Кои неприятели атакуват пшеничните посеви сега

В района на Пловдив фермерите вече третираха срещу житни мухи, най-застрашени са по-слабите и току-що поникващи посеви

Ваня Велинска

Изключително топлото време през октомври, както и в началото на ноември, провокира появата на някои от неприятелите, които вредят по пшеницата още през есента.

Фермери от района на Пловдив споделиха, че още в началото на развитието си младата пшеница е била нападната от житни мухи, което е наложило да се вземат мерки срещу тях.

Разбира се, ситуацията в различните райони, както и на полета, е различна. Все пак опасността и то не само от житни мухи, но и от други неприятели, е съвсем реална и не бива да се подценява.

Затова и специалистите по растителна защита напомнят, че пшеничните посеви трябва да се обследват редовно, а при нападение да се отчита праг на икономическа вредност и при нужда да се предприемат необходимите мерки.

За кои от основните неприятели трябва да се следи през есента?

От житните мухи, за които вече стана въпрос, се срещат няколко вида. Това са черна пшеничена муха, шведскка муха, хесенска муха и житна стъблена муха. Всички те са разпространени навсякъде у нас и в отделни години могат да причинят сериозни поражения по младите пшенични посеви. А ето и какви са повредите при различните видове.

Черната пшеничена муха вреди по пшеницата, ечемика и ръжта. Ларвите, които са вредният стадии, се хранят с младите растения. Те прегризват централния лист, като вследствие повредата пожълтява, усуква се и изсъхва. Неприятелят се установява в основата на повреденото растение, където могат да се видят ларва или какавида.

Ларвите на шведска муха се вгризват в долната част на стъблото. Те се хранят основно с централния лист, който пожълтява, изсъхва и се усуква. За разлика от него другите листа остават зелени. Нападнатият лист много лесно се издърпва, а в мястото на повредата се вижда ларва или какавида. Ако посевите са по-слаби, може да се стигне до загиването им, по-силните растения - братят и възстановяват развитието си.

Повредите от ларвите на хесенска муха приличат на тази, причинени от шведската муха. И тук те прегризват основата на централния лист, който пожълтява и се усуква. Разликата е, че в основаната на повредените стъбла се срещат повече ларви, понякога до 8 броя.

Житната стъблена муха може да нападне пшеницата още при поникването ѝ. Ларвата се вгризва в стъблото, прегризва основаната на централния лист и той пожълтява и се усуква.

Повредите от различните видове житни мухи са доста сходни и понякога трудно се различават, но това не е от съществено значение.

Важно е да се установят възможнопо-рано защото ларвите водят скрит начин на развитие и изхранване.

Тъй като житните мухи имат разтегнат период на летеж, посевите трябва да се обследват редовно. Плътността на мухите се отчита чрез косене с ентомологичен сак. Прагът на икономическа вредност на всички видове мухи е 3-4 възрастни на 1 квадратен метър във фенофазите от поникване до братене на житните.

Другият неприятел, който не бива да се подценява, е житният бегач. Новият жизнен цикъл на вредителя започва през септември, когато възрастните насекоми снасят яйцата си в почвата. Според температурните условия през периода ларвите се излюпват след 2-3 седмици. И те водят скрит начин на живот, освен това се хранят и през нощта. Ларвите се вгризват в поникващите кълнове и младите растения. При по-слабо нападение посевът се разрежда, а при по-силно - може да изсъхне изцяло.

Ларвите продължават вредната си дейност докато времето през есента е топло. Отиват да зимуват чак при трайното застудяване. Част от възрастните насекоми също презимуват и през пролетта продължават да снасят яйца.

Прагът на икономическа вредност за житния бегач е 3 ларви или 3 повредени растения на 1 квадратен метър.

Мониторингът на посевите при обикновената полевка също е изключително важен, акцентират специалистите по растителна защита. Това е вредител, който практически нанася поражения от поникването на пшеницата, та чак до жътвата.

Обикновената полевка живее на колонии, като обитава дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Сформират се млади и възрастни колонии. Младите се обитават от една двойка полевки, а възрастните - се обитават от една двойка заедно с потомството им. Видът се размножава няколко пъти през годината, а при благоприятни условия и целогодишно.

Обикновената полевка се храни със зелените части на растенията по-рядко със семената. Тя е много вреден гризач, който нанася големи щети на редица посеви, като е изключително опасна за житните култури.

Неприятелят унищожава зелената маса в района на колониите и оголва посева на голяма площ. Обитаемите ходове се разпознават и по добре очертаните (отъпкани) пътечки, освен по изхвърлената пръст и остатъците от зелени листа около входовете на дупките.

Полевката продължава да вреди и при наличие на снежна покривка. Тя се храни ежедневно със зелена маса, без да се запасява. Допуснатите есенно-зимни повреди могат да се компенсират частично с масово братене, при условие че не е засегнат възела на братене.

За да се установи плътността на неприятеля навреме, необходимо е да се правят редовни обследвания на посевите.

Икономическият праг на вредност е 2 броя активни колонии на 1 декар, при установяването на които трябва да се пристъпи към залагане на отровни примки.