

Показателни са отговорите на някои въпроси.

На въпроса използват ли съвременни цифрови технологии в стопанството си 86% от анкетираните са отговорили с не, а 14%, че ползват цифрови технологии, основно GPS навигационни системи.

Попитани дали очакват цифровизацията да повлияе върху броя на служителите в стопанството, цели 83%не очакват промяна, 13% се надяват броят да намалее.

На въпроса дали имат определен служител, който отговаря конкретно за цифровизацията само 8% от анкетираните отговарят с да.

Планират ли да инвестират средства през следващите 5 г. в развитие на цифровизацията в стопанството?

Само 4% отговарят, че възнамеряват да вложат над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% ще отделят по-малко от 10% или въобще не възнамеряват да го правят.

38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% - само някои от етапите му, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до пет години.

От анкетираните обаче само 22% виждат ползи за стопанството от въвеждане на цифровите технологии

Те очакват да се увеличи ефективността, 17% - да си намвалят разходите, 16% - да постигнат по-добро планиране и управление, 14% - за да увеличат продуктивността, 9% - за запазване на конкурентоспособността, 4% за увеличаване на оборота.

На въпроса кои са възможните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии четвърт от анкетираните посочват квалификацията на служителите други 24% - размера на инвестициите, 19% идентифицират като риск неясните икономически ползи, а 15% сигурността на данните. Само 7% смятат, че е недостатъчна зрелостта на технологиите.

През 2019 г. бе приета стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България, напомня проф. Башев.

Нейната цел е да превърне българското селско стопанство и свързаният с него земеделски бизнес във високотехнологична, устойчива, високопродуктивна сфера от световната икономика.

Тепърва предстои обаче да се конктеризират приоритетите и заделят европейски и национали средства за изпълнение на стратегията, и конкретно за ефективна цифровизация на българското земеделие за 2021-2027 г.

За целите на анализа през март 2019 г. бе направена и експертна оценка от Института по аграрна икономика за състоянието и развитието на системата за знания, иновации и дигитализация в нашето селско стопанство.

Участвали са 32 водещи експерти от научни институти на ССА, БАН, аграрни и други университети, НССЗ и основни професионални организации на земеделските производители.

Повечето от експертите - над 80 на сто, смятат, че равнището на обществените разходи и вложения за дигитализация в аграрната сфера е ниско или много ниско.

Съществува голяма вариация в степента на внедряване на различните типове иновации в нашето селско стопанство.

Значителната част от експертния панел са на мнение, че е незадоволителна степента на внедряване на цели класове иновации - като нови методи на производство, нови форми на организация и маркетинг, технологии на прецизно земеделие, автоматизация на процесите, включително и внедряване на компютри, интернет, софтуери и др.

Според експертната оценка, в най-голяма степен се прилагат дигитални технологии, софтуери и др. при полски култури -40,6%, и по-малка част от тях при зърнопроизводството и животновъдството - по 15,6%.

По отношение на прилагането на технологиите за прецизно земеделие автоматизирането на процесите и прилагането на дигитални технологии, най-много експерти констатират, че това се прави предимно от юридическите лица - 31,3%, и търговските дружества - 21,9%, докато останалите категории стопанства не са активни.

Има различия и в степента на използване на съвети и консултации относно внедряването на иновации.

Според по-голяма част от експертите най-големият внедрител на иновации е Североизточният район - 37,5%, който е лидер и в прилагането на технологии за прецизно земеделие - на равнище 50%, а при автоматизирането на процесите делът му е 37,5%. При прилагането на дигитални технологии, софтуери и др. заема 34,4% от общия дял.

Налагат се изводите че страната значително изостава от останалите в ЕС по навлизането на цифровите технологии.

Съществува голяма разлика в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство и фермите от различен юридически тип.

Почти половината от земеделските стопани са запознати със същността на цифровото земеделие, но само 14% използват съвременна цифровизация.

Посочени са основните области, в които са необходими действия от страна на държавната администрация

Те са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на млади специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните.