Няма кадри и пари за дигитализацията на земеделието ни

22 ноември 2019
Агробизнес
6264
Няма снимка
Експертна оценка на научни работници и анкета на МЗХГ обрисуват нелицеприятна картина за настроението в аграрната сфера спрямо цифровизацията на земеделието
 

Как върви процесът в сeктора у нас, коментира проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика

Диана Ванчева

Обърнахме се към проф. Храбрин Башев да ни разясни какво конкретно сочи анализ, който е правил с колеги от института за състоянието и развитието на дигитализацията в аграрната сфера.

Кои са основните тенденции и проблеми, както и къде стоим спрямо останалите страни в ЕС?

Според професора днес съществуват големи вариации в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство, в стопанствата от различен юридически тип и с различни размери, и в различните райони.

Налага се изводът, че мнозинството от земеделските ни производители не са запознати със същността на цифровото земеделие и едва 14% използват съвременни цифрови технологии.

Основните пречки пред въвеждането им са квалификацията на служителите, размера на инвестициите, неясните икономически ползи, и сигурността на данните.

Как институтският анализ идентифицира основните проблеми, за да подпомогне политиките през следващия програмен период.

И каква е установила диагностиката на цифровизацията в аграрната ни сфера

България значително изостава в дигитализацията в селските райони в сравнение със средноевропейското ниво и спрямо другите страни на ЕС.

Попадаме в групата на изоставащите заедно с Гърция, и заемаме последно място по достъп до интернет във всички категории райони.

Анкета на МЗХГ сред земеделските стопани през 2019 г. за цифровизацията също е установила, че със същността на цифровото земеделие не са запознати 49% от анкетираните, 27% са частично запознати, 19% - средно, а едва 5% - в голяма степен.

Показателни са отговорите на някои въпроси.

На въпроса използват ли съвременни цифрови технологии в стопанството си 86% от анкетираните са отговорили с не, а 14%, че ползват цифрови технологии, основно GPS навигационни системи.

Попитани дали очакват цифровизацията да повлияе върху броя на служителите в стопанството, цели 83%не очакват промяна, 13% се надяват броят да намалее.

На въпроса дали имат определен служител, който отговаря конкретно за цифровизацията само 8% от анкетираните отговарят с да.

Планират ли да инвестират средства през следващите 5 г. в развитие на цифровизацията в стопанството?

Само 4% отговарят, че възнамеряват да вложат над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% ще отделят по-малко от 10% или въобще не възнамеряват да го правят.

38% от анкетираните заявяват, че не възнамеряват да цифровизират производството си, 33% - само някои от етапите му, а останалите 29% планират да въведат цифрови технологии в рамките на следващите до пет години.

От анкетираните обаче само 22% виждат ползи за стопанството от въвеждане на цифровите технологии

Те очакват да се увеличи ефективността, 17% - да си намвалят разходите, 16% - да постигнат по-добро планиране и управление, 14% - за да увеличат продуктивността, 9% - за запазване на конкурентоспособността, 4% за увеличаване на оборота.

На въпроса кои са възможните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии четвърт от анкетираните посочват квалификацията на служителите други 24% - размера на инвестициите, 19% идентифицират като риск неясните икономически ползи, а 15% сигурността на данните. Само 7% смятат, че е недостатъчна зрелостта на технологиите.

През 2019 г. бе приета стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България, напомня проф. Башев.

Нейната цел е да превърне българското селско стопанство и свързаният с него земеделски бизнес във високотехнологична, устойчива, високопродуктивна сфера от световната икономика.

Тепърва предстои обаче да се конктеризират приоритетите и заделят европейски и национали средства за изпълнение на стратегията, и конкретно за ефективна цифровизация на българското земеделие за 2021-2027 г.

За целите на анализа през март 2019 г. бе направена и експертна оценка от Института по аграрна икономика за състоянието и развитието на системата за знания, иновации и дигитализация в нашето селско стопанство.

Участвали са 32 водещи експерти от научни институти на ССА, БАН, аграрни и други университети, НССЗ и основни професионални организации на земеделските производители.

Повечето от експертите - над 80 на сто, смятат, че равнището на обществените разходи и вложения за дигитализация в аграрната сфера е ниско или много ниско.

Съществува голяма вариация в степента на внедряване на различните типове иновации в нашето селско стопанство.

Значителната част от експертния панел са на мнение, че е незадоволителна степента на внедряване на цели класове иновации - като нови методи на производство, нови форми на организация и маркетинг, технологии на прецизно земеделие, автоматизация на процесите, включително и внедряване на компютри, интернет, софтуери и др.

Според експертната оценка, в най-голяма степен се прилагат дигитални технологии, софтуери и др. при полски култури -40,6%, и по-малка част от тях при зърнопроизводството и животновъдството - по 15,6%.

По отношение на прилагането на технологиите за прецизно земеделие автоматизирането на процесите и прилагането на дигитални технологии, най-много експерти констатират, че това се прави предимно от юридическите лица - 31,3%, и търговските дружества - 21,9%, докато останалите категории стопанства не са активни.

Има различия и в степента на използване на съвети и консултации относно внедряването на иновации.

Според по-голяма част от експертите най-големият внедрител на иновации е Североизточният район - 37,5%, който е лидер и в прилагането на технологии за прецизно земеделие - на равнище 50%, а при автоматизирането на процесите делът му е 37,5%. При прилагането на дигитални технологии, софтуери и др. заема 34,4% от общия дял.

Налагат се изводите че страната значително изостава от останалите в ЕС по навлизането на цифровите технологии.

Съществува голяма разлика в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство и фермите от различен юридически тип.

Почти половината от земеделските стопани са запознати със същността на цифровото земеделие, но само 14% използват съвременна цифровизация.

Посочени са основните области, в които са необходими действия от страна на държавната администрация

Те са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на млади специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните.

Още от Агробизнес
0

ДФ „Земеделие“ продължи с изплащането на финансовата подкрепа на животновъдите за Кампания 2019. Преведени са 79 781 705,04 лева на 9315 животновъди по пет схеми за обвързано производство

0

За да пазят стадата, животновъди често си нанасят по-големи вреди Радина Иванова От 70-те години на XX век, когато вълците у нас са били едва 100, до днес популацията им се е увеличита десетократно -

0

На родните стопани се препоръчват протеинови сеитбообращения и намалени обработки Една от основните цели на новата ОСП от 2021 до 2027 г. ще е грижата за околната среда и климата

0

Реколтата в Европа е най-слаба за последните 13 години Климатичните промени съсипаха посевите в много страни Алма Давидова Производството на рапица в Европа за текущия сезон ще спадне

0

Според заповедта на министъра на земеделието Десислава Танева от 27.11.2019 година, която днес е публикувана, одобреният проект на специализиран слой на площите

Последни новини
0

То е търпелив домашен любимец Морското свинче е идеалният домашен любимец за 7-годишно дете. На тази възраст то вече може самостоятелно да храни 2-3 пъти на ден своя домашен любимец

0

За пчелите правилното зимно хранене е много важно, за да оцелеят и да са в добро здраве. Едно семейство употребява 80 до 100 килограма мед на година и 25 до 30 килограма прашец или перга

0

Рецептата, която няма да остави гостите безразлични, е много проста и бърза за приготвяне. Продукти: 1 пъстърва, 1 суп. лъж. захар, 2 суп. лъж. сол, 3 зърна бахар, 15-18 зърна розов пипер

0

35% от пазарувалите абонаменти през електронната платформа на "Медийна група България" през последната седмица са избрали "24 часа", показват данните от търговската ни система

0

35% от пазарувалите абонаменти през електронната платформа на "Медийна група България" през последната седмица са избрали "24 часа", показват данните от търговската ни система

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2020”
Отговор:По принцип сортът Муцу има сочно месо, което е леко сладко, но и с подчертан киселичък вкус. Колкото до вкусовите качества на ябълките, независимо от сорта, те зависят от климатичните условия през...
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Овчарят Георги издъхнал два часа след като го приели в асеновградската лечебница от тежките си травми 15 г. затвор присъди окръжният съд на побойника 15 г. затвор - това наказание определи преди дни Пловдивският окръжен съд за фермера Ивелин Андонов. Той бе признат за виновен в умишлено убийство, извършено по особен жесток и мъчителен начин

Иначе е добре, че ще има още 60 млн. за учителите   В нашумелия напоследък роман “Под игото” има глава, озаглавена “Пиянството на един народ”. В нея Иван Вазов описва онзи ентусиазъм, обхванал хората, възприели идеята за добра кауза, за която да се борят. Може да се каже, че нещо подобно се случи и в българския парламент през тази седмица с

3,7% е ръстът на икономиката за третото тримесечие - четвъртият най-добър резултат в Европа Потреблението измести износа Вътрешното потребление, възстановеното търсене на имоти и финансовите услуги дърпат икономиката напред и печелят най-много. Това показват данните на националата статистика. В четвъртък тя обяви, че БВП на България е нараснал с 3