Няма кадри и пари за дигитализацията на земеделието ни

22 ноември 2019
Агробизнес
11214
Няма снимка
Експертна оценка на научни работници и анкета на МЗХГ обрисуват нелицеприятна картина за настроението в аграрната сфера спрямо цифровизацията на земеделието
 

Как върви процесът в сeктора у нас, коментира проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика

Диана Ванчева

Обърнахме се към проф. Храбрин Башев да ни разясни какво конкретно сочи анализ, който е правил с колеги от института за състоянието и развитието на дигитализацията в аграрната сфера.

Кои са основните тенденции и проблеми, както и къде стоим спрямо останалите страни в ЕС?

Според професора днес съществуват големи вариации в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство, в стопанствата от различен юридически тип и с различни размери, и в различните райони.

Налага се изводът, че мнозинството от земеделските ни производители не са запознати със същността на цифровото земеделие и едва 14% използват съвременни цифрови технологии.

Основните пречки пред въвеждането им са квалификацията на служителите, размера на инвестициите, неясните икономически ползи, и сигурността на данните.

Как институтският анализ идентифицира основните проблеми, за да подпомогне политиките през следващия програмен период.

И каква е установила диагностиката на цифровизацията в аграрната ни сфера

България значително изостава в дигитализацията в селските райони в сравнение със средноевропейското ниво и спрямо другите страни на ЕС.

Попадаме в групата на изоставащите заедно с Гърция, и заемаме последно място по достъп до интернет във всички категории райони.

Анкета на МЗХГ сред земеделските стопани през 2019 г. за цифровизацията също е установила, че със същността на цифровото земеделие не са запознати 49% от анкетираните, 27% са частично запознати, 19% - средно, а едва 5% - в голяма степен.

Показателни са отговорите на някои въпроси.

На въпроса използват ли съвременни цифрови технологии в стопанството си 86% от анкетираните са отговорили с не, а 14%, че ползват цифрови технологии, основно GPS навигационни системи.

Попитани дали очакват цифровизацията да повлияе върху броя на служителите в стопанството, цели 83%не очакват промяна, 13% се надяват броят да намалее.

На въпроса дали имат определен служител, който отговаря конкретно за цифровизацията само 8% от анкетираните отговарят с да.

Планират ли да инвестират средства през следващите 5 г. в развитие на цифровизацията в стопанството?

Само 4% отговарят, че възнамеряват да вложат над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% ще отделят по-малко от 10% или въобще не възнамеряват да го правят.

38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% - само някои от етапите му, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до пет години.

От анкетираните обаче само 22% виждат ползи за стопанството от въвеждане на цифровите технологии

Те очакват да се увеличи ефективността, 17% - да си намвалят разходите, 16% - да постигнат по-добро планиране и управление, 14% - за да увеличат продуктивността, 9% - за запазване на конкурентоспособността, 4% за увеличаване на оборота.

На въпроса кои са възможните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии четвърт от анкетираните посочват квалификацията на служителите други 24% - размера на инвестициите, 19% идентифицират като риск неясните икономически ползи, а 15% сигурността на данните. Само 7% смятат, че е недостатъчна зрелостта на технологиите.

През 2019 г. бе приета стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България, напомня проф. Башев.

Нейната цел е да превърне българското селско стопанство и свързаният с него земеделски бизнес във високотехнологична, устойчива, високопродуктивна сфера от световната икономика.

Тепърва предстои обаче да се конктеризират приоритетите и заделят европейски и национали средства за изпълнение на стратегията, и конкретно за ефективна цифровизация на българското земеделие за 2021-2027 г.

За целите на анализа през март 2019 г. бе направена и експертна оценка от Института по аграрна икономика за състоянието и развитието на системата за знания, иновации и дигитализация в нашето селско стопанство.

Участвали са 32 водещи експерти от научни институти на ССА, БАН, аграрни и други университети, НССЗ и основни професионални организации на земеделските производители.

Повечето от експертите - над 80 на сто, смятат, че равнището на обществените разходи и вложения за дигитализация в аграрната сфера е ниско или много ниско.

Съществува голяма вариация в степента на внедряване на различните типове иновации в нашето селско стопанство.

Значителната част от експертния панел са на мнение, че е незадоволителна степента на внедряване на цели класове иновации - като нови методи на производство, нови форми на организация и маркетинг, технологии на прецизно земеделие, автоматизация на процесите, включително и внедряване на компютри, интернет, софтуери и др.

Според експертната оценка, в най-голяма степен се прилагат дигитални технологии, софтуери и др. при полски култури -40,6%, и по-малка част от тях при зърнопроизводството и животновъдството - по 15,6%.

По отношение на прилагането на технологиите за прецизно земеделие автоматизирането на процесите и прилагането на дигитални технологии, най-много експерти констатират, че това се прави предимно от юридическите лица - 31,3%, и търговските дружества - 21,9%, докато останалите категории стопанства не са активни.

Има различия и в степента на използване на съвети и консултации относно внедряването на иновации.

Според по-голяма част от експертите най-големият внедрител на иновации е Североизточният район - 37,5%, който е лидер и в прилагането на технологии за прецизно земеделие - на равнище 50%, а при автоматизирането на процесите делът му е 37,5%. При прилагането на дигитални технологии, софтуери и др. заема 34,4% от общия дял.

Налагат се изводите че страната значително изостава от останалите в ЕС по навлизането на цифровите технологии.

Съществува голяма разлика в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство и фермите от различен юридически тип.

Почти половината от земеделските стопани са запознати със същността на цифровото земеделие, но само 14% използват съвременна цифровизация.

Посочени са основните области, в които са необходими действия от страна на държавната администрация

Те са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на млади специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните.

Още от Агробизнес
0

Пшеницата, розата, черешата, лавандулата запазиха относително високо качество. Средно се получават около 500 кг/дка зърно, твърди агробизнесмен №1 на България за 2019 г. Станчо Станчев Екип на в

0

Експортът на EU-27 за Китай държи високо ниво, а за Великобритания продължава да намалява Въпреки кризата COVID-19 от първите месеци на 2020 г., търговията с хранително-вкусова промишленост на

0

От днес започнаха кръстосаните проверки на подадените заявления за подпомагане за Кампания 2020, съобщават от ДФ „Земеделие“.  В кръстосаните проверки се включват всички заявления на земеделски

0

Ефектът от covid-19 върху търсенето определено съществува, но е много трудно да се оцени В България средното намаление на общия добив, спрямо миналата година

0

Още по-значителен е ръстът при производството на круши спрямо година по-рано - 7 пъти. Почти двойно повече е продукцията от картофи тази година. Това сочат последните оперативни данни за плодове и

Последни новини
0

7 на сто спад в цените на храните на едро за месец 1,71 млн. тона пшеница вече са прибрани в силозите. Досега средните добиви са с 29,7% по-ниски от миналогодишните

0

Оводи и кърлежи нападат дребните преживни, докато пасат. Как да ги предпазите? Слабото място е кожата в коремната област, както и по млечните жлези. Тя е тънка и мека и обикновено се оказва

0

Ще ви направи впечатление, че животното си трие задните части в стената. Може да се търка и в яслата, диреците или по други предмети в обора, особено нощно време

0

Атмосферното налягане е по-високо от средното за месеца и ще остане почти без промяна. През нощта над Западна България облачността ще намалее до предимно ясно време

0

Няколко идеи за разхлаждане в лятната жега Въображението ви рисува кокетно езерце в градината с бистра вода, риба и красиви водни растения? Това означава

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Петната със сигурност са симптоми на картофена мана. Завиването на листата по вероятно е резултат на неблагоприятни стресови условия. Едва ли е вирусно заболяване, тъй като то е придружено и с друга...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

След като изхвърли "Левски" в 1/2-финалите за купата, "Локо" (Пд) спъна "сините" и за участие в евротурнирите. Въпреки липсата на куп титуляри, заболели от коронавирус, пловдивчани биха с 2:1 в София. В същото време "Славия" разгроми шампиона "Лудогорец" и така изпревари "Левски" за третото място, което дава място в баража за Лига Европа срещу

Световноизвестният ни хор пуска миниалбума „Шандай Я/Станка" на пазара на 15 юли. Той е продължение на успешната тава "БууЧииМиш" от 2018 г., която "Мистерията" направи заедно със звездата от Dead Can Dance. Световната му премиера бе на 17 април, но заради извънредното положение у нас българската премиера бе отложена за лятото

Общинският съвет да може да освобождава от плащане на таксата за битови отпадъци предприятия, които са спрели стопанската си дейност за определен период от 2020 г. заради корона кризата. Това гласят поправки в Закона за местните данъци и такси, внесени от депутати от ГЕРБ, начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова